What the fu**? А де? И аз се чудя. Това си беше нож в гърба. Доста време очаквах „глутницата” да се завърне. Липсваше ми демонстрацията на особеното чувство за хумор, което бе в наличност при предните приключения. А сега? Всичко отиде по дяволите! Поредна неприятна изненада, поредна продукция, опитваща се да мине между капките. Аз не толерирам този тип изнизване, често провокирано от финансови интереси. „Всичко свършва тази вечер!” каза един от героите във филма. Да, съвсем експлицитно е заявено, че част ІІІ е черешката на тортата. Е, не я яжте! Червива е! Мога да се хвана единствено за „всичко свършва” и да го изкарам от контекста. Краят не настъпи за поредицата като цяло, а за доброто ми мнение към нея досега. Ясно е, че пред тази трета част се очертаха следните възможности – да надмине очакванията и да се представи отлично, да не наруши досегашната, смея да твърдя, успешна формула или да се провали напълно. Е, добре дошли на Грандиозният провал, съпътстван от неизмерима доза разочарование. Нека се опитам да открия главната причина за недоволството ми. Дали е само една? Тод Филипс? Режисьорът е цар на комедийните продукции, но по-важното в случая е, че пое управлението на „Ергенският запой” от самото начало до неуспешния му край. Работата му е свършена по правилата и той не подлежи на наказание от феновете на седмото изкуство, макар и да има малък принос като сценарист.

Актьорите? Няма по-забавна „глутница” сред стотиците „пиянски” филми и несполучливи имитации. Брадли Купър, Зак Галифианакис, Ед Хелмс и Джъстин Барта се справят повече от добре с поверените им роли. Сценаристите? Тук ще падат глави. Да, смятам ги за виновни до доказване на противното. Май са изгубили ценното си чувство за хумор и професионалния усет към зрителските нужди и претенции. Безспорен факт за мен е, че сценарият не бе за големия екран. Множеството пролуки развалиха „магията”, действаща върху филма. Летвата е ниско, глупавите шеги са много под нивото на „истинската” забавна комедия. Чувствам се подценен, когато ми се предлага некачествена продукция със заглавие „Трябва да се смееш!”. На какво? Да, смехът бе естествена реакция през 2009-та година с излизането на първата третина, представяща живота на „глутницата”. Сега разочарованието печели битката. Изпразненият от съдържание продукт би могъл да се състезава в категория „Не си заслужава!”. Номинираните са: „ЕРГЕНСКИЯТ ЗАПОЙ: ЧАСТ ІІІ”, „Кръв и пот”…. Сигурен съм, че списъкът ще продължи да се попълва, но не очаквах филмът на режисьора Тод Филипс да попадне в него. Липса на старание, наличие на финансови интереси (повече от нормалното количество), незаинтересованост към качественото измерение на лентата. След краткият начален инструктаж, смятам за необходимо да обърна внимание на историята, поднесена ни любезно от талантливите сценаристи Крейг Мейзин, Джон Лукас и Скот Мур. След поредната беля в градски условия, Алън ( Зак Галифианакис) се кара с баща си Сид (Джефри Тамбър).

„Как можа, Алън? Затвори цяла магистрала!”. Нервите на ядосаният баща не издържат, кръвното налягане се покачва и…Мир на праха му! Горкият Алън! Защо не умря някой друг? Майка му, например? Брадатият ерген е съсипан и има нужда от спешна помощ. За това са приятелите, нали? Дъг (Джъстин Барта), Стю (Ед Хелмс), Фил (Брадли Купър) – вие сте на ход. Компанията трябва да измисли решение и да измъкне Алън от мрака, в който се е изгубил. Чували ли сте за място, наречено „Нови хоризонти”? Не? Е, то е ключът към промяната и лечението, от които Алън се страхува. „Няма нищо страшно, приятелю! Ще се върнеш напълно нов човек!”. След дълги убеждения и обяснения в любов, Алън склонява да тръгне към „храма на спасението”, но при едно условие. Какво е то? Не ви ли мирише на неприятности? Алън желае да бъде придружен от тримата си най-добри приятели. Ние много добре знаем какво се случва когато „глутницата” се събере, нали? Е, започна се! Всичко е наред през първите пет минути от пътуването. Трябва да признаем, че това е много време, особено когато говорим за старите ни познайници. Те са изблъскани от пътя и нападнати от група маскирани мъже. Само това липсваше сега! Какво искат? Маршал (Джон Гудман) взима думата. Кой е той ли? Главатарят на гангстерите, милионер, дилър на дрога и обирджия. Половината злато от последният му удар са изчезнали. Виновник за случилото се е ексцентричният престъпник Лесли Чау (Чау е фамилия, а не като „Чао!” и „Ариведерчи!”).

Но какво общо има с всичко това „глутницата”? Лесли (Кен Йеонг) е стар техен приятел, добре известен на полицията и киноманите, следящи поредицата от Тод Филипс. Г-н Чау е бил заловен в Тайланд, но златото не е намерено. Само китаецът знае къде го е скрил. Маршал е осведомен, че преди дни Лесли е избягал от затвора и се крие накъде с богатството му. Ето и по-важната част. Внимание! Дъг е взет за заложник и ще бъде освободен единствено при условие, че останалите от „глутницата” намерят копелето Лесли Чау и го предадат на престъпната група. Разполагат с точно три дни. Задачката изглежда невъзможна, а и вече са с един по-малко. „Мамка му, не може ли да вземете Стю вместо Дъг?”. Е, Алън, не уважиха молбата ти. Стартът на Голямото издирване е даден. Предстоят изненади, скоростно преследване и съвсем неочаквани разкрития, обединени от топлата прегръдка на абсурда. Пазете се, защото „ергените” идват! Това е краят! Е, как ви се струва сценария? Звучи интересен, но реализирането му се оказва голям и нерешим проблем. Провалът е по кината в цялата страна и прави очакванията към него на пух и прах. Тъжно! Бях се заредил с настроение и имах намерението да се забавлявам за час и половина, пренебрегвайки многобройните задачи, които нервно потропват с крак и всекидневно ме притискат. Началото грабва вниманието и умъртвява колебанието бързо и безшумно. Но настъпва и мигът на промяната. Колебанието възкръсва и се завръща с двойна сила на обичайното си място.

Изгуби се динамиката, изпари се остроумието, усети се липсата на наречените от мен „точни попадения”. С финалните надписи си отиде и доверието ми във филмовия екип. Грешката печели пари, но коства много повече. Отчитам като „точно” попадение „играта на думи”, провокирана от SMS-а на Лесли Чау в телефона на Алън. Споменавам го, знаейки,че не издавам никаква тайна, защото посоченото „точно” попадение заема централно място в трейлъра на продукцията. Налични са още няколко, но откриването им оставям на вас. Истината е, че попаденията са много по-малко от фаловете. В „Ергенският запой” от 2009-та година е точно обратното. Развитие няма, а шансовете за такова са безвъзвратно пропиляни. Втората част с приключенията на „глутницата” успя да запази равновесие, ходейки по въже с 50 % точни попадения в единия джоб и още толкова фалове в другия. Но през 2013-та година късметът се изпари. Ходенето по въже е вече невъзможно, поради риска от размазване върху лицето на твърдата земя. Предполагам, че помните как приятелската компания се чудеше и маеше какво се е случило, заобиколена от празни шишета и дамско бельо. А когато разбраха истината…? Не бих искал да съм там! Идентичен е случаят със сценаристите. Сякаш прекалили с алкохола, те се събуждат и не помнят великите си дела. А дали ще възстановят спомените си? Явно имат тежко пиянство, а зрителите трябва да го търпят. Дано това да е последният им запой. Или пък не? Отново ми мирише на силен алкохол! What the fu**?

Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ