Русенското читалище „Христо Ботев 1908“ и екип уважавани автори подготвиха специален възпоменателен вестник „АПРИЛИЙ, ЛЕТО 1876“ в чест на 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание. В него са включени малко известни и непопуляризирани през годините факти и събития около повратниото за възкръсването на България изправяне в бой за свобода с оръжие в ръка. Специален акцент е поставен върху връзката на Русе и отзвука в нашия град по време и след въстанието. „Утро“ предлага на читателите си най-важните и интересни материали в юбилейния вестник.

На Вазовия роман „Под игото“ дължим романтичния и мъжествен образ на Боримечката. Събирайки материали за знаменитото си произведение, той попада на звучното и любопитно прозвище и го използва.
Истинското име на литературния герой е Иван Танков Иванов.
Роден е в Клисура. Син е на козар. Баща му го оставя неук и го праща да пасе кози и да ходи за дърва в гората. Бащината му къща била в долния край на Гойновата махала, под черквата. Прякора добива, защото ходел да лови живи мечета в Хайдушкия дол. Жени се на 19-годишна възраст за съгражданката си Гина. За шест години жена му добива пет деца, от които живи остават само две момчета.
При подготовката на Априлското въстание става доверен човек на комитета и разнася писма и прокламации. Когато идва време да изпитат клисурското топче, той се навърта около Зли дол. Заради отсъствието на местния глашатай Протогер нареждат на Боримечката, който имал силен, гърлест глас, да слезе на Шайковица и да предупреди населението да не се плаши от гърмежа. Окрилен от оказаната чест, той хуква надолу към Клисура. Изпъчва снага на могилката на Шайковица, под него лежи цялата Клисура, поема дъх и с шепи, свити като фуния пред устата, се провиква с мощното си гласище:
„Хей, хора, брей!... Да знаете, че ще пукне топчето!
На Зли дол ще го опитваме... Да не се плашат жените и дечурлигата... Няма читаци, няма! Рахат си бъдете. Само ще опитваме!“.
Въстанието пламва и Боримечката е въвлечен във вихъра му. В родната си къща оставя баща, майка, сестра и трудната си невеста Гина в очакване на пета рожба.
След знаменитата битка в историческата местност Зли дол три дена скита из горите заедно с Тунчо Петров и Пенчо Цветков. На 1 срещу 2 май тримата търсят убежище в Копривщица, но са заловени. Отвеждат Боримечката в София и на 15 август го осъждат на вечно заточение.
В Цариградския затвор лежи до 14 септември 1877 година, след което е отведен в Акия (Сен Жан д‘Акр) на средиземноморския бряг в Палестина. Тук заболява и на 19 януари 1878 година умира.
По време на заточението му се ражда синът му Петър.
Тежка мизерия затиска вдовицата му
която била прислужница в черквата и месела нафората. По чудо къщата им оцелява при пожара през 1876 година в Клисура. Долу имало стаичка и кухня, а горе - недонаправени две стаички. Пред нея зеленеела стара лоза.
Когато пълчищата на Тосун бей нахлуват в Клисура, започват най-напред да ограбват къщите. Претърсват и дворовете, за да открият закопани вещи и пари. След това ги подпалват. Когато нахлуват в двора на Боримечката, се спират, но отминават с безразличие тази най-бедна къщурка. Тя не си заслужавала огъня...
Години наред никой не се интересувал от Гина. Едва през 1903 година по застъпничество на някои клисурци и копривщенци, тя започнала да получава пенсия в размер на 10 лева месечно. Умира на 25 март 1914 година.
Това е истината за Боримечката. Всичко друго е легенда...

Боян ДРАГАНОВ