В обявения от Община Русе по случай Седмицата на брака конкурс за най-забавна семейна снимка участва един черно-бял кадър, който не стигна до финала и наградите - а и целта на автора Еди Лебикян не е била такава. Това участие всъщност е по-скоро възможност творбата да излезе от личния му архив и да бъде видяна от повече хора. И тя наистина го заслужава.
Еди Лебикян е дългогодишен фото- и кинолюбител, активен член на бившия киноклуб към също бившия за съжаление Дом на учителя. Снимал е много - и с апарат, и с камера. Находката, която предлага в конкурса, е отпреди повече от 50 години и е озаглавена „Закъснял“. 
„Тогава, като навлизащ в магията на художествената фотография, случайно станах свидетел на този момент от следсватбения ритуал на младоженци, които не познавам. За мен това беше просто етюдна, художествена снимка на един житейски триъгълник. Какво е това момче зад младоженците, не знам. Може да е техен приятел, гост на тържеството им или случаен познат. Но после, когато разсъждавах върху вече откопираната снимка, предположих и друг възможен вариант на тази ситуация. Хрумна ми заглавие „Закъснял“, т.е. друг вече го е изпреварил. На снимката са запечатани контрастни чувства - радост в младоженците с тяхното изражение и разочарование на момчето зад тях, изразено само чрез един гръб на преден план“, разказва фотографът.
А професионалисти казват, че такъв кадър е трудно да се улови - защото както става ясно, това е запечатан миг, а не режисиран етюд - дори от майсторите на класическата фотография. И „Закъснял“ спокойно може да намери място в учебниците по това изкуство - фонът отсреща е неутрален, за да не разсейва, и в същото време да даде възможност на предния и задния план да изпъкнат. Отсечката е изключително прецизна. Снимката не е статична - тя е в движение. Персонажът вляво е стъпил здраво на земята, а тези вдясно са в крачка. Основни персонажи тук не са младоженците. В случая те имат второстепена роля. Главната е запазена за младежа в гръб. Човек си слага ръце в джобовете не толкова от студ (а времето видимо е топло), а когато е в безизходица. Леко прегърбен, със смъкнати рамене, той се чувства излъган, чуди се дали да продължи напред, или вече няма смисъл. Пътят пред него е напукан. Но кой от двамата мъже всъщност е излъганият? Колко щастлив и траен е бил този брак през годините? И дали горчивината у закъснелия, у изпусналия мечтата си, не е била по-трайна? А дали изобщо е стихнала?
Това, разбира се, е само фантазия, само един възможен сюжет. Но пък така добре разказан в една единствена снимка. Нали това е ролята на изкуството.
„Утро“ се обръща към читателите си. Ако по някаква невероятна щастлива случайност някой от персонажите от снимката се разпознае или пък бъде разпознат от близки и приятели, свържете се с нас, за да разкажем истинската история на снимката. Ще бъде наистина вълнуващо.