Пролетта на 1925 година носи обичайното майско оживление в Русе - слънцето огрява улиците, природата разцъфтява, а сърцата на гражданите се настройват за един от най-българските празници - 24 май, денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Обикновено този ден е изпълнен с музика, шествия и възторг - ученици преминават през централните улици с венци, знамена и портрети на светите братя Кирил и Методий. Площадите се огласят от патриотични слова, а културните дружества организират вечеринки, литературни четения и концерти.
Но не и тази година. Преди 100 години празникът е в сянката на трагедията от 16 април 1925 г., когато София (а и цялото Царство България) преживява една от най-ужасяващите трагедии в историята си - атентатът в църквата „Света Неделя“, отнел живота на десетки. По нареждане на Министерството на народното просвещение, тази година 24 май трябва да бъде отбелязан скромно, без обичайните манифестации и тържества. Целта - да се запази благоприличие и съпричастност към националната болка.
В празничния ден, крайдунавският град е обхванат от мълчаливата тържественост. В Русе, град с богата културна и просветна традиция, промяната в атмосферата се усеща осезаемо. Флагчета, специално произведени за празника, се продават във вестникарската агенция, но сякаш и те носят по-мрачен нюанс. Не са символ на шумно веселие, а по-скоро на тиха гордост и вътрешно преклонение пред делото на първоучителите.
По училищата все пак се организират малки, интимни чествания - учениците рецитират стихотворения в класните стаи, пеят песни и говорят за значението на писмеността и културата. Но по улиците липсва обичайната глъч и шествия, празничната премяна от знамена и цветя на магазини, сгради и учреждения липсва.
Градските дружества запазват традициите си. Макар и по-скромно, гражданските организации в Русе не остават безучастни. Ловното дружество „Сокол“, верни на своята традиция, се събира в пивница „Румянцев“, откъдето след кратка среща и наздравица, поемат към църквата за участие в традиционния молебен в чест на светите братя.
Гражданството е обединено пред олтара. Този молебен в църквата „Света Троица“ се превръща в централното събитие на празника. Там се стичат различни групи от обществото - учители, ученици, граждани, а също така и представители на македонската и добруджанската емиграция, на различни организации и дружества, които обитават града и околностите му. Всички са обединени в едно духовно преклонение, в едно тихо, но силно послание: културата и вярата ще надживеят насилието и омразата.
Бръснарниците и увеселителните заведения в града са затворени - не от административна забрана, а от морална необходимост да бъде запазено достойнството на деня. Никой не търси външен блясък - тази година празникът е изцяло вътрешно преживяване, белязан от спомен, размисъл и тиха национална гордост.

Толя ЧОРБАДЖИЕВА
Държавен архив-Русе