Часовникът на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ навърши през юли 100 години. Замислен в друго време и дори от друга институция, днес това е един от вековните символи на Русе. Приемаме го като даденост, но заслугата да се наслаждаваме на звъна на камбаната му е на конкретни хора. В наше време с него е ангажиран Александър Първанов - запален не само по механиката на старите градски часовници, но и по историята им, която го вълнува от много години. Той е IT инженер, роден в Русе, завършил е СУ „Христо Ботев“ и след това Русенския университет.

- Един век часовник на библиотека „Любен Каравелов“, преди това на създадената през 1890 година Търговско-индустриална камара - кой поред градски часовник в Русе е това?
- Това всъщност е третият, най-новият градски часовник. Другите два са на сградите на някогашното Акционерно спестително дружество „Гирдап“ на централния площад /и от години известна само като Часовника/ и на сегашната Инспекция по труда на ул. „Александровска“. Двете сгради са построени в 1895 година.
- Това ли са градските часовници в Русе?
- Тези са най-известните, но към тях можем да присъединим часовника на старата гара, днес Музей на транспорта. Има и един половинчат - в католическата църква „Свети Павел от Кръста“, това е съвсем нова  информация, ходих да го видя. Стигнах до него благодарение на приятел от Германия, с който си обменяме идеи. Свързахме се с отец Валтер и той ни заведе горе да го видим, има снимки на Католическата църква - с часовник и без часовник.
- И там някога е работил часовник?
- Да, ако се загледате, ще видите дупката на стъклото, където са били стрелките. През 1927 година е имало часовник, но е съществувал кратко.
- Старите снимки показват още сгради с часовници, каква е тяхната история?
- Със сигурност сте виждали много снимки на сгради с часовници от началото на ХХ век - например на Популярна банка на Симеонови, днес Банка ДСК. Там на кръглото прозорче горе се вижда циферблат. В документите на Търговската камара намерихме една бележка: „Да се плати на Т.Станчев 20.10 лв. и стотинки за направата на бяла кръгла дъска с изписани цифри на нея“. Дори на снимките на Търговската камара преди 1923 г. ще видите часовник, който обаче е с арабски цифри и винаги показва 12 часа без 5 минути.
Казали са тогава - тук ще има часовник, а докато се монтира, ще сложим един фалшив циферблат
Това е мое лично откритие. И на други сгради има подобни циферблати, които винаги показват един и същ час и по-късно са изчезнали. Големият изследовател Васил Дойков, лека му пръст, когото уважавам и смея да кажа, че съм надградил проучванията му в тази сфера, твърди, че и на други сгради е имало часовници. Не, не е имало - това са били само бутафорни циферблати. Сметнали са навремето, че така фасадата ще бъде по-завършена и естетически оформена. Но има и недоизяснени моменти. Например на Градското казино, което е било на мястото на фонтана на централния площад, също е имало циферблат, но сградата е съборена през 30-те години и не знаем дали наистина е имало часовник.  
- Да се върнем на часовника юбиляр.
- Той е поръчан от Камарата на германската фирма „J.F.Weule“ /“Вьойле“/ през 1922 година, уговорена е и цената - 20 000 лева. Планиран е още в проекта на сградата - в проектите на Никола Лазаров фасадата е с часовник, било му е заделено мястото. Но времената са трудни, Европа е в криза, инфлацията настъпва и „Вьойле“ повишава цената с 5000 лева. Тогава директорът на Механико-техническото училище /бъдешия Механотехникум/ инж. Георги Ненов е командирован в Германия и Австрия в търсене на машини и материали за обучение на ученици в професионални училища, но и със задачата да довърши сделката с „Вьойле“ при първоначално договорената цена. Мисията е изпълнена. На 6 март 1923 г. в очакване на доставката във вестник „Русенска поща“ излиза съобщение за намерението на Камарата да постави часовник на сградата си. Текстът гласи: 
„На търговската камара в града ни ще бъде в скоро време поставен часовник, който на 2.5 клм. разстояние ще дава звук със специална камбана на всеки 30 минути“
- Какво представлява самият часовник?
- Механизмът е масивен, с бронзови зъбни колела, монтирани в красиво отлети конзоли. Има две отделни макари за часовника и камбаната, звъненето е еднократно на половин и съответен брой пъти на кръгъл час. Махалото също е изящно, с дървено рамо и отлята тежест със задължителната релефна емблема на фирмата. Притежава и характерната за „Вьойле“ поставка от масивен метал. Цялото устройство е съхранено в дървен шкаф. Циферблатът е с диаметър 140 см, задвижван с метални пръти от около 5 м. Тежестите са две, приблизително по 200 кг, издигат се с ръчно навиване на метално въже на почти 4 м височина, за да може да се навива през 7 дни. Поради кризата за цветни метали след Първата световна война камбаната е изработена от чугун с височина около 50 и диаметър около 35 см. Работи безотказно и с минимална поддръжка вече почти 100 години!
- Какво се случва след доставянето му?
- На 2 юли 1923 г. секретарят на Камарата Васил Бахаров докладва, че 
часовникът е пристигнал в Русе, но се налага спешно пригаждане на таваните
като на кръглия да бъде направено дюшеме, а на общия - дървена пътека за преминаване. Възлагат това на архитект Бобчев, учител от Средното механико-техническо училище на Камарата. Още на 4 юли той докладва направеното и бюрото на Камарата одобрява плащане на 7250 лв. на майстора-дърводелеца от Русе Марин Николов.
През юли 1923 г. часовникът е монтиран и „урегулиран в продължение на една година“. В заседание от 24 юни 1924 г. Камарата разглежда заявление от Тодор Дамянов, часовникар от Русе, да получи за извършената работа 5000 лв. С присъщата си спестовност Камарата му плаща 4500 лв.
- Защо са поставяни градските часовници? Това някаква мода ли е било, или е помагало за организацията на градския живот, на времето на гражданина, защото времето в града и в селото, по-точно разпределянето му, е различно?
- Да тръгнем от селото. Селският живот също има ориентири, които отмерват времето - църквата дава поне два звукови сигнала на деня и хората знаят какво следва да направят след всеки от тях, свързват ги с определени дейности. По време на турската империя, през 1807 г., в Русе, както и в Разград и Гюргево, има часовникови кули с циферблат и камбана, която бие няколко пъти на ден и известява на мюсюлманите, че е време за молитва. Но така денят е разделен на равни интервали и всички хора са можели да се ориентират. В Гюргево са надградили своята кула и са сложили циферблат на нея, защото той дефакто е часовников механизъм, който обаче бие 5 пъти на ден.
- И в центъра на Разград има кула с работещ часовник?
- За часовника в Разград трябва да се върнем към Тодор Дамянов. Преди дни пуснахме спрелия часовник в село Тетово. Когато отидохме там, открих табелката вътре на контролния циферблат: „Тодор Дамянов, Русе, 1940 г.“. Значи 
същият Тодор Дамянов поне 20 години не само е ремонтирал часовници, но вече ги е и произвеждал
И тръгнах да го издирвам. Видях, че в Разград и на Езиковата гимназия, която е с много красива фасада, има кула с часовник. В едно интервю покойният Александър Абаджиев, който се е занимавал с часовници, казва, че Тодор Дамянов е правил часовници в Писанец, Копривец и Цар Калоян. Започнах да търся информация за него в музея и ми изпратиха две много интересни снимки. Оказа се, че ателието му е било в ъгловата сграда на улиците „Баба Тонка“ и „Княжеска“. Две снимки от 1928 и 1930 години, на които има марка на „Рояли“, реклама на „Цайс“, поправял е и бинокли. Намерих в Държавен вестник, че в 1930 г. е регистрирал фирма. Тогава е бил 30-ина годишен, явно буден младеж. Бил е също и вносител на часовници за кули - значи той е внасял частите за тях, сглобявал ги е и е слагал своята марка.
- Кой се грижи за часовника на Камарата през годините?
- Засега няма много информация какво се е случвало през годините след монтирането му. От архивите на съвременната преса четем, че до 1996 г. е поддържан от Боню Бунев. Надпис на шкафа на часовника твърди, че е ремонтиран на 3 октомври 1999 г. от Франк Морис (пак според вестниците - вероятно софиянец, работил за кратко в Русе по Доходното здание). След 1999 г. часовникът работи спорадично. Многократно са събирани пари в различни акции и е „ремонтиран“, като след 2002 г. е оставен с разглобени връзки и съвсем спира.
Всъщност информация за часовника от 1924 до 1980 г. на практика липсва. След това с него двайсетина години се е занимавал един служител в библиотеката - Ники Василев, известният оператор от киноклуба.
Интересно е да се проучи как се е осъществявала поддръжката на градските часовници - на добра воля или срещу заплащане. Ако е имало градски часовникар, би било интересно.
- Вие сте в основата на възстановяването на работата на часовника на библиотеката, разкажете за това.
- Часовникът е работил до 2002 година. Не знам колко точно, но 10-ина години не е работил. Имаше тогава слухове, а и по вестниците периодично се пишеше, че се набирали средства за ремонта му, които вероятно понякога са използвани и за ПР акции.
В началото на 2014 година 
вече безкрайно ми беше омръзнало да гледам часовника неработещ и това не ми даваше мира
Живея наблизо, минавам покрай него сутрин и вечер, нещо ме гложди. Един ден написах имейл на директора на библиотеката Теодора Евтимова, че се интересувам от ремонта му и тя реагира веднага! Обади ми се, говорихме, стигнахме до това, че ремонтът ще е много скъп - около 15 000 лв. Убедих я просто да го видя и да решим. Отидох, огледах - ами то всичко си му е там, едни части обаче са разглобени - връзките към циферблата. Не успях веднага да разбера точно какво му е, но беше видно, че всички части на часовника са налични. През 2014 година нашият набор навършваше 50 години и беше ред да правим среща на гимназията „Христо Ботев“, а от гимназията има много хора от квартала, които също се интересуват от часовника. Пратих по един имейл на около 15 човека, че ми трябват поне по 100 лева за ремонта. Някои ми изпратиха по толкова, други - по повечко. Питах Стефко Бунарджиев /дългогодишният собственик на магазина за часовници на ъгъла на „Константин Иречек“ и „Пенчо Славейков“ - б.р./, лека му пръст, дали може да се заеме с това. Не, каза той, но ме свърза с часовникаря Бохос Саркисян, който прие да работим заедно. Платих му исканата цена, а преди това разчистих помещението. Там имаше опадала мазилка, долу застлано с вата... Разглобихме часовника и той се зае с часовникарската част. 
Камбаната не беше на мястото си и я нагласяхме
за щастие, беше проста система от лостове и метални жила. Аз бях горе на вишката да направя камбаната. От библиотеката също се включиха - с техен електротехник направихме осветлението и датчик, за да светва самостоятелно. Часовникът тръгна, а аз започнах да ходя сутрин да пия кафе и да гледам кога точно ще удари. Обаче той ми направи един номер: от камбаната виси на разстояние един чук, който се задържа от пластина, а часовникът с лостова система дърпа чука и го пуска. Има една пружина, която помага да се пусне чукът така, че да удари камбаната еднократно и после пак го издърпва. Тази пружина беше остаряла и доста време висях на камбаната да я регулирам така, че хем да държи чука да не опира в камбаната, хем да не прави повторен удар. Отивам си вечерта вкъщи и чувам: дан-дан... дан-дан... Еххх! Отивам на другия ден и следя - в 9 часа удари еднократно, връщам се вкъщи - удря двойно. Накрая установих, че това е просто ехо и го приех с усмивка, като шега, но докато го разбера!... 
- Кога се навива часовникът?
- Всеки понеделник.
- Колко време отнема това?
- 10 минути.
- А нужна ли е някаква друга поддръжка?
- Да, смазва се основно анкерният механизъм, другите зъбни колела не се смазват, а само осите им. Периодично осите се разглобяват, за да се почистват, особено пък ако са стояли дълго време с масло. Ако този часовник в това състояние се поддържа, той изглежда вечен. 
За тези близо 100 години, през които не е работил около 10 години, няма видими следи от износване
Немските часовници са много здрави.
- Съществува ли днес фирмата „Вьойле“?
- Не, през 1966 г. компанията Weule вече не може да бъде поддържана и обявява фалит, а след това германците правят там Музей на времето, в който има богата колекция от часовници. Между другото същата фирма е произвела и часовника на старата гара, където е сега Музеят на транспорта, но няма данни кога е станало това.
- Около градските часовници винаги има интересни истории, кои от тях не са известни на широката публика?
- Наистина се натрупват истории. Александър Абаджиев ми разказа една непроверена от мен история с часовника на „Гирдап“. Според него механизмът на часовника, тежащ 8.5 кг, е бил откраднат и са го хванали на митницата. Бил изчезнал около 1995 година и го върнали от митницата в София. По това време там е била Стопанска банка. Не успях да издиря човек, който да е работил там тогава и да знае за този случай - ходих, търсих, говорих с много хора, но общо взето ми отказваха. Попаднах обаче на един човек, един възрастен майстор - Стефан Янев, инженер по зъбни колелета и подобни части. Изпратих му снимки от часовника и той каза: „Да, аз съм правил това колело и тези втулки. Навремето ми го донесе едно младо момче, правих по него много неща, но то не дойде да го вземе 2 години. Пристигна по едно време полиция и ме пита „Този часовник защо е тук, вземаме го“. Аз им казвам „Добре, вземайте си го, но на мен кой ще ми плати?“... Писаха го дарение и го прибраха“. 
Та според мен това всъщност е историята с изчезването на часовника
- Около Александър Абаджиев и часовника на Инспекцията по труда също има нещо интересно.
- Почти по едно и също време се запознах с Александър Абаджиев и с бившия директор на Инспекцията по труда Божин Ангелов, също вече покойник. Той беше много симпатичен мъж, който откликваше да финансира идеите на Абаджиев. Много пъти исках да отидем да видим часовника им, но двамата все отлагаха, накрая така и не отидохме. Изпратих един приятел да го види и той ми каза: „Ама то там горе няма нищо - просто има един шкаф и един празен отвор“. Александър Абаджиев почина през 2018-19 година. Един ден Божин Ангелов ме потърси:
„Трябва да се видим, да ти кажа нещо... Ами знаеш ли, часовникът го няма“
Слава Богу, беше се объркал, както много хора, които смятат циферблата за самия часовник, а той беше там, но липсваше вътрешният циферблат. И не само той - циферблатът има отзад и редуктор, всички часовници са на този принцип. Отначало не знаехме този часовник каква марка е, но я издирихме. Междувременно намерих наследница на Абаджиев в София. Свързах се със семейството й, а те преодоляха първоначалните си притеснения от това, че не ме познават. Помолих ги, ако знаят и имат нещо от този часовник, оставено от нейния баща Абаджиев, да ми го дадат. Той приживе ми беше казал, че го е свалил и го е прибрал в мазето си, за да го ремонтира. Обясних всичко това на наследницата и след дълги отлагания накрая успяхме да отидем у тях, те бяха дошли със съпруга й в Русе. Отидохме в мазето с Йовчо Стоянов от „РусчукБГ“, но нищо не намираме. На тръгване аз отново настоях да погледнем, защото бях в безизходица. И изведнъж жената посочва - там има нещо, да не би него всъщност да търсите? И извади едната плоча на циферблата, но чисто гола - няма стрелки, няма го и редукторът отзад. Като го измихме, той светна - чисто бял, с контрастни черни букви „Manhard“ - немска работа! Намерихме стар редуктор, стрелките бяха направени на 3D-принтер по образец от каталога на „Манхард“, приятелят на Йовчо Стоянов - Андрей Дуницов,  отля безвъзмездно нужния прът и зъбно колело, направихме го и сега е като нов! Всичко му е прегледано, сега съм му сложил и осветление, зарежда се през нощта.
- Какво предстои около годишнината на часовника на библиотеката?
- Стараем се по някакъв начин да отбележим тази 100-годишнина, защото рядко има запазени толкова хубави и красиви часовници, пък и при това - на такова хубаво, че и достъпно място. Защото 
повечето часовници не могат да бъдат разгледани отблизо от туристи, а тук е идеално, освен това може да се види и отвън, и отвътре
Библиотеката свършиха превъзходна работа по оформлението на тавана! Нашето сдружение „РусчукБГ“ имаше през 2021 година един проект по Програма „Култура“ на Община Русе, в който основната идея беше да направим това проучване, с цел да комплектоваме този туристически обект - обект на индустриалното наследство, да бъде достъпен, да може да се вижда и хората да го знаят. Оказа се, че много от хората просто нямат представа от часовниците.
- Имате предвид проекта на „РусчукБГ“ „Градските часовници: Библиотеката (историческо изследване)“.
- Да, Йовчо Стоянов, Толя Чорбаджиева и аз издадохме проучването „Градските часовници - Библиотека“. Надяваме се да намерим още информация и да направим второ и трето издание за останалите часовници. Книжката може да се намери най-лесно във фоайето на библиотеката, а средствата от продажбите й се реинвестират в нови проучвания за часовници.
- Откъде идва този ваши интерес към часовниците?
- Усещам потребност да правя каквото мога за общността си. Също е и част от интереса ми към историята на Русе, към миналото на града, което наистина впечатлява с аристократизъм, предприемчивост, духовност и визионерство. Това е Русе, какъвто всички искаме да бъде и днес.