Едно от най-усмихнатите и позитивни лица на българската журналистика - Мартина Ганчева, от октомври миналата година предава новини от Румъния като кореспондент на Българската телеграфна агенция. С богатия си опит в различни национални медии талантливата русенка демонстрира усет и познания както в сериозните и тежки политически теми, така и в представянето на живота в Румъния в цялото му многообразие. 
Мартина Ганчева е завършила Румънска филология, а по-късно и Международни политически отношения и сигурност в СУ „Св. Климент Охридски“. Следи от години политическия, икономическия и културния живот в северната ни съседка. Тя е първият български журналист, приет от предишния президент на Румъния Траян Бъсеску за интервю в резиденцията му. Мартина Ганчева е преводач на автобиографията на настоящия румънски президент Клаус Йоханис.

- Една година работа в Букурещ - какви са впечатленията ви от Румъния? Познавате страната, знаете езика, но сега със сигурност имате по-задълбочен поглед.
- Румъния е многообразна като природа. Богата като културен живот. Интригуваща като архитектура. Развиваща се като икономика. Всички впечатления, които съм имала за нашата съседка дотук, се допълват от многообразните фестивали и събития, които отразих и посетих през изминалите месеци. Както и от срещите ми с хора от целия спектър на живота на страната. Но още е рано за обобщения. Само Букурещ е 2,5 милиона и предвид огромната територия, на която е разположен, ми трябва още време, дори само за да го обходя и усетя. 
- Близо 17 години след приемането на България и Румъния в Европейския съюз знаем ли повече един за друг, разбираме ли се повече един друг? Немного отдавна хората в двете страни гледаха с превъзходство едни на други, лепяха се надменни етикети като „мамалигари“ и „краставичари“.
- Такива клишета вероятно все още се използват, но ако човек непредубедено мине границата и посети съседите, със сигурност ще остане впечатлен и очарован от Румъния. 
- По какво си приличат и по какво се различават България и Румъния?
- Споделяме един и същи географски регион в Европа. В кухнята много често се забелязват сходства, дори в по-отдалечени от границата румънски региони. Що се отнася до различията, струва ми се че, те
отдават много по-голямо значение на църквата 
По-единни са, когато трябва да отстояват правата си. По-спокойни са в отношенията помежду си.
- Когато влизахме заедно в ЕС, България беше в по-добра позиция, но от доста време преобладава мнението, че Румъния ни е изпреварила по всички показатели. В какво се изразява това изпреварване и на какво се дължи то?
- Румъния ни изпреварва по икономически показатели. В края на миналата година преките чуждестранни инвестиции в страната достигнаха рекордно ниво. Румъния започна да догонва по-богатите си съседи Полша и Унгария. Това се случва и благодарение на парите от ЕС. През април тази година Румъния настигна дори Португалия. Икономическите анализатори от Букурещ коментираха, че страната за първи път икономически надминава държава от ЕС без комунистическо минало и че растежът е особено впечатляващ, защото преди малко повече от две десетилетия Румъния е била много бедна страна в европейски контекст.
През 2022 г. Румъния ни изпревари и по най-ниски разходи за живот
В същото време разликата в заплатите на българите и тези на румънците непрекъснато се увеличава, но в полза на съседите. От 1 октомври минималната работна заплата в Румъния е 3300 леи (1320 лв.).
- Присъства ли България в румънските медии и как? 
- През лятото с новини и материали за и от нашето Черноморие, през зимата със сравнения на цените на парното например. Сервизна информация за трафика на Дунав мост. Румънските колеги журналисти често правят паралели между двете държави в своите репортажи, особено когато са с икономическа и социална насоченост. Отразяват, когато у нас има избори или когато някой български политик е на посещение в Румъния. Но напоследък за България най-много се пише и говори покрай темата Шенген. 
- Има ли в Румъния интерес към България извън Черноморието и туризма въобще?
- Да. 
С тъга ще отбележа, че румънците знаят повече за България, отколкото българите за Румъния
Северните ни съседи обичат не само нашето море - Албена, Балчик, Златни пясъци, Слънчев бряг, но и Велико Търново. Ходят там много и често. През зимата карат ски на Банско. Познавам румънци, които ходят дори и в Разград. На исторически туризъм. 
- Преди време тема у нас беше масовото пазаруване на румънци в българските магазини и потока от българи, които използваха международното летище на Букурещ. Сега румънците присъстват главно с проблемното си поведение като шофьори по българските пътища. Защо се получава така?
- Масовото пазаруване секна, защото сега цените на основните хранителни продукти в Румъния са много сходни с българските, някои даже са и по-евтини. А българи продължават да използват международното летище на Букурещ. Що се отнася до шофирането, 
румънците карат агресивно не само по българските пътища, но и по румънските
Щом са зад волана на автомобила, сякаш превключват на друг режим. Карат много бързо, дори в населени места. Но пък не може да им се отрече, че винаги, винаги, винаги спират на пешеходна пътека. Като някакво неписано, златно правило. Иска ми се да важеше и за България. 
- България и Румъния имат един общ стремеж - влизането в Шенгенското пространство. Как се коментира тази тема при съседите, прокрадват ли се обвинения, че България спъва и двете страни?
- Наскоро превеждах за БТА интервю на вътрешния министър Каталин Предою за румънската телевизия B1. Пред медията той коментира, че Австрия вече няма проблем с Румъния, а що се отнася до България, тя продължава диалога с Нидерландия и трябва да направи някои спешни реформи в съдебната система. Въпросът, който последва от водещата, беше „България не е ли воденичен камък в тази ситуация?“. Не бих казала, че се прокрадват обвинения, а по-скоро реплики и те са в медийното пространство. Не съм чула никой от румънските политици да казва, че Румъния се справя по-добре и заслужава повече от България да бъде в Шенген. 
Никой не смята, че разделянето на двете държави за пространството без граници би било здравословно
 - А как се гледа на идеята да се създаде мини Шенген, България и Румъния да премахнат граничния контрол помежду си? 
- Тази идея беше лансирана преди няколко месеца от румънски евродепутат и подета от негови колеги, и румънски, и български в Европейския парламент. Последните коментари, свързани с тази идея, чух в началото на септември. Тогава румънският евродепутат Еуджен Томак (член на групата на Европейската народна партия) каза, че мини Шенген между България и Румъния, и евентуално Гърция, е начинът да се отговори на решението на Съвета на ЕС от 9 декември 2022 г., което за пореден път отхвърли присъединяването на нашите страни към Шенгенското пространство. 
Според него Румъния, България и Гърция могат да решат това чрез тристранно споразумение
а Европейската комисия само трябва да бъде уведомена. Идеята за мини Шенген се подкрепя и от местните власти в България, и от бизнеса. 
- Русе и Гюргево имат обща тревога - инвестиционното намерение за изграждане на инсталация за горене на медицински отпадъци на територията на бившия комбинат „Верахим“. Ще бъдат ли чути енергичните протести в двата града срещу това?
- Нормално е хората и от двете страни на Дунав да са чувствителни по тази тема. Още през далечната 1987 Русе се бореше за чист въздух. Тогава съм била дете. Непрекъснато съм боледувала заради обгазяванията с хлор. Здравето ми се влошило до такава степен, че бяхме принудени да напуснем града за две години. Но да се върна в настоящето. И аз, като всички мои съграждани, искам най-доброто за Русе. Наскоро бях в румънския град, за да направя репортаж по темата, и разговарях, както с организатора на демонстрациите от румънска страна, така и със заместник-кмета и с председателя на Окръжния съвет. Бяха категорични, че 
никой от тях не иска този проект да стане реалност и че са оптимисти за изхода от ситуацията
Аз също избирам да съм оптимист. Още повече, че проблемът беше отнесен и на ниво европейски институции.
- Войната в Украйна силно поляризира мненията у нас, как е при съседите?
- В медиите румънските политици масово заявяват, че подкрепят Украйна и ще продължат да я подкрепат. Но и тук не липсват полярни мнения. А иначе украинците в Румъния вече не са толкова много, както в началото на войната. От май румънските власти въведоха нови правила за отпускане на субсидии за жилище и храна на украинските бежанци. 
Пари получават само тези, които са си намерили работа. Право на субсидии имат и украинските граждани, чиито деца ходят на училище в Румъния
 - Усещат ли се живеещите в Румъния българи като общност? 
- Да. Съдя за това по празниците и събитията, които отразявам като журналист и на които присъствам и като гост в Посолството ни в Букурещ, както и на местата в Румъния, където има наши сънародници. Залите са пълни с хора, българи, които са дошли, за да са заедно. Обединява ги родината. Те говорят, дискутират, пеят, танцуват за България. И се усеща, че имат потребност от това. 
- Какво могат да видят русенци в Румъния извън най-масовите туристически маршрути и забележителности, гостоприемни ли са съседите?
- Букурещ не е „Термите“ и Румъния не е замъка Бран, известен заради легендите като замъка на Дракула.
На русенци бих препоръчала да посетят Комана
Селото е само на 45 км от Русе, от другата страна на Дунав и е чудесен вариант за един уикенд. Преди векове местността била пресечна точка на Османската, Руската и империята на Хабсбургите. Днес е природен парк с диви божури и бели лебеди. В него е манастирът Комана, изграден през далечната 1461 г. от влашкия владетел Влад Цепеш, послужил за прототип на литературния герой Дракула. В манастира има интересен музей, Мавзолей на загиналите герои в Първата световна война, магазинче с натурални продукти, всичките произведени от хората в манастира. В Комана се намира и работилницата-музей „Мелницата на хартията“, където се правят дънки от хартия, чехли от папур, подвързват се книги, има творчески работилници за деца. Семействата могат да отседнат в Къща „Комана“, където се преплитат архитектурни елементи от Южна Испания, френския Прованс, Италия, Унгария, Турция. Таваните са в тиролски стил, килимите са от Истанбул, печките от Италия. Всеки етаж на комплекса носи името на някоя болярска фамилия и разказва историята на господар или владетел - Влад Цепеш (1461 г.), Раду Шербан (1588 г.), Шербан Кантакузино (1700 г.). Могат да се карат водни колелета, лодки, да се яздят коне и какво ли още не. 
Ако русенци, а и въобще българите, са склонни да пропътуват още 200 км, могат да отскочат и до Фундата - рай за всички спортове, особено зимните. Именно от тази област в Румъния навлиза ски бягането.
В тази област е най-чистият въздух в страната. Хора от целия свят идват, за да лекуват белодробни заболявания
Районът е пълен с туристически атракции: от природни съкровища (пещери, ждрела, водопади, върхове) до чудеса, създадени от човека. И като стана дума за хората, попита ме дали съседите са гостоприемни. В тази част на Румъния са особено гостоприемни. Където и да отидете, където и да се отбиете, ще ви нагостят с плодове, печива и ароматни напитки.