Историите на хората преди нас помагат да се чувстваме по-малко сами, каза Мария Касимова-Моасе във Велико Търново
Любопитно
| От: Марина Петрова / БТА
| 28 октомври 2026, 09:24
В залата на библиотечния център „Славейче“ писателката се срещна със своите читатели и разказа, че новата й книга изследва семейната памет, трудните родителски решения и невидимите връзки между поколенията.
Модератор на срещата беше журналистът Константин Колев. Той определи изданието като една дълбоко човешка история, изпълнена с драматизъм, вина и прошка, разказана майсторски, по кинематографичен начин. Историята на един мъж, представена чрез думите на трите негови най-близки жени. Това е книга, на която не можеш просто „да хвърлиш едно око“, а трябва да й се отдадеш, каза Колев.
„Исках да разкажа за тези хора, за да не се усещаме толкова сами, колкото понякога се чувстваме в живота“, посочи авторката.
По думите ѝ книгата не е създадена с намерението да отправя големи послания, в центъра ѝ са човешките истории и връзките между хората, които са живели преди, тези, с които споделяме настоящето, и онези, които ще дойдат след нас. Твоят живот е започнал много преди да се родиш и някак ще продължи, след като ти си отидеш, а осъзнаването на тази свързаност може да ни помогне да погледнем по-широко на собствения си живот и да открием усещане за принадлежност, каза Моасе.
В книгата има приказен език, отношения и наблюдения, които приканват към по-бавно четене и вглеждане в детайлите. Когато читателят се вгледа в думите и започне да открива различните пластове на смисъла, пред него се разкрива и друг начин на живот, който често остава незабелязан в забързаното ежедневие.
Моасе разказа, че заглавието на книгата се появява в края на творческия процес и придобива особено значение след тежко житейско изпитание, през което тя и по-малката ѝ дъщеря преминават. В този период авторката открива сила и опора в историите на предишните поколения, в техните битки и в решенията, които някога е оценявала критично.
Това осъзнаване променя и отношението ѝ към родителството. „Ние винаги във всеки един момент сме родители на детето си за първи път“, казва тя, подчертавайки трудността и отговорността на родителските избори.
Думата „око“ носи в себе си няколко значения. Освен конкретното око, което се опитват да спасят, заглавието насочва към невидимото, към онова, което остава скрито под повърхността, но в определен момент трябва да бъде срещнато лице в лице. Огледалният ефект на думата подсилва идеята, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Книгата има връзка с предишния роман на авторката „Балканска рапсодия“, но двете книги могат да бъдат четени самостоятелно. В новия роман тя дава глас на Мириам – героиня, която в предишната книга е изправена пред трагично решение като майка.
Историята е свързана с личната семейна памет. Нейната баба е трябвало да живее с решението да изостави детето си, както и с последвалия обрат на съдбата, който я изправя пред последиците от този избор. Тази ситуация е трагическа- по древногръцки, защото човек трябва да понесе не само тежестта на взетото решение, но и съзнанието, че животът е можел да се развие по друг начин, каза Моасе. Именно чрез книгата Мириам получава възможност да разкаже собствената си история в рамките на представата за 40-те дни след смъртта, през които човек може да изясни неизказаното, преди да продължи към отвъдното. Чрез този разказ героинята търси примирение със себе си и възможност да се срещне със сина си с „чисти очи“.
Макар някои читатели да определят книгата като тежка, писателката смята, че усещането в края е позитивно и освобождаващо. Тя възприема житейските изпитания не толкова като проблеми, колкото като задачи, за които човек трябва да намери възможно най-доброто решение – понякога сам, а понякога с помощта на други хора.
„В крайна сметка се излиза с дълбоко вдишване и с усмивка от тази история“, каза Мария Касимова-Моасе.
Вече е факт и следващият литературен проект, който носи заглавието „Жк „Народна власт“, блок „Победа““. Книгата е замислена първоначално като аудиосериал за платформата Storytel, по модела на предишните ѝ произведения, създадени за аудио и впоследствие публикувани като романи. За разлика от драматичния свят на „Око“, новият проект е с комедиен, или по-скоро със сатиричен характер, каза писателката.
