Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му.
Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.
ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ
Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“.
Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“.
През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. 
В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. 
На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г.
ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ
В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.
Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. 
„По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век.
Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“.
АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ
След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките.
Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят.
Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод. 
КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА
Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“.
Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. 
Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина. 
През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г.
/ГН