На 11 май „Утро“ публикува анализа на Митко Кунчев „Автономията на училищата в България - реалност или мит“. По този повод в редакцията се получи статия на д-р Фил Бъджъл. Той е бил учител, училищен психолог и ръководител на държавно финансирани проекти. От 1997 г. е независим консултант в образованието. С Митко Кунчев работят от 2003 г. Публикували са научни статии за образованието, най-важна е съвместната им студия „Обща теория на образованието“.

„Няма смисъл да наемаме умни хора и да им казваме какво да правят; наемаме умни хора, за да могат да ни казват какво да правим“. 
Стив Джобс
Субсидиарността гарантира, че решенията относно образованието на учениците се вземат на най-ниското ниво, на което се изпълняват.
Оксфордският речник на английския език определя субсидиарността като „принципа, че централният орган трябва да има спомагателна функция, изпълнявайки само онези задачи, които не могат да бъдат изпълнявани на местно ниво“.
Субсидиарността е принцип на социалната организация, който счита, че социалните и политическите въпроси трябва да се решават на най-непосредственото (или местно) ниво, което съответства на тяхното разрешаване. Когато се прилага към структурата и организацията на сложните системи, той се занимава с делегирането на права и избор на местно ниво.
Доколкото образованието в крайна сметка е в полза на ученика, качеството на образователната система зависи от делегираните права и избора до нивото, което е най-близко до ученика. Следователно, отговорността на държавата е да определи структурата и организацията на образователната система и нивата, на които изборът, правата и отговорностите трябва да бъдат делегирани.
Най-мощният показател за съществуващия принцип на субсидиарност е разпределението и делегирането на финансова отговорност (местно финансово управление). Публикуваната таблица дава примери за делегиране на свобода на избор и избор на различни нива в образователната система, например:
- разпределението на националния бюджет за образование между местните власти;
- Финансово споразумение на местното самоуправление;
- формулата за финансиране на училища от местните власти;
- разпределението на бюджетния дял на училището между основните категории разходи.
Принципите, критериите и формулата за разпределение на ресурсите трябва да бъдат:
- отворени, прозрачни и обективни; 
- отразяващи реалните разходи, присъщи на образованието*.
Всяко училище е общност от ученици с уникална комбинация от учебни нужди, която изисква набор от стратегии, за да се постигне отлично качество на образованието и високи резултати. Вместо централизирани решения за детайлите на учебната програма, подходи към преподаването и разпределението на ресурсите, училищата трябва да имат възможност да установяват свои собствени приоритети, за да отговорят на нуждите на учениците; да избират стратегии за справяне с тези приоритети; да приспособяват учебната програма; да разпределят ресурси и избират персонал, за да се гарантира, че тези стратегии могат да бъдат приложени; да провеждат програми за професионално развитие и по други начини помагат на учителите да придобият знанията и уменията за изпълнение на предпочитаните програми; да следят напредъка към постигане на целите и да осигурят стимули и възнаграждаване на успеха.
Ако всички тези и други действия съвпадат и се изпълняват по предвидения начин, трябва да има подобрения за учениците и цялостен принос за ефективността на училището.
Теория на практика
От казаното вече става ясно, че субсидиарността не е част от реториката или практиката на държавата в България. В основата си образователната система в България остава силно централизирана автокрация отгоре надолу. Министерството на образованието и науката микроуправлява всеки аспект на образователната система:
Българското правителство прие цяла програма за реформи в образованието през 1979 г. и това доведе до някои промени. Държавата реши, че ще има:
- основни училища и гимназии, които ще бъдат финансирани от общините и администрирани чрез РУО от МОН; 
- професионални училища, училища по изкуства и спортни училища, които ще бъдат финансирани и администрирани директно от Министерството на образованието и науката или други министерства.
- държавата решава обхвата, вида и размера на професионалните училища и професиите, предлагани от всяко училище.
По същия начин държавата взема решение относно профилите, предлагани от профилираните гимназии.
Държавата уточнява подробно учебния план на всеки профил.
Държавата посочва колко ученици ще се обучават във всеки профил във всяко училище.
Учениците, преминаващи от 7. в 8. клас преминават през контролиран от държавата процес на прием.
Веднъж приети на 14-годишна възраст в конкретно училище, за да следват определен профил, за учениците е изключително трудно да променят училище или профил.
Държавата определя още:
- броя на часовете през седмицата;
- продължителността на чесовете: 45 минути (в някои случаи 40);
- броя на учениците във всяка паралелка;
- баланса на учебните предмети през седмицата, например:
Английски език - 9 часа;
Български език и литература - 6 часа;
Немски език - 5 часа;
Математика - 4 часа;
История - 3 часа;
Хуманитарни науки - 2 часа;
Физика - 1 час;
География - 1 час;
Химия  1 час и
свободно избираем предмет - 1 час.
Такова негъвкаво тълкуване на „убеждението, че образованието трябва да обучава индивида да постига обществени цели“, където учениците се насочват по пътища, избрани от държавата, води до реални конфликти.
1. Непосредственият конфликт между целите на учениците и структурите, въведени от Държавата за постигане на обществени цели;
2. Дълбок конфликт между реалните потребности на обществото и възприятията на държавния апарат за нуждите на обществото.
Това важи особено за професионалните училища. Докладите от мониторинга на ЕС за образованието и обучението в България подчертават:
1. Лошото качество и пазарната значимост на професионалното образование и обучение;
2. Ниската посещаемост и висок процент на отпадане в професионалните училища;
3. Високият процент на учениците, които не завършват успешно професионални училища и последващите високи нива на младежка безработица.
Всичко това е придружено от пълна липса на систематичен мониторинг и оценка от държавата - явление, за което има диаметрално противоположни обяснения.
1. Държавните структури просто вярват, че знаят най-добре. Ако те уточняват всичко достатъчно подробно и в същото време установят система за проверка на ключови показатели за ефективност, системата неизбежно ще произведе:
отлично качество на образованието; 
много високи стандарти за постижения.
2. Държавните структури знаят:
колко лошо е качеството на образованието; 
колко ниски са стандартите за постижения;
но реконструкцията на българската образователна система е извън тях. Нужна е честна и прозрачна оценка на системните недостатъци. Например на Полша й отне 15 години, за да реформира образователната си система. Не 15 години, за да реши дали да направи нещо, а 15 години, за да приложи необходимата степен на промяна!
Последствия
Гарантирането, че учениците имат истинска свобода на избор на това, което учат, ще изисква от държавата да изостави мисленето си на „командна икономика“.
Първоначално държавата трябва да се ангажира с фундаменталния преглед на образователната система, предложен в предишния раздел. След прегледа тя трябва да се ограничи до определяне на рамка от цели, политики, приоритети, стандарти и отчетност.
Държавата трябва да създаде изпълнителен, но неведомствен орган за учебна програма и оценка в рамките на Министерството на образованието и науката, който се отчита директно пред парламента, а не на министъра на образованието.
Държавата трябва да създаде изпълнителен, но неведомствен Инспекционен орган в рамките на Министерството на образованието и науката, който се отчита директно пред парламента, а не на министъра на образованието, вариант на съществуващия Национален инспекторат по образованието.
Принципът на субсидиарност със съпътстващото го делегиране на финансова отговорност, права и отчетност е източникът на училищна автономия.
Държавата трябва да създаде изпълнителен, но неведомствен Национален колеж за училищно лидерство в рамките на Министерството на образованието и науката, който се отчита директно пред парламента, а не пред министъра на образованието.
Националният колеж за училищно лидерство трябва да създаде:
- национална професионална квалификация за директори;
- програма за непрекъснато професионално развитие за директори.
От 9 клас учениците трябва да имат свободен избор какво да учат в 40% от времето. Те биха имали (например):
- задължителни курсове по български език и литература, математика, наука, информационни технологии (по 5 часа) и физическо възпитание и спорт (3 часа);
- свободен избор на предмети, които желаят да изучават (по 4 часа).
В края на 10 клас учениците трябва да бъдат оценени по всички предмети. Резултатите от тази оценка ще формират първи набор от ключови показатели за ефективност на образованието.
От 11 клас учениците трябва да имат (примерно):
- задължителни курсове по функционална грамотност - как да прилагат знанията си (по 3 часа);
- свободен избор от 4 предмета, които желаят да изучават (по 6 часа).
В края на 12 клас учениците трябва да бъдат оценени по всички предмети. Резултатите от тази оценка ще формират втори набор от ключовите показатели за ефективност на образованието.
Необходим е фундаментален преглед на средното образование в България, в това число и на мрежата от училища. Прекалено малките училища не могат да предложат реален избор на своите ученици, а прекалено големите учат на две смени.
* Старибратов И., Кунчев M., Бъджел Ф.: „Системата на делегирани бюджети в средното образование - справедливост и предсказуемост“ - Стратегии за политика в науката и образованието, 5/2015.

Д-р Фил Бъджъл