Диана Балканджиева е сертифициран магистър психолог, психотерапевт и семеен системен терапевт с многобройни  квалификации в различни области на психологията. Психотерапевт в Дружеството по позитивна психотерапия в България /ДППБ/, член на Дружеството на психолозите в България.
 Има сайт http://dianabalkandjieva-psychologist.com, връзка с нея може да се осъществи чрез профила й във фейсбук или на телефон 0897286671.
На 10 февруари Диана Балканджиева организира практически семинар на тема „Как да привлечем любовта в живота си?“ в хотел „Адео“ на пл. „Хан Кубрат“ 5. Внимание - поканата е насочена само към дамите и все още има свободни места.

- Какво предстои на 10 февруари?
- В навечерието на 14 февруари - Денят на влюбените, новолуние и китайската Нова година, организирам едно събитие, което съм нарекла „Как да привлечем любовта в живота си“. За да привлечем любовта в живота си, трябва първо да обичаме себе си. Да сложим себе си на първо място, но не по егоистичен начин. Идеята е, че когато ти си задоволил своите потребности, тогава можеш да дадеш любов на другите. Ще минем през връзката с майката, която е първата ни връзка, и ако връзката ни с нея някъде се къса - например тя ни е изоставила или ни е критикувала някога в детството, ние търсим подобна любов, т.е. припознаваме любовта като критика, като болка. Ще говорим и за границите, защото виждам, че много от нас позволяват да се нарушават личните им граници. Ще поговоря за това как да привлечем партньор в живота си.
- Как?
- Няма кратък и лесен отговор, но на първо място - като не го идеализираме и не го правим по-важен от себе си. Защото, когато сложим някого на пиедестал, ние се изгубваме и тогава той става по-важен от нас. Връзката е партньорство, а не подчинение. Идеализирането е вредно и за друго - 
когато сме си „измислили“ някого и в реалния живот представите ни и действителността се разминават, се стига до другата крайност - това не е човекът, с когото се запознах
Сега много бързо се случват взаимоотношенията и затова много бързо се развеждат хората, разделят се и това е, защото не са се опознали достатъчно. Много хора казват - аз не мога да живея сам. Важно е да можем да останем сами и да знаем точно какъв партньор искаме. Не как да изглежда, колко да е висок и т.н. Това е по-скоро само 30%, а 70% е как той ни кара да се чувстваме, когато сме с него.
- А може би все по-трудно правим компромиси. Когато нещата в една връзка започнат да куцат, изискват взаимни отстъпки, взаимно разбиране.
- Да, нашите баби са казвали, че когато нещо се счупи, са го поправяли, а ние сега го изхвърляме.
- Защо тази среща е насочена само към дамска публика?
- Защото аз съм обявила семинара като практичен, а енергийните практики, чрез които се работи с жените - практики, на които съм се обучавала от различни хора - те засилват нашата женска енергия. И това действително съм го проверила. Всичко, което говоря, е проверено лично от мен, аз също съм преминала през него. Мисля да направя семинар и за мъже, защото ми писаха няколко мъже със същия въпрос - защо този семинар е само за жени.
Напоследък се говори, че жените сме станали много силни и всъщност с това буквално кастрираме мъжете и това го виждаме
- Добре, но привлича ли се любовта, тя не е ли химия? 
- Аз също вярвах, че любовта е някаква химия, обаче нашата представа за любовта е това, което сме видели в нашите родители, как те се обичат. Това е нашият модел - как те са показали любовта си към нас, как ние сме усещали тази любов и оттам нататък често ние привличаме подобни партньори. 
- Но има и други примери, в които отношение към любовта е формирано от изкуството - от филми, от книги.
- Има една сентенция, че ако нямаше мазохисти, които имат нужда от болка, нямаше да ги има много от произведенията на изкуството. 
- Ние как приемаме любовта - като константа или като нещо, което се развива във времето? Как технологичните времена променят любовта?
- Технологичните времена със сигурност променят любовта. Социалните мрежи, от една страна, са добро нещо, защото в тях хората могат да избират и срещнат много повече други хора. Но
в един момент се чувстваш точно като човек, който си избира от списание, по каталог
Една жена ми каза за съпруга си: искам да си изтрие фейсбука, защото той си пише с други жени. Фейсбук ли е проблемът тук? Ако ти си интересен на партньора, той няма да си пише с други. Въпросът по-скоро е защо той го прави? Ако има някакъв проблем, по-скоро трябва да се говори за него.
- Но има и теза, че мъжът е ловец по природа.
- Да, даже казват, че ако на един мъж му сложиш убит елен пред вратата, той ще го прескочи и ще тръгне да търси друга плячка. 
- В онлайн запознанствата всеки е идеален и е такъв, какъвто иска да бъде, а по-добрите психолози са такива, каквито партньорът пред другия компютър иска да си представи. До какво води това в по-дългосрочен план?
- Води до разочарования, а често и до измами. Скоро четох, че жени са давали хиляди евро на такива хора.
- Една жена от Варна от любов ограби банката, в която работеше.
- Спомням си това, затова трябва да работим върху себе си, за да сме много осъзнати. В случая това е идеята да си купим любов. Толкова е ненужна тази любов, за какво ни е тя - понеже самият аз не съм свързан със себе си, самият аз не мога да си дам любов?
- Да преминем на темата за семинара - как се привлича любов?
- Първо - като се свържем със себе си и сме, както се казва, едно слънце. Защото ако една жена е облак, какво ще привлече? Истината е, че
ние сме огледала и каквото излъчваме, това и привличаме
- Добре, но привличането всъщност е част от процеса, и то по-малката част. Как да задържим любовта?
- Любовта е работа. Много хора смятат, че любовта е химия и след няколко години казват, че вече я няма. Ние обаче не можем да живеем постоянно в този хормонален пик, със същия адреналин и допамин от първоначалния старт на влюбването. 
- Нормално е тези пикове да отминат. Нормално е човек да очаква някаква сигурност в любовта, но все пак нищо не е даденост и нищо не е гарантирано.
- Да, и любовта все пак е в допаминовите отношения, а не в адреналиновите. Но първо трябва да сме наясно, какви са нашите ценности. Първоначално във влюбването съзнанието е замъглено от този хормонален пик, обаче ако базовата ценностна система, която не може да се променя - е различна при двамата партньори, те няма да са заедно задълго. Хората казват, че любовта просто се случва. Така изглежда, но всъщност оттам нататък любовта трябва да се изгражда. Много се говори, че една жена, когато вече се успокои, че мъжът й я обича, тя се отпуска и започва да ходи небрежно... А номер едно за всяка жена е винаги да изглежда красива.  И 
човекът до теб никога не трябва да се приема за даденост
защото той е друг, трябва да се грижиш както за себе си, така и за него, за да се развива тази любов.
- Как да приемем любовта - като миг или като процес, как се случват нещата?
- Като процес с предизвикателство - любовта се случва, за да опознаем по-добре себе си. Чрез любовта и дори чрез партньорите, които ни причиняват болка, ние така се опознаваме по-добре и разбираме неща за себе си. Първо трябва да знаем, кои сме ние и от какво имаме нужда в едни отношения, но много често хората не го знаем. 
- Има една максима, че любовта на мъжа минава през стомаха. Можем ли да направим някакво такова обобщение за жената?
- Любовта на мъжа според мен минава най-напред през интимността - жената първо го привлича физически. Ние, жените, можем да кажем - ах, аз съм така влюбена и разни възвишени неща, но мъжът наистина първо гледа дали е привлечен интимно. И когато тази жена още в началото на това привличане започне да си представя сватба и деца, мъжът може много бързо да се изплаши и откаже от отношения с нея. 
- Той от какво се плаши в този случай - от перспективата или от бързото задълбочаване на отношенията?
- От бързината, защото при мъжа нещата не стават толкова бързо, влюбването е процес. И много често, когато вече е привлечен, мъжът се оттегля в пещерата си, затваря се.
Много е важно тогава жената да не скъсява тази дистанция
а просто да го остави в тази пещера, за да осъзнае какви са чувствата му към нея, а после да се върне. Понякога не се връщат. Трябва да запазим спокойствие, защото прекалено силните емоции ни пречат и тогава ние не можем да мислим трезво. Любовта е процес и постоянна работа. 
- Имат ли смисъл усилията за спасяване на една обречено изглеждаща любов?
- Ако и двамата го искат, да. Затова са семейните терапевти. Но ако и двамата го искат. 
- Как се разбира дали и двамата го искат?
- Когато не се налага единият партньор да кара другия да отидат на терапевт. Всъщност, когато имаме различна карта на света, това ни разделя. Влюбването е еуфорично - колко се обичаме и колко всичко е красиво, обаче в един момент се оказва, че имаме карта на нашата реалност. Например аз държа карта на Германия, а партньорът ми - на Япония. И аз му казвам - ето сега, ще минем оттук и ще стигнем там. Обаче се оказва, че такъв път няма и започва недоразумението. Трябва да комуникираме.
Обикновено не смеем да кажем на най-близкия си какво обичаме и какво не, за да не го изплашим или с надеждата той сам да се сети. Но никой не чете мисли
Трябва да говорим и да сме искрени.
- Това е слабост изобщо в отношенията - много малко хора се осмеляват да кажат какво харесват, какво обичат, какво искат и очакват.
- Така сме научени, това се е предавало в поколенията - патриархат, на мъжа се мълчи, а жените не могат да кажат нищо. Когато тези хора дойдат на психотерапевт, се оказва, че искат да са заедно, но единият трябва да направи огромен компромис. Например ако съпругата иска повече внимание, а мъжът е зает, той трябва да прецени дали може да отдели време и ако не може, вероятно все пак те ще се разделят. Но ако има желание, трябва да намери начин. Важно е да знаем, че съхраняването на любовта е постоянен процес - тя е като цвете, което трябва да поливаме и периодично да разпалваме въглените.
- Как може да се спаси една връзка, без да се прибягва до консултации и терапии, просто ако двама души усещат, че нещо не е наред, как биха могли да намерят решението в себе си, без чужда помощ?
- Трябва да разговарят, да са честни и искрени в желанията си. Всеки да каже какви са неговите нужди,
да попита партньора си как разбира любовта и от какво той има нужда
а аз много рядко чувам хората да задават такива въпроси. Даже на края на един обучителен семинар, когато ни попитаха „Ти от какво имаш нужда?“, 15 човека наведохме глави и стомахът ми се обърна. Мълчание, пустота... И в един момент човек разбира, че той наистина не знае от какво има нужда. 
- Това е, защото не знаем отговора или защото се страхуваме от него?
- Мисля, че ние не познаваме добре себе си. Искаме да сме социално желани, да се впишем, да ни харесат и понякога не споделяме от какво наистина имаме нужда, само и само околните да ни харесат. 
- Тоест, културата на лайковете от социалните мрежи се пренася в реалния живот, така ли?
- Да, това се нарича социална желателност - искаме другите да ни харесат, а ние всъщност искаме нещо съвсем друго. Затова въпросът „От какво имам нужда?“ е много важен. Нека някоя вечер хората да направят експеримента, да попитат партньора до себе си „Ти от какво имаш нужда сега?“. 
- А как се отнася българинът към психолози и психотерапевти?
- Откакто влязох в социалните мрежи, забелязвам, че българинът предпочита т.нар. Таро гадателство. Понеже всичко се развива много бързо,
българинът търси бързо решение и така лесно става жертва на хора, които му го обещават
Ако някой ви обещае, че с един семинар или една консултация ще оправи живота ви, ви лъже, защото промяната не е толкова лесна - тя е наистина процес.
- Да се върнем на Таро гадателството.
- Това е гледане на Таро карти. Българинът продължава да разчита на астролози, нумеролози, врачки, гадатели и прекалено много на връщане в миналото. А ако си обърнат прекалено назад, ти си обърнат всъщност с гръб към живота и гледаш назад.