Между 40 и 46 от избирателите в община Русе /около 60 000 души/ са заявили твърдо намерение да гласуват за кмет и общински съветници. Това показа социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, поръчано от БТВ, проведено в периода 16-20 октомври. Вчера, девет дни по-късно, твърдите намерения явно доста бяха поомекнали и Русе уверено се устреми към поредния нежелан рекорд по изборна пасивност. Гласувалите към 16 часа бяха около 23% - 30 927 от общо 134 431 имащи право на глас в общината. Нивото е значително по-ниско от това на първия тур на изборите за местна власт през 2019 година, когато по официални данни активността към 17.30 е била 33.22%.
Защо в Русе отново доминираше апатията?
Дали заради често правените през последния месец внушения, че всичко е предрешено или заради машинациите с машините дни преди вота? Може би подейства комбинация от двете.
Скандалът с машините в крайна сметка ще се окаже машинация, сапунен мехур - като нарицателната Костинбродска афера през 2013 година. Гилдията на компютърните специалисти обясни, че снимането на хеш кода на зам.-министър Михаил Стойнов не би могло дори теоретично да доведе до манипулирането на подадените машинно гласове, но в общественото съзнание се утаи съмнението, че „има нещо“. И това „нещо“ може би отказа мнозина да отидат до урните, въпреки че вотът беше изцяло на хартия.
Преди трийсетина години, когато бяха възстановени свободните многопартийни избори, за кметския вот имаше два класически израза. Профилът на кандидата беше описван с три думи - „Местен, свестен и известен“, а отговорностите му с малко повече - „От тротоара до клозета все е кметът“. Днес е оцелял само първият израз, вторият и останал във времето на външните тоалетни, които се и визират в него.
Отказът от гласуване - това основно гражданско право - е лоша новина за цялото общество. Така малка част от хората, агитките, тъй наречените твърди ядра, ще определят живота на всички през следващите 4 години Въпреки че сред 12-те кандидати за кмет на Русе има хора, които са местни, свестни и известни, мнозина предпочетоха да си спестят усилието да пуснат бюлетина.
Иначе изборният ден протече спокойно и нормално. Имаше само един съществен сигнал за нарушение на законите. Той дойде от двемогилското село Помен, където, според твърдението, е имало купуване на гласове. Дали е така, изясняват полицията и прокуратурата.
Обобщената информация към 16 часа беше, че избирателната активност в областта е 28.46%.
Това означава, че броят на гласувалите към този час в областта е 53 590 от общо 188 303 души по избирателен списък. Най-много гласували по традиция има в община Ценово. Там процентът на избирателната активност е близо два пъти по-висок от средния за областта - 51.84%. Там са гласували 2238 души от общо 4317. 
Втората най-висока избирателна активност е в община Борово - 46.63%. Там вече са гласували 2158 души от 4628. В община Две могили активността е 44.9%. Гласувалите там са 3119 от общо 6946. Над 40% е избирателната активност и в общините Иваново, Ветово и Сливо поле. В Иваново гласувалите са 2926 от 7143 имащи право на глас, което е 40.96%. Избирателната активност във Ветово е 40.64%, като упражнилите си право на вот там са 4379 от 10 775. В община Сливо поле активността е малко над 40%. Гласувалите там са 3686 от 9101. В Бяла избирателната активност е 37.92%. От общо 10 962 души с право на глас са гласували 4157.  
За сравнение на предходните избори за кмет и общински съветници избирателната активност в региона беше около 30%, но към 17.30 часа.