В Кипър свободата на словото в момента е на 55 място. Има срив в последните години, тръгвайки от 24-25-о място. „На място не се усеща. И не се усеща, защото въпросът със свободата на журналистите и свободата на медиите има по-различни измерения“, каза Живка Милова, главен редактор на електронното издание за българите в Кипър на „БГ Фактор“. Тя взе участие в дискусията „Свободата на избор на журналистите“, част от програмата на 18-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък.
„Има една официална линия, която е оформила политика и отношение към този въпрос, към проблема с окупирана северна част на острова. Оттам и отношенията с Турция, съответно с Гърция, с тези противоречия, като има някакво негласно споразумение да не се нарушава тази линия. И всеки, който дръзне да изрази различно мнение или отношение, веднага бива обявяван за предател“, заяви Милова.
„Двете части на Кипър не могат да бъдат в синхрон заради различния начин на живот, различното управление, влияние отвън. Те нямат толкова много официални гледни точки“, обясни журналистката.
„Това е едно от нещата, които спъват свободата на журналистиката. За мен обаче по-обезпокоителното е, че по-голямата част от журналистите не се чувстват ограничени. Те го приемат за нормално. Защото те се чувстват по същия начин, по който се чувства народът им – за тях това е рана и болка. Това се отразява на самия обществен живот. Не само на свободата на журналистите“, заяви Живка Милова.
Тя каза още, че Кипър е много малък пазар от гледна точка на медиите. „Има два-три вестника и два-три по-големи телевизионни канала, които разчитат на реклами от по-големи рекламодатели, някои от тях частично на държавата. Онова, което се пише, трябва да бъде много внимателно, защото заминава финансирането, ако не внимаваме какво публикуваме“.
„Линията е много тънка, защото по отношение на кризата през 2014 г с фалитите на банките по-голямата част от хората не знаеха какво се случва. Медиите изиграха положителна роля“, каза журналистката, живееща в Кипър. Даде и негативен пример за медийната ситуация в страната.
„През 2021 г нещо, което се появи като страхотна медийна сензация, проблем, който бе разкрит, свързан с т.нар. златни паспорти. Медиите разкриха проблема. Но не кипърските. Филм, заснет със скрита камера, от арабска телевизия. На филма се видя кой какво прави. И пак, дори според самите кипърци, останаха недоизказани неща по този въпрос и въпросът остана висящ. Защото има хора, за които не трябваше да се говори. Усилено се говори, че адвокатската кантора на бившия президент е едно от основните действащи лица. но това си го говорят хората помежду си“, заяви тя. 
Тя обясни, че Кипър е по-малка от област Пловдив. „Всичко се знае, всички се познават и са почти роднини. Но официално информацията стигаа до онова, което не може да бъде коментирано и отречено. По-надълбоко никой не се разрови“, каза Живка Милова. Тя даде и личен пример за цензура в Кипър.
„Свободата е понятие с много условности. Включително и в образованието, и в културата. Имала съм случай преди години, в който ме поканиха да отразявам участие на български фолклорен ансамбъл в окупираната част на Никозия. Тогава се обадиха да ни поканят да отидем да отразим това събитие. Но бяхме официално предупредени, че не трябва да го правим. За да не напиша, че  е имало такова събитие, с такива участници в територия, която от никого не е призната“, обясни главният редактор на електронното издание за българите в Кипър на „БГ Фактор“.
В дискусията участие взеха Александър Тодоров, журналист от „ФАР“, Сърбия, Антон Хекимян, директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV, Васил Христов, журналист, секретар на „Foreign Press Association“ в Лондон и Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио. Модератор на разговора бе Ясен Дараков, журналист, издател и главен редактор на „BG VOICE“, Чикаго. Модератор на дискусията бе Ясен Дараков, журналист, издател и главен редактор на „BG VOICE“, Чикаго.
БТА организира 18-ата Световна среща на българските медии в Казанлък от 1 до 4 юни 2023 г. със съдействието на Община Казанлък, Национален дарителски фонд „13 века България", „Аурубис България“, ПОК „Доверие“, „Пощенска банка", А1 и „Нестле България“ АД".
Срещата се излъчва на живо.