Незабавно да се спре бракуването, демонтажът и разпродажбата на хидромелиоративните съоръжения на „Напоителни системи“, разпореди новият земеделски министър проф.Димитър Греков и назначи проверка в държавното дружество.
Министерската заповед идва в момент, когато договорът за рязане на тръбите със свищовската фирма „Екофеникс“ в голямата си част е изпълнен. Едва около 100 тона желязо са все още под земята, а други 3000 тона на територията на областите Русе и Силистра са нарязани и продадени за скрап. В Разград и Търговище обаче по моя преценка не допуснахме ликвидация на напоителните съоръжения, обясни шефът на русенския клон „Долен Дунав“ на „Напоителни системи“ Михаил Милчев. Тъй като в тези райони имало интерес към поливното земеделие, преди месец дори била възстановена помпена станция, която от 20 години не е работила.  
Макар че земеделци и кметове в Русенска област масово пропищяха от ликвидаторската бригада на ромския бизнесмен Върбан Върбанов, подизпълнител на „Екофеникс“ в региона, Михаил Милчев е категоричен, че съоръженията около река Дунав до 3-то стъпало са запазени и ако държавата реши да инвестира в тях, те мога да бъдат съживени. Шефът на държавната фирма припомни, че от продажбата на нарязаните за скрап  съоръжения са платени забавените с месеци заплати на работниците. В момента задълженията към персонала били изцяло покрити до март включително. Колко точно са парите от нарязаните съоръжения в Русенско, Милчев не можа да каже, защото приходите постъпвали директно в централата в София. Там били сключвани и договорите с фирмите.
Наскоро регионалните клонове били сюрпризирани с неизпълнени и необезпечени договори, сключени от централата с мощни фирми за търговия с метали. Скандалното било, че при неизпълнение „Напоителни системи“ ще трябва да платят на фирмите обезщетение от 250 лева на тон.
Русенският клон на „Напоителни системи“ влачи и друг хомот - 500 000 лева дълг към „Енерго-Про“, натрупан за отводняване.
За отводнителна дейност и поддръжка на отводнителните съоръжения държавата не отделя пари вече втора година, а тепърва се очаква нивото на река Дунав да се вдига, което означава нови разходи. Впрочем при първото покачване на реката 14 млн. кубика вода навлязоха във влажната зона Калимок-Бръшлен и оттогава трите помпени станции не са спирали работа. Тази година не са обезпечени оттук нататък и заплатите ни, коментира още Михаил Милчев. По негови сметки към края на годината фирмените задължения могат да стигнат 2 милиона лева, без да е ясно кой и как ще ги погаси.