Доц. д-р Нели Петрова е завършила Висшия медицинския институт във Варна. От 1988 г. работи в русенската болница, а от 1992 г. е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. През 1994 г. придобива специалност по нервни болести. Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. Била е началник на Второ неврологично отделение, на Отделение по функционална диагностика на нервната система и изпълнителен директор на болницата. Доц. Петрова е началник на отделение „Обща и съдова неврология“ в УМБАЛ „Канев“, в чиято структура е Центърът по клинична невропсихология, и е преподавател в РУ „Ангел Кънчев“. Участва в изработването и подписването на „Национален консенсус за ранна диагностика на болестта  на Алцхаймер и други форми на деменция“. Член е на експертния съвет към Министерство на здравеопазването за изработване на „Стратегически насоки за диагностика, превенция, лечение и грижи за хората с деменция в България“, на Европейската академия по неврология, на Международното дружество на асоциацията на Алцхаймер за напредък в изследванията и лечението на Алцхаймер (ISTAART). През 2022 г. доц.д-р Нели Петрова и екип от Александровска болница провеждат проучване в отделение „Съдова неврология“ за развитие на деменция при пациенти с първи исхемичен инсулт, резултати от което публикуваме с малки съкращения.

В Центъра по клинична невропсихология и дементология в Русе се извършват консултации и скринингови изследвания на около 650 пациенти годишно. За 2022 г. приблизително половината са с проявена различна по тежест деменция.
Деменцията е клиничен синдром, който се характеризира с упадък на множество когнитивни (интелектуални) функции и достатъчно значим, за да наруши ежедневните дейности на болните, и появяващ се при нормална степен на съзнание. Типичното прогресиране на когнитивните и поведенчески нарушения води до постепенна загуба на самостоятелност и необходимост от постоянно обгрижване. Така заболяването се превръща в тежък медицински и социален проблем, водещ до значимо понижаване на качеството на живот на пациентите и техните близки, а също така изискващ и значителни финансови разходи. Различните форми на деменция - Болест на Алцхаймер, съдова, смесена и др., според становище на експертите от Световната здравна организация, са едни от най-значимите здравни и социални проблеми на 21-ви век, нареждайки се до съдовите и онкологичните заболявания.
Въпреки лекото прогресивно снижаване на всички когнитивни функции след 30 години, след 60 години най-подчертани са промените в обучението, паметта и разрешаването на проблеми. Възможността да се заучи, придобие и задържи нова информация, за припомняне на имена и за концентрация намалява, особено след 70 години. Характерна е трудността при припомняне на имена и дати при съхранена памет за собствен опит
 Деменцията се проявява с неспособност за заучаване на нова информация и припомняне на заучена
и със засягане на поне още една от следните когнитивни функции: мисловна дейност и изпълнение на сложни, комплексни задачи; концентрация и запазване на вниманието; способност за планиране и контрол над собствените си действия; разпознаване на предмети и хора и преценка на разстоянията; разбиране и използване на речта.
Честотата на деменцията нараства с възрастта, което я прави все по-често срещано явление в нашето съвремие при увеличаващото се застаряващо население. Поради естеството на симптомите хората с деменция са по-зависими и уязвими както социално, така и по отношение на физическото и психическото здраве, което представлява предизвикателство за обществото и системите на здравеопазването. Клиничната диагноза на деменцията може да бъде затруднена, тъй като функционалните увреждания често са съчетани с физическа умора, съпътстващи психиатрични симптоми като депресия, тревожност, раздразнителност и поемане на домакинските задължения от съпрузите и семейството. Развитието на симптомите незабележимо и постепенно е честа причина за забавянето на целенасочена терапия.
Повишаването на средната продължителност на живота, намаляването на общата смъртност и увеличения относителен дял на възрастното население ще доведе неминуемо до увеличен брой пациенти с деменция, с нейните социални прояви и значима тежест за обществото в бъдеще.
В Русенска област относителният дял на населението над 65-годишна възраст е 26% през 2022 г.
т.е. повече от 1/4 от населението.
Болестните процеси, предизвикващи когнитивен упадък, се разделят най-общо в 2 групи: 1) невродегенеративни, протичащи в самата мозъчна тъкан, и 2) от изявени съдови заболявания, водещи до увреждане и нарушена функция на мозъка. От дегенеративните деменции болестта на Алцхаймер е причина за възникване на приблизително 55% от случаите на деменция в третата възраст. Следва съдовата деменция (15%), подкоровите дегенеративни деменции (5%) като тази при болестта на Паркинсон и др. Специално внимание заслужава наличието на дементен синдром, дължащ се на съчетанието между болест на Алцхаймер и мозъчно-съдова болест. За клиничното класифициране на това съчетание е предложен терминът „смесена деменция“, която е третата по честота и се наблюдава при 10-15% от дементно болните.
Съдова деменция
Съдовата деменция е въведена за означаване на дементните прояви, възникващи изключително като следствие от мозъчно-съдова болест и се дефинира като група от различни синдроми със съдов произход, от които подкоровата съдова болест е най-важният подтип. Съдовата деменция е втората най-често срещана форма на деменция, като относителният й дял нараства с увеличаване на възрастта и зависи както от заболеваемостта от исхемични мозъчни инсулти, така и от разпространението на рисковите фактори за мозъчно-съдова болест.
При подкоровата съдова деменция (болест на малките съдове с деменция) началните прояви варират: при 60% има бавно начало и само при 30% - остро развитие на когнитивен дефицит; флуктуации има при 20%. Често се откриват данни за „продължителни“ или „множествени“ преходни исхемични атаки, които всъщност са малки „тихи“ инфаркти без остатъчни симптоми и само с дискретни фокални белези (екстрапирамидни симптоми, псевдобулбарен синдром, нарушение в походката, промяна в настроението, емоционална лабилност). Ранните когнитивни нарушения се характеризират със затруднения при извършване на по-комплексни дейности, обичайно лек паметов дефицит и поведенчески разстройства. Ако допреди година са работили, слушали са радио и едновременно с това са говорили по телефон, вече се затрудняват. Тъй като усещат, че имат проблем, пациентите често стават раздразнителни и конфликтни, не искат да излизат, да се срещат с други хора, изобщо избягват общуването. Тук е мястото на семейството и близките, които да са до пациента и да контролират, да напомнят, да са търпеливи.
От особено значение е честотата на когнитивните нарушения и деменция при мозъчните инсулти
и те са значително по-чести от обичайно очакваните. През 2022 г. смъртността от мозъчно-съдови заболявания за страната е 339,5 на 100 000 души население, за Русенска област - съответно 198,7 на 100 000 население. След прекаран инсулт 25% от пациентите имат деменция и развитието на деменция за 5 години след инсулт остава до 9 пъти по-висока, отколкото съответната по възраст група от популацията. Вероятността от развитие на деменция след инсулта е по-голяма при по-възрастните пациенти.
Проведено от нас проучване в отделение „Съдова неврология“ заедно с екипа от Александровска болница доц. Шима Мехрабиан и доц. Маргарита Райчева под ръководството на акад. Лъчезар Трайков при пациенти с първи исхемичен мозъчен инсулт показва, че до 20% от тях проявяват деменция в острата фаза на инсулта и при 39% от болните се установява деменция една година след острия инцидент. Изследваните пациенти бяха проследявани 2 години, като на всеки 3 месеца се извършваше подробно невропсихологично изследване, оценяване на двигателния дефицит и възможностите за самостоятелно справяне в ежедневието.
Това проучване е единствено в страната и данните са съпоставими с тези в световните статистики
  Нашите резултати са представени от Европейската организация за инсулт и Европейската академия по неврология в актуалните стратегии за лечение и превенция на слединсултни когнитивни нарушения. Те бяха включени в STROKOG (stroke and cognition consortium) - Международен консорциум за изследване на епидемиологията, диагностиката и лечението на неврокогнитивните разстройства, свързани с мозъчно-съдовата болест.
Диагностика
Хората, при които паметовите нарушения са по-изявени от очакваните за съответната възраст при съхранено общо когнитивно състояние изискват по-специално внимание, тъй като при тях когнитивните нарушения прогресират във времето до деменция. Тук се включват болните в преддементния, най-ранния стадий на болестта на Алцхаймер, както и лица с мозъчно-съдова болест, при които ще се появи съдово когнитивно нарушение. То се обуславя от недобре контролирано артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, исхемична болест на сърцето, преживян мозъчен инсулт; причиняващи структурни и функционални промени в мозъчните артерии и водещи до увреждане на мозъчното вещество. При съмнение за когнитивно разстройство е необходимо да се проведе консултация със специалист-невролог за детайлно неврологично и невропсихологично изследване.
Лечение и профилактика
Когнитивните нарушения при мозъчно-съдовата болест подлежат на лечение в определени случаи, като са възможни и превантивни медикаментозни въздействия. Оценяването на когнитивните функции при тези пациенти с изработени протоколи от невропсихологични тестове и последващо проследяване, съчетано със своевременно установяване и успешно третиране на изменяемите рискови фактори, ще допринесе за диагностициране на началните и сравнително леки съдови когнитивни нарушения, при които е възможно да се провежда ефективно лечение.
Надеждата за бъдещето в терапията на началния етап на болестта на Алцхаймер е свързана с приложението на медикаменти - анти-амилоидно антитяло, които биха ограничили развитието на болестния процес.
За да се съхрани интелекта и да се осигури дълголетие на мозъка, е необходимо да се извършва непрекъсната социална активност, интелектуална дейност, да се усвоява нов опит в продължение на целия живот. Най-простото е да се решават кръстословици, ребуси, судоку,
да се събират възрастните хора в клубове, да общуват, да играят карти, шах или табла
да четат книги, вестници, списания. Препоръчително е да се извършват физически упражнения и разходки поне 30 минути всеки ден, както и да се съблюдават здравословни навици на хранене. Храната трябва да е разнообразна. Препоръчва се консумация на плодове, зеленчуци, варива, пълнозърнести житни храни, риба, червено вино. Приемът на сол трябва да бъде намален. Безалкохолните напитки и храните с добавена захар трябва да се ограничат. Важен е и адекватният сън през нощта.
Профилактиката и контролът на съдовите рискови фактори (хипертонична болест, захарен диабет, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни сърдечни нарушения, затлъстяване, тютюнопушене) са от изключително значение. Съществуват лекарствени средства - невропротектори, които стимулират мозъчната дейност. Тези медикаменти се отпускат по лекарско предписание след консултация с лекуващия лекар-невролог.

Доц. д-р Нели ПЕТРОВА