„Полихедрон“ всъщност е един трогателен разказ, в който е залегнала добре позната легенда за Икар, но тук основният мотив не е високомерието и дързостта му да полети, а бащата, който знае, че със своето майсторство може да постигне полета на детето си, което споделя неговото упование!“ Това разказа известната българска органистка и преподавател по хармония и полифония проф. Нева Кръстева, композирала творбата. Премиерата ще се състои на 22 октомври с участието на солисти от Виена под диригенството на маестра Бистра Дилянофф от Австрия и с режисурата на Боян Иванов - директор на Русенския драматичен театър.
По инициатива на проф. Кръстева Операта получи ценно дарение от Швейцария - дигитален орган, който ще бъде важна част от премиерата на спектакъла през есента.
„Поетът Алексанър Александров ме вдъхнови с текста, който беше написал и аз създадох музиката за „Полихедрон“, като взех определени фрагменти от неговата пиеса. 
Жанрът е „драма пер музика“ и произведението всъщност прилича на операта от 17 век
Музиката в „Полихедрон“ присъства в определени ключови моменти с остинатни форми като шакони, канони, сонати в бароков смисъл... Инструменталният състав е камерен - всички дървени духови инструменти, разбира се орган, ударни инструменти и виолончело, защото то е, така да се каже, човешкия глас и изразява трагизма на човешката душа! В това произведение съм отделила специално място за българския фолклор, тъй като нашата фолклорна музика е много специална, с безкрайно ценни практики, които са действително сакрални... Той е успявал да омагьоса природата, да направи хората здрави и това не е случайно! 
Много харесвам екипа, с който работя
и съм благодарна на директора на Русенската опера Пламен Бейков, че ни покани да осъществим този проект именно тук“, каза още проф. Кръстева.
„Проектът „Полихедрон“ е съвместен между автора на текста Алекс Александров, който е мой дългогодишен  приятел, поддръжник и колега и проф. Нева Кръстева, която е мой идол в музиката! С нея се запознахме на семинар по музикотерапия и много дискутирахме за връзките между древните практики, старата и модерната музика... Аз самата съм композитор, представител съм на „Трета виенска школа“, и се занимавам с духовното измерение в композицията и музиката. 
С Нева ни събра една синхроничност
по едно и също време, на едно и също място“, каза при гостуването си в Русе по повод предстоящата премиера диригентът Бистра Диляноф.
Това е творческият псевдоним на Бистра Петкова. Тя е родена в София. Ученичка е във Виена на проф. Хелмут Нойман. От 1996  до 2000 г. завършва във Виена „Franz Schubert Konservatorium“ инструментална и певческа педагогика. От 2000 г. до днес има издадени 5 авторски компактдиска със „Geselschaft Klosterneuburger Komponisten“. Във Виена Диляноф се занимава и с музикотерапия на деца с церебрална парализа и забавено развитие. В момента Бистра Диляноф има Ателие за музика и изкуство в София, изучава антропософска терапия чрез пеене и за нея Виена не е приключил етап от живота й. Говори 5 езика.
„Всъщност съм дълбоко свързана с вашия град, Русе е част от моята семейна история! 
Моите прабаба и прадядо са основатели на първото земеделско училище у нас в Образцов чифлик
Те са дошли от Петербург и тук се е родил моят дядо, който е бил поет и заедно с баба ми, която също е била поетеса, са издавали вестник „Село“. До 2015 година водех оркестър, който се казваше „Австро-Български арт проект“, имахме доста изяви, записали сме пет компакт диска с антологии на „Трета виенска школа“. Именно в Русе се състоя Международна конференция, част от Дунавската стратегия, в която България беше гост и тъй като Австрия е лидер в тази стратегия, нашият оркестър бе поканен да закрие събитието. Тогава изпълнихме творби на австрийски композитори и „Кукерски танц“ на моя преподавател проф. Васил Казанджиев. Концертът беше в Доходното здание, а контрабас и ударни инструменти поканихме от оркестъра на Русенската опера“, разказа Бистра Диляноф. 
„Сега се наслаждавам на процеса по съзаването на проекта „Полихедрон“, където има много екзистенциализъм. Това е един проект, който е отворен, дори и в момента продължава да се сътворява и всеки един от участниците в него допринася много.
И аз се наслаждавам изключително много на този процес на сътворение.
Много важен момент в творбата е онзи, в който
детската душа се стреми да полети, без да знае предизвикателствата на физическия и материалния свят
и от друга страна разумът в ролята на бащата, който подтиква душата да прави неща, които са извън нейните възможности. Това е израз на своеволието на човека, който не се съобразява с Божествения порядък и което винаги е наказано по някакъв начин за съжаление...
Ние всъщност сме призвани да живеем в синхроничност с Божественото и физическото си начало.
Тогава творчеството носи радост!
Аз като диригент се чувствам координатор между всички участници в проекта „Полихедрон“, а това е и посланието от моя преподавател проф. Васил Казанджиев към мен“, завърши Диляноф.