За съжаление гледките на просещи хора, клошари ровещи в боклука и спящи по пейките са нещо обичайно. Някои от просещите са деца, видът им поражда съжаление, съчувствие и въпроси - какво се е случило, как се е стигнало дотук. Мнозина искат да помогнат и недоумяват правят ли нещо институциите в тази посока. А други се ядосват, когато са прекалено нахални. 
Все по-често много хора се връщат с умиление към онова старо време, разказват с носталгия как за всички е имало работа. Това ме накара да се заинтересувам  имало ли е просия през социализма и как са се справяла с нея властта. Нека да направим един аналог с днешното време като представяме нещо любопитно из фондовете на Държавен архив-Русе. 
Да, имало е просещи и през социализма. През 1954 г., съгласно т. 16 от Правилника за приложение Указа за обществено подпомагане, просията в Н.Р. България под каквато и да е форма е била забранена. Самоволно отклонилите се от работа или от заведения за социални грижи, повторно заловени в просия, се предават от службите „Народно здраве и социални грижи“ (НЗСГ) на прокурора при Околийския съд за възбуждане на наказателно преследване. Съгласно т. 27 от същия правилник, заловените в просия неработоспособни лица се настаняват направо от съответния отдел НЗСГ при Окръжния народен съвет на депутатите на трудещите се 
в най-близкия дом само с медицинско освидетелстване
След това, ако домът, в който е настанено лицето, не е подходящ, то се препраща в съответен дом в окръга или в друг окръг. 
Интересното е, че през 1953 г. се въвеждат регистри, в които се вписват просещите лица, техния адрес и по този начин просията може да се контролира и върху нея да се въздейства. За всяко конкретно лице в регистъра се отбелязва подробно семейно и материално положение, възраст, образование, здравословно състояние /като при необходимост се прибягва до освидетелстване/, за кой път лицето е заловено да проси и всички други сведения, които службите намерят за необходимо. Също така се взимат мерки работоспособните членове от семействата на просещите да се настаняват на подходяща работа. 
Издигат се лозунги от типа на „Днес, всеки честен български гражданин трябва и може да бъде включен в обществено-полезен труд. За мързела, лентяйството и празноскитането няма място в социалистическата ни република“. Или „Лошо наследство от миналите фашистки режими у нас остана просията. Въпреки добрите условия на живот в нашата страна, все още се намират граждани, които под една или друга форма упражняват просия. Причините за това са: ниската им култура, навикът и лентяйството...“.
Оказва се, че е имало Домове за празноскитащи лица. Те са два в страната: в Горни Воден, Асеновградско и в Присово, Търновско. 
През 1954 г. в Русе има около 28-30 просещи
Всичките са известни на органите на реда и могат да се разделят на две групи: 1-ва група - деца от 3 до 18 години, момичета и момчета, синове и дъщери на български и турски цигани, които просят по пазарите, главните улици, сладкарници и ресторанти, църкви гробища и домове. Често просията по домовете е придружена и с кражби; 2-ра група - старци, които ходят само по гробищата, църквите и улиците. 
За първа група четем от документите следното: „просещите са синове и дъщери на многочленни семейства с мързеливи родители с непостоянна работа, болшинството от тях пияници. Самите родители изпращат децата си да просят, като просията за тях се явява като занаят
Това е черно петно за града ни и дава лош политически ефект за нашия вече международен с Дунав моста град...“
С просещите деца е най-трудно, защото трудно ги хващат и не могат да съберат сведения за тях. Най-известни за властите са:
- Еленка, на 5 години
- Николай, на 9 години
- Цветанка, на 12 години
- Стефан, на 15 години, деца на Ст. и Хр. Станеви. Майката е предупреждавана 3 пъти, има направени постъпки за подвеждане под наказателна отговорност. 
- Милан, на 5 години
- Василка, на 8 години
- Парашкева, на 10 години
- Евдокия, на 12 години
- Златан, на 16 години, деца на Н. Маринов. Предупреждаван от Градския съвет и от Криминалния отдел, но заявява, че не може да спре децата си да просят. 
- Исмет, на 12 години, няма майка, баща му Сали е прочут пияница и сам праща сина си да проси. Отдел НСЗГ Ц Русе прави постъпки през 1953 г.  за настаняването му в Дом за деца и юноши и полага големи грижи за него, но на два пъти момчето бяга и се връща при баща си. 
- Гина, на 24 години, сираче, саката с двата крака. Определят я като най-нахалната и арогантна просякиня. Настанена е в Дом за лица с тежки недъзи, но там вследствие на сцени с тръшкане и плач престоява едва 3 часа. Въпреки сериозното предупреждение, че ако бъде хваната отново да проси ще отиде направо в затвора, тя продължава, твърдейки, че дори и милицията нищо не може да й направи. 
Следват още имена на деца и различни житейски истории
Как стои въпроса при възрастните просещи: 
Стою - на 66 години, пенсионер, има си собствено жилище. Описват го като нахален просяк, който въпреки предупрежденията на милицията и на ГНСДТ безотговорно проси в градската градина пред дома на съветите. По събрани сведения ходи да проси по препоръките на другарката си. Тук любопитното е че при направената проверка от доклада четем, че Стою живее с жена си на 64 години, домакиня в една стая и антре. В същото жилище живее и синът им, женен с две деца. Пенсията е 192 лв, страда от парализа и оценката на служебното лице е че не е застрашен материално. 
Еленка - на 60 години. Има синове и дъщери, чести клиенти на милицията и затворите, предупреждавана от съвета и милицията.
Рашел - на 70 години, получава помощ като самотна старица, заявява, че не й стига помощта, която й се дава и не желае да бъде настанена в Дом за стари хора. 
Гана - на 40 години, малоумна, получава помощ от съвета като самотна майка и отново е бременна. Предупреждавана е два пъти от съвета и многократно устно. 
Марийка - на 37 години, малоумна, кръгъл сирак, има брат. Същата се води от властите „временно развратница /сифилистичка/“. 
Мустафа - на 35-40 години, малоумен, без родители. Бил е настанен в Дом „Тюрк еви“ от където е напуснал и отказва да бъде настанен повече там. Иска парична помощ от Съвета, но такава не може да му бъде дадена. Правят се постъпки да бъде настанен в с. Подгумер, Софийско. 
Списъкът с имена продължава. Оказва се, че 
през годините 1954-1956 г. просещи се срещат навсякъде - по главните улици, в сладкарници и ресторанти
Хората се оплакват, че сутрин по фурните като си вземат закуски ги преследват просещи, за да им се даде парче закуска или хляб. 
Интересно е какви решения се взимат от властите за противодействие:
1. Служба пенсии и социални грижи при ГНС-Русе с помощта на Народната милиция да предупреди всички просещи, че при повторно залавяне в просия ще бъдат изпращани в Домове за просещи или предадени на прокурора. Да се повикат също така бащите на просещите деца за предупреждаване, че при повторно залавяне децата им в просия, ще бъдат предадени на прокурора.
2. Предлага се на Председателя на ГК на ОФ на едно от първите си заседания с председателите на ОФ организациите да се включи в дневния ред точка - провеждане борба с просията, чрез разобличителна и разяснителна работа по низовите организации.
3. Предлага на директорите на „Наркооп“, „Сладкооп“, кооперация „Освобождение“, Промишлени стоки и бакалия и Здрава храна да дадат нареждане до
отговорниците на ресторантите, пивниците, хлебарниците и сладкарниците да не позволяват в обектите им да се проси
За всички случаи на просия да съобщават в Градския съвет, служба „Пенсии и социални грижи“.
4. Предлага на началника на Окръжно управление на МВР да нареди до всички поделения на униформената милиция да залавят и довеждат до прокуратурата всички просещи и да указват съдействие при всички случаи на борба с просията.
5. Служба „Пенсии и социални грижи“ при Градски народен съвет - Русе да дадат списък с трите имена и адреси на просещите деца и на бащите им за подписване на декларации. А при повторно залавяне да се възбудят дела. Изпълнението на всичките тези мерки са съответно с определени отговорници за изпълнението и даден срок.  
Явно през годините тези мерки са успешни, защото при по-късните години на социализма просещи вече няма, а думата „просия“ става непозната в речника на соц децата.

Цветомира ДИМИТРОВА,
главен експерт в Държавен
архив-Русе