Дъщерята на Пейо Яворов Лора се е самоубила. ИзтЪканият поет Явор си е „излял душата върху белите листове" и така освен „Арменци" и „ЗаДоченици" е написал и стихотворенията „Евреи" и даже „Баджанаци". Накрая поетът, макар „да е имал и съпруга, и любовница - умира твърде млад." Като оставя лирическия си герой да „вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му".

Всичко това научаваме от зрелостния изпит по български език и литература на 12 клас тази година. Учениците абитуриенти спазиха жестоко традицията с ярки, безподобни бисери. Резултат от умотворенията им по темата "Изгубената родина" по стихотворението "Заточеници" на Пейо Яворов.

Драматизмът в зрелостните изразни средства и разсъждения продължава с новините, че всъщност Яворов „описва българския народ като заточен на един кораб. А самият поет „се сбогува със сушата, защото е заклещен на кораб." В писанията на матурата има и съвети към читателя: "Ако се задълбочим в по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект." Докато търсим „аспекта" пък разбираме, че "Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината."

А същият този говорител, но вече като лирическият герой „опява своя роден край, понеже заминава за чужбина." Както и че "Дори и в гроба, родината пак ще липсва на заточените." Ще им липсва, макар че "България някога е била силна държава, а сега е като плюнка на картата на света". Може би защото, макар държавата му да е „плюнка", "Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно". Тъй като "Без родина човек живее само на повърхността на света".

В крайна сметка наши абитуриенти демонстрират и пълна незаинтересованост и от актуалната политическа ситуация в „държавата плюнка". Като например с лозунга: "Всичко, що синее и зеленее - това е България!". При положение, че сините съвсем наскоро изпаднаха от висшата ни държавна институция Народно събрание. А зелените пак не влязоха в парламента.