27 обекта в Русе и областта предлагат хазартни игри. Бизнеси постоянно фалират и изчезват, но този на ротативките сякаш е много по устойчив и печеливш. А хазартно зависимите се множат.
Само в Русе оперират 18 игрални зали. Улицата на хазарта е „Борисова“, на която са разположени четири от тях. Във всяка има по няколко автомата, на които да се пробват едновременно стотици преследвачи на джакпота.         

Две са игралните зали в Бяла, а по една има в Две могили, Борово, Ветово, Мартен, Сливо поле, Николово и Смирненски.
Едва ли някой от тези, които харчат и последните си левчета с надеждата „да си оправят живота“ с един удар, не знае, че математическите вероятности са срещу тях и възможността да спечелят голяма сума по този начин е много малка. Но как да устоиш, когато някои от най-популярните хора в България - Стоичков, Рачков, Азис, Галена, Криско, те убеждават всяка вечер от телевизора, че богат и готин се става именно в „голямата игра“. Тези хора със заслужена слава са рискували реномето си, приемайки пари, за да прокламират сбъдването на мести със залози, а не с повече образование, труд и предприемчивост. Още не се е чуло някой да в забогатял така, но много хора продължават да опитват. А рекламата на хазарт по телевизиите, която уж е забранена, си върви с фокус в най-гледания часови интервал.
Мечтите се продават лесно, а в България изглежда още по-лесно. Играчите, които гонят големите печалби, не свършват. Прозрението често идва твърде късно, когато страстта вече се е превърнала в зависимост, в болестно състояние. От тази година НАП води регистър на хазартно уязвими лица. Впишеш ли се там, игралните зали нямат право да те пускат да прекрачиш прага. И макар регистрацията да е доброволна, списъкът на русенците в него расте. В началото годината броят им бе едва 5. След три месеца скочи на 203, след още три - на 362. Но бизнесът с „игрите на щастието“, както наричат хазарта, е непоклатим, така че официално регистрираните сигурно са само върхът на айсберга.