В деня, който бе отбелязан като един от най-горещите през тази година за страната, русенци имаха възможност и повод да се измъкнат от еднообразното и напеченото от немилостивото слънце битие и да дойдат в Галерията. В интерес на истината, броят на хората, които дойдоха, за да видят новите картини на Кънчо Кънев и Валери Лазаров, беше неочаквано висок, особено на фона на четиресетградусовите температури навън.
Точно преди година (с разлика от две седмици) хората, които се бяха събрали в една от залите на Художествената галерия, получиха обещание: през юли 2023 година да очакват покана за нова изложба на Кънчо Кънев и Валери Лазаров. Както тогава стана ясно, двамата обявиха намерението си с нова съвместна изложба да отбележат петте десетилетия от своето запознанство. Преди петдесет години Кънчо и Валери се запознали в двора на легендарния русенски Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“. Знайно е, че това училище в огромна степен преобръща популярното значение на официалните определения „техникум“ и „професионална гимназия“. Защото хората, които са го завършили, остават артисти в душата си за цял живот, независимо дали имат щастливия късмет да се развият като художници, майстори резбари, архитекти или дизайнери, или работят нещо различно от това.
От такива първи срещи и приятелства обикновено следват пътеки. Пътеки, които отвеждат на близки и далечни разстояния. Пътеки, които понякога правят осморки или спирали и връщат отново и отново пътника към започнати и недовършени теми. Пътеки, които внезапно завиват и поемат към непознати пространства и отварят бездни от неподозирани територии и посоки. И заедно с това множество пътеки след криволичене или превръщане в писти и магистрали често пъти пробуждат пориви за завръщане към изконното и свидното.
Дали затова Кънчо Кънев и Валери Лазаров са нарекли своята юбилейна изложба „Пътеки“? Със сигурност за всеки от тях това заглавие означава различни неща. За Кънчо това е пътеката към морето, което със своята лазурна необятност го кара да забравя, че стои на земята, а му дава възможност да усеща идеята за безкрайната субстанция с цялата й безбрежност. В неговите картини пътеката е транскрипция на свободата във форма и цвят. Тази свобода има различни изрази: на синята шир, която изключва граници и бариери, на мистичния кораб, който люлее приказки от близки и далечни времена, на тайнствената мимолетност, която поражда копнежи и сменя цветовете на настроенията. Но също и на споделените кафета - защото понякога когато си толкова изненадан от неподозираната свобода и още по-неподозираното твое място в нея, ти се иска да споделиш своето откритие - с приятелите, с жената, която е до теб, с хора, които до вчера не си знаел, че гледате в една посока.
Абстрактният и изпълнен в светла и свежа като дишането палитра свят на Кънчо контрастира с реалистичната и в определена степен мистична атмосфера, която създават работите на Валери Лазаров. В неговите картини доминира сюжетността, конкретиката, символността. Вечната тема за любовта при него изпепелява с погледи и страсти, стаено напрежение и една дълбока тревожност личи в портретите и в колорита на композициите. Своеобразна рисувана елегия представлява картината „Забързани сезони“, в която годишните времена са представени в четири фрагмента чрез динамиката и колорита на стъпките - може би всички те поели по различни пътеки.
Къде е границата между това, в което живеем, и докосването до тайнствения миг? - пита Кънчо Кънев, за когото не са чужди поетичните нагласи и дарбата да създава не само картини, но и лирични откровения в думи. За границите, за хармоничната заедност на различността и противоположностите, за пътеките, които отвеждат към всичко това ни разказват двамата автори, които днес празнуват заедно с нас петдесетте години на едно приятелство. Нека да споделим с тях пътеките - на кръстовището на които са застанали в удивителна крехка неподвижност една българска подкова и един самурайски нож. Сякаш там всемирът е спрял - казва Кънчо. Може и да е спрял - само за да продължи след това отново.
Изложбата „Пътеки“ на известния в Русе, в България, в Холандия (където живее от години) и къде ли не още по света Кънчо Кънев, и неговия приятел Валери Лазаров може да бъде видяна до 13 август.