„Моята скромност съм роден в Русе на 1 януари 1866 г.“ Това пише от далечния Кюстендил до Иван Буреш на ръба на силите си заради коварна и нелечима на времето си болест един забравен русенец, пропуснат умишлено или не от генеалогическите проучвания. Името му е Васил Ковачев.
Кой е той? Ще припомним поне част от живота и делото му.
За съжаление липсват сведенията за социалното и материалното положение на семейството, в което се е родил Васил Ковачев. Липсват и данни за детството и юношеството на заслужилия наш природоизпитател, както и за протичането на неговите студентски години.
Получава основно и гимназиално образование в нашия град. Пример и стимул получава от дейността на учителя си, чехът Вацлав Колар. Продължава образованието си по естествени науки в Новоросийския университет от 1885 до 1889 г., като не става ясно на чии разноски това е осъществено.
Професорът и бдещ академик Иван Буреш в едно писмо от 10 март 1919 г. моли Васил Тодоров Ковачев, който по това време е преподавател във Висшите педагогически курсове в Кюстендил, да му съобщи някои неща за своя живот, дейност, стремежи и пръв подтик към изучаване на природните науки. Ковачев се отзовава на тази молба и изпраща в отговор някои сведения за себе си. 
„...От 1889 г. до ден-днешен съм гимназиален учител, 
с единствен стремеж на учениците си да вдъхна любов към красивата българска природа и към естествознанието
Мечта ми е да създам за моите ученици и за всички любители на природата ръководства, по които те да могат да познават поне част от нашата фауна, именно гръбначните животни. За жалост не можах още да постигна в окончателна форма тази моя мечта, обаче продължавам да работя за нея. Друга непостигната мечта като че ли нямам, освен, ако щете, и тая, че не можах да се оженя и останах самотен в живота; а за доцентура в университета съм вече стар, пък мисля, че по ми подхожда да бъда гимназиален учител...“
Наред с благородните му цели, от писмото на Васил Ковачев, който е вече с разклатено здраве, личат още голямата му скромност, както и известна потиснатост. Очевидно самотата и липсата на близки роднини са гнетели много този човек с добро сърце и отзивчива душа. 
Според Димо Блажев той започва своята кариера като учител по естествена история във Велико Търново. Наред с преподавателската си работа Ковачев започва да събира материали за една природонаучна сбирка, която да служи не само за онагледяване на уроците по естествена история, но и като основа на постепенното изграждане на малък музей по природни науки. В тази дейност той е подпомогнат от някои свои будни ученици. Ковачев остава във Велико Търново само две учебни години, от 1889 до 1891.
Според бъдещия му колега в мъжката гимназия в Русе, Мих. П. Стамболиев, той е назначен за преподавател в нея през 1889 г., където е преместен по негово желание. Това не е вярно, тъй като преместването му в Русе става през 1891 г.
Като учител в Държавната мъжка гимназия в родния си град той 
пак започва да събира природонаучни материали за една сбирка, която постепенно да прерасне в естественоисторически музей
За целта години наред Ковачев или Въката, както е известен сред приятели и познати в Русе, провежда екскурзии не само в Русенски, но също така в Шуменски, Варненски и Търновски окръг. Успоредно с педагогическите цели той си поставя и чисто научни задачи. Според сведения, на които досега не е обърнато достатъчно внимание, в периода след 16 септември 1899 г. е учител и във Варна.
Ковачев учителства в Русе до 1911 г. и за този период публикува 7 труда от областта на ботаниката и 16 със зоологическа тематика. Най-напред изучава растителността, в резултат на което през 1892 г. в Търново, в печатницата на възрожденеца Цани Гинчев е отпечатан първия му труд „Материали за флората в Северна България“. От 1905 г. започва изучаването на животинския свят, първоначално на пеперудите, влечугите, земноводните и рибите. Винаги изказва благодарности за помощта. Ковачев търси помощ от видния наш физик и биолог проф. Порфирий Бахметиев, преподавател във Висшето училище в София. Има сведения, че Ковачев е 
обичан както от своите колеги, така и от всички свои ученици
Той се проявява като много етичен човек, който винаги изказва благодарност на тези, които са го подпомогнали в неговата научна дейност.
Влечението му като преподавател, зоолог и ентомолог не му пречи да развие и силна обществена дейност. Според изтъкнатия изследовател на морското дело у нас инж. Иван Алексиев от Варна забележителен принос за популяризирането на идеята за изграждането на аквариум в България има именно русенският учител Васил Тодоров Ковачев - един от пионерите на българската зоология, както и един от първите български изследовател на рибната фауна в България.
„...Доскоро аквариумите бяха забавка за аристократическите деца и привлекателно зрелище на тълпата, ала днес те служат за научни, практически и педагогически цели... Без аквариумите подводният мир щеше да си остане за нас непознат, без него е невъзможно да имаме пълна и вярна систематика на подводните животни... Най-после микроскопическият мир може да се изучи само чрез аквариумите. Не по-малко полезни са аквариумите и за рибарите... за рибаря аквариумът може да служи като една жива книга, в която той всякога ще намери отговорите на интересните за него въпрос... Това последното придава още по-голям интерес на наблюденията му, подводният мир го още повече увлича... За преподавалите по естествена история аквариумът може да служи като пособие. 
Не по-малко е полезен аквариумът и за обществото и за народното образование
У нас за жалост, нито в крайморските, нито пък във вътрешните градове има някой аквариум. Добре щеше да бъде, ако поне във Варна и Бургас се устрояха малки аквариуми за наблюдаване на още неизучената черноморска фауна...“
Ковачев публикува научни трудове по ботаника до 1905 г., след което продължава да работи научно вече само в областта на зоологията. Във връзка с това обстоятелство заслужава да се спомене една негова постъпка, която добре характеризира душевните му качества.
Изтъкнатият изследовател на историята на ботаниката в България, старши научният сътрудник Стефан Станев, който описва в една своя книга една история с Борис Ахтаров, цитира и неговите думи, които той по-късно написва по повод постъпката на В. Ковачев: „Този негов благороден жест определи завинаги моята дейност на малък ботаник у нас“. След години Ахтаров ще се реваншира на Ковачев за оказаната му голяма помощ, като на свой ред ще му окаже важно съдействие в тежко за него време.
В Русе Ковачев развива не само научна и преподавателска, но и организационна дейност.
Още през 1900 г. той 
основава Природоизпитателно дружество в града
като клон на Българското природоизпитателно дружество, за чийто председател е избран.
През 1902 г. този клон се обявява за самостоятелно дружество, като отначало негов председател е пак В. Ковачев, а по-късно - известният наш природоизпитател, чех по народност, Вацлав Херменгилд Шкорпил. Оценен е и приносът му в първия български рибарски събор в Свищов през 1910 г., организиран от русенската търговско-индустриална камара през 1910 г. за реферата му „Рибното население на България и дунавските несетрови риби“. 
В началото на 1912 г. В. Ковачев е поканен и е назначен от Министерството на народното просвещение да заеме длъжността инспектор по естествени науки и химия в него. Оказва се обаче, че инспекторската длъжност е свързана главно с канцеларска работа, което никак не се нрави на Ковачев. Ето защо той 
напуска този пост през 1914 г., като изказва желание да бъде назначен за учител в някой наш южен град
Ковачев предпочита това да е Пловдив, защото там се печата неговата „Херпетологична фауна на България“, в издателската къща на Хр. Г. Данов. Ала тъкмо тогава в Пловдив няма вакантно място и поради това е назначен за директор на гимназията в Хасково. През октомври 1915 г. заема по покана на Министерството на народното просвещение учителско място във Висшите педагогически курсове в Кюстендил, където е назначен на 14 октомври 1915 г. за директор и където остава до 4 април 1922 г. 
Именно в Кюстендил коварна наследствена болест започва все по-осезателно да подкопава здравето на Ковачев, което се отразява на неговите физически и умствени сили. Той решава да помоли Министерството на земеделието и държавните имоти 
да бъде назначен за инспектор по риболова
Молбата му е удовлетворена и на 5.04.1922 г. той заема исканото от него място в София. Като инспектор по риболова обаче поради тежкото си здравословно състояние Ковачев не свършва почти никаква работа, но успява да реализира отдавнашната си мечта. Окончателно завършеният голям негов труд „Сладководната ихтиологична фауна на България“ е отпечатан в „Архив на Министерството на земледелието“ на цели 142 страници през 1922 г.
Междувременно болестта на Ковачев все повече се влошава и оставането му на поста инспектор по риболова става невъзможно, затова на 1.09.1923 г. той е уволнен. 
На помощ на заслужилия свой колега в това тежко за него време се отзовават трима видни наши естественици
които добре познават неговата научна и педагогическа дейност. Това са главният секретар на Министерството на народното просвещение Александър Радославов, инспекторът по естествена история при министерството Борис Ахтаров и праисторикът от Народния музей в София Рафаил Попов.
Те не само добре преценяват критичното положение, в което се намира Ковачев, но знаят и неговото горещо желание да завърши своята монография „Бозайната фауна на България“. За този свой труд Ковачев вече е получил известна парична подкрепа от Българския научен земеделско-стопански институт благодарение на своя приятел и колега Никола Пушкаров, който му обещава също така, че монографията ще бъде отпечатана след нейното завършване. С общи усилия Радославов, Ахтаров и Попов успяват да издействат В. Ковачев да бъде командирован като учител в Русенската мъжка гимназия, за да се грижи там за 
създадената от него преди години богата зоологическа сбирка и за съществуващия при гимназията археологически музей
С големи усилия тежко болният Ковачев успява да завърши и доживява да види отпечатан труда си в Русе „Бозайната фауна на България“, който е отпечатан в „Трудове на Българския научен земеделско-стопански институт“ през 1925 г. Това сигурно е последната голяма радост за смазания от коварната болест човек. Губещият все повече сили Ковачев е уволнен на 15 септември 1925 г. от Русенската гимназия. Той започва да води жалко съществуване, скитайки по улиците на родния си град немил и недраг, отбягван от всички поради своята болест. В. Ковачев изживява последните си дни в Русенската държавна болница, в която е прибран от съжаление от един бивш свой ученик, който тогава е директор на болницата - д-р Хитров. Неговият край настъпва на 3 август 1926 г., когато склопява завинаги очи на 60-годишна възраст. Независимо от това, че Ковачев 
умира изоставен и отбягван от всички в родния си град
неговите трудове още приживе са високо оценени от най-изтъкнатите наши учени природоизпитатели. Той получава признание за своята научна дейност и в чужбина, въпреки че почива на 60 години в нищета и мизерия.  
Днес, само за няколко години, Русе се сдоби с една усъвършенствана и изключително модернизирана културна институция - Регионалния исторически музей. Имам в предвид не само изграждането на новата сграда на музея, ремонтите на Пантеона, възстановяването на къщата-музей „Баба Тонка“ и на сградата на природонаучния Еекомузей с аквариум, но и за изцяло новото, обърнато към Европа и света музеоложко отношение на ръководителите и на тази културна институция. Съвсем наскоро бяхме свидетели на представянето на съвместните резултати от един „скромен“ проект за 30-40 000 лева на три музейни аквариума - в Русе, Варна и Пловдив, в който водеща организация е Екомузеят с аквариум към Регионален исторически музей - Русе. Взаимното представяне на три сродни институции с помощта на съвременни електронни средства са нов етап в акваристиката, в науката за отглеждане на животни и растения в аквариум, чието начало поставя в цялата страна скромният русенски учител Васил Тодоров Ковачев.