Огромната част от общините далеч нямат ресурсите сами да финансират дейностите си и са твърде зависими от централния бюджет, като Русе една от най-зависимите е общини. Това показват данните на Института за пазарна икономика /ИПИ/ за собствените приходи и разходите на общините за миналата година, базирани на информация от финансовото министерство.
Може би изненадващо за мнозина, община Русе се оказва на предпоследно място в страната по ниво на разходите на човек от населението, показват изчисленията на ИПИ. С похарчените 1232 лева на човек тя успява да изпревари единствено община Асеновград (1158 лв./човек). Това е така защото Русе е сред общините с най-голямо население, но същевременно с доста ниски собствени приходи, тъй като не е нито туристически център, нито център на рудодобива (където общините получават високи концесионни такси). Собствените приходи на община Русе са едва 386 лева на човек, докато в Борово са 999 лева, а в Ценово - 845 лв. А община като Челопеч получава 17 пъти повече - 6608 лева на човек благодарение най-вече на частта от концесионните такси, заплащани от златодобивната „Дънди Прешъс“. 
По същата причина капиталовите разходи, които местната власт в Русе прави за да стане живота ни по-хубав, съотнесени към населението са сравнително ниски - едва 48 лева на човек. В същото време съседното Иваново харчи по 576 лева на човек. Но и това е една илюстрация как понякога статистиката може да изглежда като криво огледало, въпреки че работи с коректни цифри и факти. На малките общини е много по-лесно - един нов голям източник на приходи или малко по-голяма субсидия от централния бюджет могат да променят картината кардинално. Докато един успешно реализиран проект в Русе, като този за буферния паркинг например, внася в общинския бюджет хубава сума от 600 000 лева годишно. Но това са само 4-5 лева на човек от населението.