Крум Крумов от Петрич е големият победител в Международния музикален конкурс за млади изпъ  лнители „Северно сияние“ 2023, който изпълни с музика Доходното здание от петък до неделя. Създател и директор на конкурса, проходил през 1966 година под името „Млади таланти“, е Вили Икономов. Тазгодишното издание се осъществи с подкрепата на Община Русе, Сдружение „Северно сияние“ и в партньорство с ОП „Русе Арт“, Общинския младежки дом и спонсори.
Специалната награда на кмета на община Русе, която отиде при Десислава Василева от Русе.
Наградата на Вокално студио за поп и джаз „Икономов“ получи Моргана де Агацио от Италия.
Наградата на Общинския младежки дом за най-добро изпълнение на българска песен отиде при Алекс Карабоев от Горна Оряховица.
Със специалната награда на Сдружение „Грийн рок фест“ си тръгна Яна Ангелова от Русе.
Ето и победителите в отделните възрастови групи:
I възрастова група (от 5 до 7 години) - Кристина Монев от Свищов;
II възрастова група (от 8 до 10 години) - Кристиян Илков от Русе;
III възрастова група (от 11 до 13 години) - Борислава Борисова от Свищов;
IV възрастова група (от 14 до 17 години) - Калина Десподска от Велинград и Десислава Василева от Русе;
V възрастова група (от 18 до 25 гoдини) - Александра Златева от Разград.
За фестивала и за музиката въобще разговаряме с емблематичната и обичана от поколения звезда от  „Тоника“, „Домино“, „Фамилия Тоника“ и „Тоника Домини“ Ева Найденова, която тази година за пръв път беше член на журито на „Северно сияние“.

- За пръв път сте част от конкурса „Северно сияние“, какви са впечатленията ви от конкурса?
- Да, за пръв път съм тук, конкурсът е направен много хубаво. Това лято бях на нашия конкурс „Сезони“ в Бургас и сега тук видях и чух много добре пеещи деца, които се явиха и там. Те трябва да израснат още, разбира се, затова се правят тези конкурси. Впечатлението ми е, че тук всичко е много добре организирано. В Бургас пак беше организирано, но градът е много шумен през летния сезон. Конкурсът се провежда навън в Морската градина и понеже мероприятията там са много, е едно страхотно стълпотворение от народ. А тогава бяха такива жеги! Беше краят на юни и то няма къде да влезеш вътре, за да го провеждаш.
- Колко такива конкурса има в страната?
- Много малко - „Сезони“ в Бургас, тук в Русе, във Велинград знам, че има. Иначе, има някакви малки конкурси, но те са регионални. А конкурсите в Русе и Бургас освен национални са и международни, което е много хубаво.
- Каква е ролята на тези конкурси?
- Израстването на децата, защото много от тях няма да станат това, което искат. Но
музиката облагородява човешката душа и облагородява мисленето на децата
Вместо да се друсат навън, по-добре да се занимават с това. Няма гаранция как ще се развият гласовете им, разбира се, особено в периода на пубертета. Но израстването им в духовен план е най-вече за мен това.
- А и може би набирането им на самочувствие е участието им на сцена?
- Разбира се, всяка една сцена помага на детето. Как да ви кажа, аз съм просто изумена, че толкова много деца се занимават с пеене.
- Това потвърждава, че отдолу върви много голяма вълна от млади изпълнители и тя е постоянна през годините.
- Да, има много деца, които искат да пеят. Освен това нашата цел тук е да ги научим тези деца, с коректните бележки, да пеят правилно. Защото
не може да се пее безчувствено и не можеш да си мислиш, че можеш да изпееш всяка песен на света, когато тя не ти „лежи“
 - Добре, но като казвате „правилно“, може би изкуството търси и вариантите - има ли някакъв риск, тези уроци да ги отделят от собствената им идентичност?
- Не, ние не им преподаваме уроци - те си имат педагози. Затова правим събрание със самите педагози - те си казват каквото имат, а ние си казваме забележките. Между другото, да се работи с деца е изключително трудно, аз не бих могла да се занимавам.
- А и с родителите им, предполагам?
- Колко амбициозни родители, аз съм просто изумена!
А детето трябва да се забавлява, пеенето не трябва да му е фикс идея и някаква цел на всяка цена.
- Постига ли се това забавление?
- Мисля, че за малките дечица се постига - тези, които са от 5 до 7 години. Защото те са такива - все едно че пее едно и също дете. Гласчетата им са такива, как може да ги оценяваш? Затова тук и предложението беше тези дечица да не се оценяват, а да имат някакви  наградки, които да ги мотивират, защото се радват - на един шоколад се радва такова дете. Разбира се, организаторите са си записали каквото трябва.
- Като говорите за развитието на гласа, това е физиологичен процес?
- О, това е много сериозно нещо, защото гласът може да се окепази!
- На това явно се дължи фактът, че има деца, които блесват като са малки, а впоследствие не постигат това, което им се предрича?
- Защото просто нямат постоянство.
В тази работа трябва да имаш много сериозен характер и трябва да си много напорист, да го искаш на всяка цена
Затова не всеки успява.
- И да се посветиш изцяло.
- Да се посветиш, аз много съм се жертвала, детето ми, дето се казва, майка ми го отгледа. Много неща, какво да говоря. В края на краищата, за мен това са предопределени неща, какво ще стане е предопределено, аз така мисля.
- Вероятно и за пеенето може да се кажат думите на Паганини: „Ако не свиря един ден, аз познавам, че не съм свирил. Ако не свиря два дни, приятелите ми познават, че не съм свирил. А ако не свиря три дни, това разбира и публиката“.
- Нужно е постоянство, всеки ден.
Гласът е най-нежният инструмент
затова много трябва да се внимава с дишането, освен това - пеят, а нищо не им се разбира. Дикцията също е много важна. Музиката се облича в думи и думите - в музика, това е смисълът.
- И всъщност, това съчетание разчувства публиката и това стига до нея.
- Разбира се. Вие сте чували израза „Настръхнах цялата“. Кога настръхваш - ако си без чувство или когато всичко от текста разбираш, когато той и музиката влизат в теб? Това е цялата работа, но те, разбира се, са малки и ще се работи по тези въпроси, а ние трябваше да ги кажем.
- Доколко рутината може да компенсира някои недостатъци?
- Никога няма рутина. Аз вече повече от 50 години съм на сцена и винаги, когато трябва да изляза, цялата треперя.
- Имате сценична треска?
- Абсолютно, така са и почти всички колеги, не знам някой така леко да излиза, не съм чувала поне досега.
- И това е независимо от сцената - малка, голяма?
- Не, не, никакво значение няма!
Дори и сега, когато се качих на сцената, аз много се вълнувах
- Вие сте една от най-обичаните певици, защо се вълнувате?
- Ами като се кача на сцената, трябва да ви кажа, че аз губя разсъдъка си и не знам, коя съм.
- Виждате ли публиката?
- Не всякога, има колеги, които я виждат, аз определено - от време на време, но ако много съм стегната, въобще нищо не виждам. Трябва да създадеш своята нагласа пред публиката, че въобще не се притесняваш - това вече е рутината, а не е рутина изпълнението. И всеки път не може да бъде едно и също.  Поведението пред публика и излизането от ситуации са рутина, другото въобще не е. Който каже, че има такава рутина, просто се лъже.
- Затова ви питам, защото в различните изкуства Ц а предполагам, че и при сценичните е така - рутината понякога може да компенсира липсата на настроение, на вдъхновение?
- Не, там просто
щеш-не щеш трябва да имаш настроение
Дори и то да е малко по-меланхолично, пак трябва да го пресъздадеш. Това може да бъде рутина, но не всякога се получава.
- Знаем, че децата, които искат да стават певци, са много, но като че ли намаляват бъдещите инструменталисти?
- Не забравяйте, че ние сме страната на омайния Орфей!... Повече ще бъдат певците, България е много певческа нация, но има и танцуващи.
- Но музиката не е само акапелно пеене, нали?
- Така е. Аз обожавам акапелните изпълнения и ние специално от „Тониките“ обожаваме акапелното пеене. Но по повод инструменталистите искам да кажа и нещо друго: че изключително много от нашите добри музиканти заминаха на Запад да работят, говорим за 90-те години - и много от тях не се върнаха. Ние също излязохме, нас ни нямаше от 1986 година. Ние се явявахме и на страшно много фестивали в соцвремето, ако най-силният беше в Сопот и ние го спечелихме. Какво да ви кажа,
това общо взето е божа работа, ти никога не можеш да бъдеш сигурен
но музиката облагородява човека, защото това е дадено свише. Прави човека по-добър, по-мислещ може би. Аз не вярвам, че има „идеално добри“ и „идеално лоши“ хора. Ти за едни ще бъдеш идеален, а за други - лош и обратното, много са свързани нещата.
- Кара ли ви музиката да посягате към други изкуства?
- Има много колеги, които рисуват например. Или пишат. Аз се интересувам от много от интериор, а също от история и археология. Исках да бъда археолог, но така се случи, че не станах.
- И сега трябва да стигнем до клишето, но вярното клише - че от това е загубила археологията, но спечелила музиката.
- Не, не, то просто пътят ми е бил там, клишетата са излишни.
- Кажете ни няколко думи за вас?
- Ами аз какво - продължавам да си работя, но не така активно - от време на време. Ето сега съм тук на журиране. Аз много не обичам да журирам, но Тони /Тони Димитрова - б.а./ ме нави.
- Журирането е много трудна работа.
- Много е трудно, защото аз лично не искам да журирам деца, на които можеш да кажеш, или да напишеш някаква бележка, която не е съвсем точна, субективно е малко. Освен това има нюанси и математика, ние снощи /събота - б.а./ до късно работихме, а разликата се оказа 1,5 точки. Затова и г-н Икономов направи така, че да има повече награди, да няма разочаровани деца. Защото има толкова добри гласове, че абсолютно се изравняват. Което отново показва, че сме деца на Орфей.