Сръбският режисьор Радивое Андрич бе специален гост на 22-рото издание на "София филм фест на брега" в Бургас. Той пристигна за среща с публиката след прожекцията на най-новия му филм "Светкавици отново!" (2023), който е продължение на хита му от преди повече от 20 години "Светкавици!" (2001) и заедно с "Когато порасна, ще стана кенгуру" (2004) бе част от ретроспекция, посветена на него в рамките на фестивала. Той бе придружен от директора на "София филм фест" Стефан Китанов и от съпругата си Лидия. Режисьорът обясни, че всъщност отдавна много хора от кино средите, от екипа, както и почитатели на "Светкавици!" са настоявали филмът да има продължение. Той обаче дълго време е отказвал. Едно от притесненията му е било, че е трудно човек да надгради един толкова успешен филм, какъвто става "Светкавици" след излизането си. На въпрос от публиката дали е било трудно да убеди участниците в първия филм да се включат отново в продължението на "Светкавици!", Андрич обясни, че актьорите всъщност са били сред най-големите ентусиасти за заснемането на такъв. Андрич разказа, че първият "Светкавици!" е бил вдъхновен от техните лични преживявания заедно със сценариста Сърджа Анджелич от 90-те години, когато те са активна част от нощния живот в Белград, а през деня са се криели от полицията, за да не бъдат мобилизирани в тогавашната война, която се води в Югославия. Тогава Анджелич му се обажда да се срещнат, защото има идея за сценарий на филм. Вместо обичайните за един сценарий 50-70 страници, той му показва няколко свои идеи за отделни сцени, нахвърляни върху хвърчащи листи, салфетки и върху кутии от цигари. Попитан в кой от двамата главни герои се припознава, Андрич заяви, че според него е ясно, че той е образът на Попа, изпълняван от актьора Сергей Трифунович. В него, по думите на режисьора, той съчетава малко от Андрич, както и от образа на негов близък приятел, известен като DJ Lale.Едно от обясненията на режисьора за това защо избира действието в "Светкавици отново!" да се развива основно във Виена, бе, че в австрийската столица там се намира една от най-големите диаспори на хора от бившата Югославия. "За съжаление, младите хора продължават да напускат Сърбия и да търсят щастието си някъде друга", заяви той. Другото обяснение за този избор на локация е, че го е било страх да снима съвременен филм за нощния живот на Сърбия, тъй като вече не е част от него и не го познава. Сръбският режисьор коментира също, че според него с технологичните промени, настъпили през последните 20 години, се е променила и публиката, както и начина, по който тя реагира на хумора във филмите му. "Младите хора преди 20 години имаха сякаш повече енергия и в тях имаше повече бунт в сравнение с младите сега. Извинявам се, ако с това засягам някого", допълни той. Андрич обясни обаче, че преди две десетилетия си е мислил, че проблемът е в Сърбия, но сега вижда, че проблемът е в целия свят. Затова и според него киното трябва да кара хората да се чувстват добре и да излизат по-щастливи от салона.