По повод 175 години от рождението на Никола Обретенов /28 май 1849/ и 85 години от смъртта му /11 октомври 1939/ „Утро“ ще публикува серия материали на д-р Веселина Антонова - най-задълбоченият изследовател на историята и делото на семейството.

Традиционно, по повод годишнина от кончината на Баба Тонка, пред музей „Баба Тонка“ се провежда възпоменание. Под публикуваните във Фейсбук снимки от събитието, прочетох коментар от засл. доц. Живодар Душков, че никой не се е сетил да положи цветя на паметната плоча, поставена на мястото, където се е намирала родната й къща. И веднага категоричен отговор от проф. Николай Ненов, директор на РИМ-Русе, че Баба Тонка е родена в село Червен.
Предлагам на вниманието на читателите на вестник „Утро“ проучване, публикувано през 1998 г. в Известия на Съюза на учените, което доказва, че Баба Тонка е родена в Русе и родната й къщата се е намира на днешната улица „Войводова“ 35.
В ръкопис на първия, непубликуван вариант на спомените на Никола Обретенов, писан в началото на 20-те години на ХХ век, разказвайки за младежките години на майка си, с дребен шрифт в полето на листа, мемоаристът е уточнил, че тя е родена в къща, намираща се на улица „Андреева“, в „която днес живее поп Никола“. Една незначителна на пръв поглед бележка, на която изследователите не са обърнали внимание. Любопитството в мен надделя и реших (беше през 1993 година) да се разходя из квартала, познат на старите русенци с името Мечка махала. Давах си сметка за абсурдната ситуация - търсех адрес с осемдесетгодишна давност!
Но реших да се доверя на Никола Обретенов и да се опитам да намеря посоченото от него място. Чуках от врата на врата (тогава там все още имаше предимно къщи с дворове) и обяснявах на изумените домакини, че търся дома на поп Никола, който някога живеел на несъществуващата вече улица „Андреева“. И най-неочаквано един възрастен достолепен господин си спомни за свещеника, преселил се в началото на ХХ век от Южна България в Русе, служил дълги години в съборения храм „Вси Светии“. Показа ми къде се е намирал домът му и ме упъти как да открия потомците му. Не можех да повярвам на случващото се - 
посоченият от Обретенов адрес бе все още актуален и ме отведе на днешната улица „Войводова“
пред новопостроена жилищна кооперация.
За съжаление бях позакъсняла - къщата, която търсех, била запазена само допреди 6-7 години!
Побързах да издиря г-жа Шиварова, внучката на поп Никола, която, разбира се, не подозираше за историческото значение на родния си дом. Тя бе така любезна да направи подробно описание на къщата. Получих и съдействието на родения в село Червен архитект Тончо Тончев, който, въз основа на нейния разказ, направи графична възстановка на родната къща на Баба Тонка.
Съвпадението на фактите ни дава основание да се доверим на написаното от Никола Обретенов и да приемем, че Баба Тонка е родена в Русе, в къща, която се е намирала на улица „Войводова“ 35. На изградената там кооперация през 2000 година беше поставена паметна плоча с решение на Общинския съвет.
Когато разказах на баща ми „приключението“ си, той ме погледна учудено и спонтанно ме попита: „Не съм ли ти разказвал, че когато бях малък (роден е в Русе през 1928 г.) дядо ти Васил често ме водеше на разходка в Мечка махала, спираше се пред една стара къща зад халите и казваше - това е родната къща на Баба Тонка!“. Получих най-неочаквано потвърждение на „откритието“ си и
този разговор ми даде допълнителна увереност да публикувам резултата от проучването
А наскоро бях изненадана и от твърдението на Диана, съпруга на уважавания мой колега и приятел Еберхард Унджиян, че моето „откритие“ не е ново за нея. Родената през 1876 година баба Мария й е разказвала, че нейното семейство и това на родителите на Баба Тонка са били съседи и са живели на посочения по-горе адрес. Съхранената родова памет Мария Василева Стамболиева (Касабова) предава на внучката си Диана и така този избледнял спомен за далечни времена достига до днес. Съществувала дори роднинска връзка между Касабови и Тончеви. Къщата на Тончеви имала дълбоки ламове /зимници/, в които Минка редяла тенджерите с ядене. От дума на дума стигнахме и до одумванията на комшийките с двувековна давност, че стопанката не готвела всеки ден, а „само“ два-три пъти в седмицата.
Когато се прави опит да се възстановят събитията в един частен живот, за който липсват достоверни факти, историческите реалности за епохата са ориентири от решаващо значение. В конкретния случай
нямаме основание да се съмняваме в написаното от Никола Обретенов
относно причините, които са подтикнали баба му и дядо му да напуснат родното си село Червен. Внукът разказва, че дядо му Тончо, баща на майка му, е роден в село Червен по време на управлението на Тръстеникооглу, „когато българите били измъчвани от разни пълчища: еничари, кърджалии, даалии и др., които върлували из селата и се гаврели с живота и имота на българите. Родителите на Тончо са от най-заможните в Червен и къщата му „много често се посещавала от развилнелите се пълчища“. Синът, роден най-вероятно през 80-те години на ХVттт век, расте с „пъргав и буен характер, изучил занаята да прави постави, оженил се за най-хубавата и добра мома от селото“. За да запази семейната си чест, Тончо Поставчията се премества в близкия град. Ако приемем, че Тонка е родена през 1812 година, то би следвало родителите й да са се преселили в Русе около година-две преди това, т.е. в периода 1810-1811 година, когато в района се водят кръвопролитни сражения. Руско-турската война опустошава околността, градът е обезлюден и едва ли младо семейство, което търси по-спокоен и сигурен живот, би предприело пътуване в тези несигурни времена.
Най-вероятно Тончеви пристигат в Русе след подписване на примирието между Русия и Турция на 8 май 1812 година в Букурещ
Мирният живот в района е възстановен, преселниците си купуват свой дом, където ще отглеждат потомството си. След като няма други източници, би следвало да се доверим на посочената от децата й, в деня на кончината, година на раждане на майка им. Не бива да се пренебрегва единствения официален документ, където е отбелязана годината на раждане на Тонка Обретенова - в смъртния акт децата й посочват 1814 година. След като се вземат под внимание конкретните социално-икономически условия в началото на ХIХ век и се анализират по-внимателно оскъдните сведения и вписването в смъртния акт, по-логично е да се приеме, че Тонка Тончева е родена през 1814 година.