Бившият студент в Русе с богата биография Георги Драмбозов се обясни в любов в мерена реч на града на младостта си. 
Георги Драмбозов е роден на 26 декември 1945 година в Свищов в учителско семейство. През 1964 г. завършва Електротехникума, а през 1970-а - машинно инженерство във ВТУ „Ангел Кънчев“. Като студент сътрудничи на вестниците „Дунавска правда“, „Студентска искра“, „Дунавско дело“ и „Борба“, носител е на наградата „Алеко“ за фейлетон в международен конкурс на „Народна младеж“ и на още много отличия. След дипломирането си работи като инженер-конструктор в Базата за техническо развитие в Свищов, по-късно става директор на Професионална гимназия по промишлено строителство в родния си град. През 1977-78 година завършва следдипломна квалификация в Петербург по специалността „Педагогика на професионалното образование“. В продължение на три мандата е заместник-кмет на Свищов и председател на Първото българско читалище. От 1989 година е избран в Съюза на народните читалища в столицата, директор е на първата фирма на обществена организация, главен секретар на Съюза и редактор в списание „Читалище“. Работил е и като главен редактор на ИК „Христо Ботев“, председател на Творческия фонд на СБП, работи и сега на хонорар като пенсионер в читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1924“ в район „Красна поляна“ в София. Член е на СБП и СБЖ, издал е 25 книги с лирика, сборник за македонските българи „От Дунав до Вардар“, сценарии за художествено-документални филми и театрални постановки. Носител е на званията „Златно дунавско перо“ и „Достоен за Свищов“, на много национални и международни награди за поезия. Превеждан е и превежда от руски, украински, немски и унгарски езици.
Стихотворението, посветено на Русе, е предоставено на „Утро“ от журналиста и изследовател Боян Драганов.

РУСЧУК

Аз имам набори тук долу, в битието,
с които младостта си ранна поделих -
ще бъда с тях и горе, на небето,
за да ги радвам с песен, притча или стих...

Четирдесет и пета съм - тъй да се каже,
роден съм точно след Световната война -
с приятели от Русе на ужким даже,
взехме инженерска дипломка една.

И станах инженер на всяка своя сричка,
изобретих по инженерски всеки стих -
благодаря, приятели, на всички
за моя „кабинет“ тавански - пристан тих...

Сега си имам вече кабинет луксозен,
но вдъхновението нещо стана кът,
ще се завърна в дунавското лозе,
там всички мои черни влъхви ще умрат...

Русчук, ти беше люлката на младостта ми,
Русчук, чук-чук, завръщам се при теб, здравей! -
ти си предвестникът на песента ми,
ти си оставаш моят Пушкинов лицей.