Д-р Стоян Гандиев, дм, завършва Медицински университет София през 2007 г. Започва професионалния си път в УМБАЛ „Св. Екатерина“ - София, където през 2014 г. придобива специалност „Съдова хирургия“, а година по-късно защитава докторска степен на тема „Избор на метод за лечение на пациенти с варикозна болест“. От 2015 г. до 2019 г работи в Клиниката по съдова хирургия при МБАЛ „Уни Хоспитал“ - Панагюрище. Част е от екипа, извършващ бъбречни трансплантации при УМБАЛ „Александровска“ - София. Има над 30 публикации в български и чуждестранни издания. Провел е специализации в Швейцария, Холандия, Белгия и Германия. Във всекидневната си практика д-р Генадиев съчетава оперативни и нехирургични методи в помощ на пациентите, страдащи от периферна артериална болест и хронична венозна болест. От края на миналата година е началник на отделение „Съдова хирургия“.

- Д-р Генадиев, какво представлява венозният тромбемболизъм?
- Венозният тромбемболизъм (ВТЕ) е състояние, при което се образува кръвен съсирек (тромб) в нашите вени. То включва в себе си белодробната емболия (БЕ) и дълбоката венозна тромбоза (ДВТ).  
Венозният тромбемболизъм се получава, когато се образува тромб в дълбока вена на подполенницата, бедрата и таза, по-рядко в дълбока вена на ръката. При белодробната емболия съсирекът може да се образува на място в белия дроб или, по-вероятно, да пропътува през кръвообръщението и да се спре в белодробните съдове.  
Още през 2007 г. Европейския съюз оцени огромния удар, който това състояние нанася върху здравето на хората. Тогава беше създадена и специална работна група, която оцени, че в шестте най-големи държави в съюза 1 млн. души развиват венозен тромбемболизъм или умират вследствие на него.
Най-големи са рисковете за пациенти, които са претърпели голяма операция, преживели са голяма травма или по време на инфекция или възпаление
Ако пациентът е обездвижен след операция или по време на дълги пътувания, то рисковете за формиране на съсирек във вените също се увеличават. Бременността също е сериозен рисков фактор. 1-2 бременни на 1000 развиват венозен тромбемболизъм, като рискът се увеличава при възрастни първескини, след цезарово сечение и при жени с придружаващи заболявания. 
- Какви са основните симптоми?
- Подуване, зачервяване и болка на част или целия крайник са най-честите симптоми на дълбоката венозна тромбоза. Ако изведнъж единият ни крак стане много по-голям от другия, задължително трябва да посетим личния си лекар или спешното отделение
При белодробната емболия изведнъж се появява задух и болка в гърдите
Тези симптоми може да са причинени от десетки други състояния, но определено трябва да ни подскажат да потърсим квалифицирана помощ. Понякога няма и явна причина за появата на венозния тромбемболизъм, което го прави още по-трудно за диагностициране. 
- Т.е. има случаи, при които няма симптоми, които да ни алармират?
- Има такива случаи и те не са рядкост. При тези пациенти ние задължително правим и допълнителни изследвания, които да ни помогнат да открием причината за появата на тромбоза. Дори и тогава има случаи, които остават мистерия за нас. Наричаме ги непровокирани тромбози. При тези пациенти е реално невъзможно това състояние да бъде предвидено. Човешкото тяло е изключително сложна съвкупност от органи и системи.
Извън капацитета на интелект, бил той естествен или изкуствен, е да предвиди с точност възможността от развитие на венозен тромбемболизъм
Поради тази причина в медицината са посочени състоянията, при които рискът от развитие на болестта е най-висок. Ако тези състояния са известни на лекаря, се вземат предпазни мерки, които намаляват риска, но не го правят нула. 
- По какъв начин се диагностицира това заболяване?
- Първо и най-важно нещо са оплакванията на пациента. Много важно е да поговорим с пациента и да разберем кога и как е започнало страданието, да го попитаме за придружаващите заболявания. Често можем още не този етап да изключим венозна тромбоза. След това следва трудната част. Ако след като сме разпитали и прегледали пациента, все още се съмняваме, използваме лабораторни и образни изследвания, които да отхвърлят или потвърдят диагнозата. 
Помните Д-димерът, един белтък, който беше придобил сериозна популярност по време на ковид пандемията. При тези заболявания той има полза само и единствено да отхвърли заболяването.
Само в една трета от случаите на висок Д-димер се открива венозна тромбоза
Т.е., ако е в норма, 98% е сигурно, че нямаме тромбоза, но ако е завишен - само около 35% от пациентите ще имат тромбоза. Сам по себе си няма как да бъде използван за поставяне на диагноза. 
Диагнозата изисква задълбочен и комплексен подход. Съдовите специалисти, играят изключително важна роля в диагностиката и лечението на дълбоката венозна тромбоза. 
- Какво е лечението и каква е продължителността?
- Лечението бива консервативно (с медикаменти, които разреждат кръвта) или оперативно. В повечето случаи консервативното лечение е ефективно, но
при някои пациенти нарушенията в кръвообръщението са толкова тежки, че се налага да се приложи интервенция
Пациентите получават кръворазреждащи средства, които се приемат минимум 3 месеца, а при някои хора лечението продължава през целия им живот. 
Все повече навлизат и безкръвни технологии за лечението на тези заболявания, с които, освен че се спасява животът на пациента, се намалява и шансът за развитие на усложнения, каквото е и посттромбозния синдром. Състояние, при което силно се намалява качеството на живот на пациента. 
- Ако пациентът не потърси лекарска помощ и се стигне до белодробна емболия, какъв е рискът за здравето му?
- Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че повечето случаи на белодробна емболия остават неразпознати? Това се случва,
защото се прекъсва малка част от кръбообръщението на белия дроб, а ние така или иначе не използваме 100% от капацитета на този орган
Понякога обаче тромбозата е масивна и вследствие на запушването екстремно се повишава налягането в малкия кръг на кръвообръщение. Това води до огромно натоварване на сърцето. Можем спокойно да наречем това „гръм от ясно небе“. Пациентите губят съзнание и изпадат в шок. Дори и при навременна намеса шансът тези пациенти да загубят живота си остава твърде висок. 
- Кои са рисковите групи? 
- Както вече споменахме - големи хирургични интервенции в корема и малкия таз, ставното протезиране, залежаването, тежки вирусни инфекции, онкологични заболявания, тежки травми, орални контрацептиви, известна тромбофилия и бременността са състоянията, при които има увеличен риск за поява на венозен тромбемболизъм. 
Бременността е време, през което организмът на жената е поставен в екстремни условия.
Когато раждането е продължило дълго или е извършено цезарово сечение, рискът за белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза се увеличава допълнително
Най-опасен е периодът, следващ раждането. 
Ние като лекари знаем това и поради тази причина извършваме профилактика на всички рискови групи, но въпреки това има пациенти, които получават венозна тромбоза.
- Можем ли да се предпазим и как?
- Реално няма как да се предпазим напълно, но има начини да намалим риска. Първо и изключително важно е да не спестяваме информация на лекуващия ни лекар. Ако имаме близки, които са преживели тромбоза, ако приемаме орални контрацептиви или сме на хормон-заместителна терапия, задължително трябва да го споделим. Приемът на достатъчно количество течности, движението и еластокомпресията (ако такава ни е предписана) са сред мерките, които можем да вземем за редукция на риска.