В една симпатична и заредена с добър смисъл традиция се превърна Денят на архивите. Международният ден на архивистите се отбелязва в България от 2008 година, като датата 9 юни напомня за важно събитие в световен мащаб - създаването на Международния съвет на архивите под егидата на ЮНЕСКО. 
За Русе този ден е една хубава възможност екипът на Държавен архив - Русе да се срещне с приятели и с хора, които ценят дейността на пазителите на паметта. И тази година на 9 юни специалистите канят съмишленици, пред които ще обявят новите носители на титлите „Дарител на годината“, „Читател на годината“ и „Приятел на архива“. Този път за церемонията, която обикновено е лишена от помпозност и показна официалност, е избран пресклубът на БТА. Това събитие е от малкото, които не предвиждат фанфари и излишна витиеватост, не предразполагат към клиширани речи и прекомерни хвалебствия, не очакват кошници с цветя от хора, които често пъти придружават кошницата заради снимката, макар да имат бегла представа кого и защо поздравяват. За щастие, обичайно празникът на архивите в Русе представлява хубав повод да се видят и да си поговорят хора, които еднакво ценят мъдростта на миналото и реалните знаци за това - снимки, документи, дневници, писма, грамоти, спомени. В този ден архивистите разказват за това, което ги е радвало през изминалата година - на кого с какво са помогнали, в какви изложби, проучвания, изследвания и чествания са участвали - със съдействие или с материали, които грижливо пазят в хранилищата. Разказват и за даренията, които получават - и на които истински се радват. 
Буквално дни преди тазгодишния 9 юни Държавен архив-Русе получи ново скъпоценно дарение. Съпругата и дъщерята на един от най-красивите оперни гласове - тенора Николай Здравков, предадоха на институцията голяма част от 
документалното наследство, което разказва творческата биография на именития артист
Това е едно от солидните дарения, каза Таня Великова от Архива, която получи ценните материали. А съпругата на тенора Стефка Здравкова и неговата дъщеря Микаела вземат нелекото в емоционален план решение да се разделят с ценните реликви и да ги предоставят в Архива, където ще бъдат достъпни за мнозина, които проявяват интерес към едно от бележитите имена в оперното изкуство. 
Убедени сме, че е по-добре тези свидетелства за един живот, отдаден на операта, да се съхраняват в Архива, където ще бъдат на разположение и за изследователи, музиковеди, журналисти, като сме сигурни, че архивистите ще ги съхраняват по най-добрия начин, каза Микаела Здравкова. И все пак, след като двете с майка си взели разумното решение и приготвили кашона, още известно време продължило своеобразното сбогуване със свидетелствата за прекрасния и динамичен живот на артиста, прославил Русе и България по света. 
15 ордени и медали, 16 дипломи и грамоти, дипломи, които придружават званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“, указ за награждаването с орден „Народна република България“ първа степен, указ за удостояване с медал „1300 години България“, орден „Кирил и Методий“ първа степен - това са само част от отличията, с които е била оценена дарбата и изключителната творческа отдаденост на Николай Здравков. Към тях се прибавят 
десетки поздравителни писма, телеграми, картички и адреси, но също и шофьорската му книжка
пропускът му за Дома на орденоносеца, делегатски карти за участия в Третия конгрес на българската култура и в Седмата конференция на териториален комплекс „Култура“.
Снимките припомнят удивителни моменти от живота на артиста. Една от тях е запазила момент от постановката на операта „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе, в която участва звездната тройка на Русенската опера - Николай Здравков като Надир, сопраното Пенка Маринова като Лейла и баритонът Кирил Кръстев като Зурга. Общо 43 са снимките от русенски оперни представления, които включва дарението и които разказват за вълнуващи мигове на спектакли пред препълнени салони със затаила дъх публика, готова да избухне в аплауз, приветствайки неистовия талант на Николай Здравков. 102 афиша и 98 програми от постановки с негово участие разгръщат картината на удивителния му живот и сценичните му превъплъщения. 
Многобройни са свидетелствата за негови изяви в чужбина. 26 са снимките от Дните на Русе в Рига през 1976 година, покана от Съвета на министрите на Узбекистан за прием в чест на участниците в Декадата на българската култура е знак за участието на солиста на Русенската опера в това събитие. 
А заповед за командировка на Николай Здравков в Куба и договор с културното министерство на Чили отключва спомени у съпругата му Стефка.
„О, това беше един кошмар, който изживяхме! 
Цяла седмица нямахме представа какво се случва с него! 
Заминаха на гастрол трима бългтарски оперни певци - Николай, Благовеста Карнобатлова и Сабин Марков. Това беше през 1973 година. Заминаха със самолет, който обаче каца със закъснение в Хавана и те изпускат връзката със следващия самолет за Сантяго. Нашите хора хукват да се разправят с летищните власти - защо не ги е изчакал чилийският самолет... А се оказва, че съдбата си знае работата - защото точно тогава в Чили се извършва превратът на военните и започна кървава разправа. Така че тримата български солисти остават цял месец в Куба - месеца, през който по договор е трябвало да пеят в Чили. Договорът им предвижда един месец в Чили, а след това ангажименти в Перу. И те остават в Хавана, докато стане време да пътуват за Перу. Но около седмица ние нямахме никаква връзка, а когато чувахме какво се случва в Сантяго де Чили, тревогата ни нямаше граници... За щастие, съпругът на Благовеста Карнобатлова, адмирал Иван Добрев, успява да издири българските артисти в Хавана и на нас ни се обадиха от София да не се тревожим“, разказва Стефка Здравкова. 
По време на негово пътуване зад граница се ражда и дъщеря му.
„Беше ноември, вече беше паднал голям сняг, беше люта зима, а той беше заминал на гастрол в Букурещ. И както е толкова близо, се оказа, че не могат да се върнат заради снежните преспи. И така три дни - дъщеря ни се роди, а аз не я записвам, тъй като с него не сме обсъдили какво име да й дадем. Тогава нямаше видеозони и не се знаеше момче ли ще бъде или момиче. Нямаше и мобилни телефони. Така че три дни в Родилното ми я носеха с думите: 
„Ето вашата госпожица Безименна!“
Когато успяха да минат през моста и да се приберат, той пристигна с огромни букети цветя, а с него бяха и негови колеги от операта. И когато аз казах, че тя си е дошла с името си - в деня на Архангел Михаил, те настояха да е не Михаела, а Микаела, като оперната героиня“, разказва съпругата на тенора. 
През тази година се навършват 100 години от рождението на Николай Здравков. От Русенската опера (на която той посвети целия си талант и не й изневери дори когато възхитени от таланта му импресарии са му предлагали да замине да пее в чужбина) честваха столетието на легендарния артист, наричан Слънчевия тенор, с концерт на „Тенорите на Русе“. В него взеха участие Петър Костов, Александър Баранов, Борис Луков и Иван Пенчев, които пяха под диригентската палка на Владимир Бошнаков. 
Стогодишнината беше повод да се припомни и биографията на Николай Здравков, за когото музиковедът Розалия Бикс казва: „Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „теноровото“ като родов белег. И простодушието, съчетано със своеобразно големство, и подкупващо некритата суетност, и доверчивото простодушие, и непресъхващата радост от живота, и незлобливостта към съперника, и ентусиазирания, неизчерпаем порив към сцената и нейната романтична измислица. 
Тенор до мозъка на костите си
Николай Здравков притежаваше всичко, за да бъде сред първите в пространствата на първи тенор-любовник: изразителен, тембрист и пробивен глас, младежка осанка, топлота и импулсивност на излъчването, сигурни височини... Малцина можеха да бъдат сравнени с неговите Надир от „Ловци на бисери“, Херцога в „Риголето“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Де Грийо в „Манон“... Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на системното музикално образование - било в училище, било в академията; че всичко или почти всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно свързан със сцената...“. 
Роден е на 10 февруари 1923 година в ломското село Брусарци. В периода 1948-1953 г. е солист в ансамбъла на МВР и успоредно с това учи пеене при известните педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. От февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където два месеца по-късно дебютира в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Джакомо Пучини. И това е началото на бляскавата кариера на младия очарователен артист, който от същата година започва да жъне и международни награди - започва с Букурещ, следват спечелени конкурси в Прага, Вервие в Белгия и поканите за работа на Запад. Остава в Русенската опера първи тенор в продължение на 30 прекрасни за него и за публиката години. Пял е в повече от 15 000 спектакли (над 200 в Софийската опера), изпял и изиграл е повече от тридесет централни роли от оперния репертоар. 
Важни щрихи към биографията и портрета на тази легенда на Русенската опера вече са притежание на Държавния архив в града. Дарителките - съпругата и дъщерята на оперния солист - правят този жест, тъй като са убедени, че именно Архивът е мястото, където е редно да се съхраняват ценни факти, значими за културната биография на град като Русе. А специалистите от Архива са признателни на Стефка и Микаела Здравкови и се чувстват обнадеждени, че и други русенци могат да предоставят ценни свидетелства и реликви на институцията, чиято мисия е да пази и подрежда миналото и неговите знаци.