В навечерието на празника на българската култура и духовност една книга събра няколко десетки русенци, за да ги направи съпричастни към живота на човека, чиито стихове на 24 май ще пеят всички в цялата страна. Една русенка посвети две години от живота си да събира известни и неизвестни факти от живота на автора на българския химн на просвещението Стоян Михайловски и да ги подреди в книга. 
Своята книга Величка Кадъкьовлиева е нарекла „Поклон, Размирнико“. Така литературната критика е наричала човека, който със своите басни, стихове, епиграми, политическа сатира и публицистика понякога дори е прекрачвал правилата на добрия тон, за да осмее алчността, користолюбието, късогледството, дребнавия бит и опдличкия конформизъм. 
Книгата „Поклон, Размирнико“ на Величка Кадъкьовлиева по същество е 
словесен поклон пред интелектуалното дело на една от големите български личности
допринесли много за формирането на българския интелектуален потенциал и националния дух в новата и най-новата българска история. 
Авторката посвещава своя изследователски и събирателски труд на две годишнини, които се навършиха през 2023-а - 130 години от написването на текста на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“ и 95 години от кончината на Стоян Михайловски. 
Ето какво разказа Величка Кадъкьовлиева за своя замисъл:
„Преди няколко години ми направи впечатление, че когато на 1 ноември се изреждат имената на български будители, името на Стоян Михайловски липсва сред тях. Отначало помислих, че съм пропуснала да го чуя. Затова година по-късно специално си направих труда да видя дали ще го споменат. Отново нищо. Тогава чак ме хвана яд - ама може ли точно Стоян Михайловски, човека, който възкликна: „Върви, народе възродени!“, създаде най-популярния празничен химн, запяван от всички, та точно този човек да не е признат за будител!“. 
Русенката решила да види какво написано за Михайловски се пази в регинална библиотека „Любен Каравелов“. Та този човек е написал химна не другаде, а именно в Русе, живял е тук, жена му е русенка, припомня Кадъкьовлиева. Оказало се, че в РБ „Любен Каравелов“ се пази вестникарско издание със съобщението за кончината на поета. 
Кадъкьовлиева вече била обзета от тръпката на предизвикателството. И започнала да издирва всичко, свързано с Михайловски. Отива в родния му град Елена, след това започва да пътува до София, където часове и дни наред посвещава на четене в Националната библиотека и в читалнята на Българския исторически архив. Тъкмо в Историческия архив получава уникалната възможност да се докосне до оригинални документи, свързани със семейство Михайловски, в това число и до семейния албум, където 
открива девет непубликувани никъде досега снимки 
Работата ми по тази книга беше трудна - колко пъти се налагаше сутрин да пристигна в София, цял ден да съм в читалнята, а вечерта с нощния влак да се прибера в Русе, казва Величка Кадъкьовлиева. Но признава и че изследването на документите и подготовката на книгата й е донесло огромно удовлетворение. След като вече била събрала по-голямата част от материалите за изданието, решила, че на всяка цена трябва да посети и гроба на Стоян Михйловски.
„Навремето парцелът е бил на видно място в Софийските гробища, но сега е далече и не е лесно да се намери. Още от Русе купих една бяла лента - три метра, със златна и черна ивици и поисках да направят надпис „Поклон, Размирнико“. С тази лента вързах един голям букет хризантеми и на 7 август 2021 година отидох да намеря парцел 44, ред 1, гроб номер 4. Запалих свещица, поставих букета и постоях там мълчаливо. Да си призная, беше малко страшничко - наоколо няма жива душа, но аз имах потребност да се преклоня пред последния дом на човека, с амбициите, радостите и проблемите на когото бях  живяла през тези две години“, разказва Величка Кадъкьовлиева. 
Нейната книга представлява увлекателно написан биографичен очерк с проследяване на различните етапи в живота на известния български поет, сатирик, публицист и общественик, неговите често пъти сложни и не винаги гладки взаимоотношения с известни личности от българските литературни, политически, властови елити в страната в края на 19 и началото на 20 век. Авторката се спира на самоотвержените действия на Михайловски, заредени с патриотичен ентусиазъм и 
праволинеен (често нетърпящ възражения) стремеж към справедливост
и независимост. Тя проследява бурните перипетии, които предизвиква праволинейното поведение на Стоян Михайловски, който с еднаква непримиримост отстоява своите позициии както като ученик и гимназист, така и по-късно като преподавател, като политик и като писател. Това често пъти му носи не просто житейски огорчения и неволи, а истински неблагополучия, които за друга персона вероятно биха се превърнали най-малкото в мрачна екзистенциална дупка. За Михайловски обаче моралните ценности, достойнството и правдивостта са неизмеримо по-ценни от битовото благополучие или обикновения личен комфорт. 
Величка Кадъкьовлиева е обработила планини от архивни материали, за да представи в своята книга в подробности и аргументирано различните периоди в обществения живот и пламенното творчество на Стоян Михайловски. И запознавайки се с фактите, които тя представя, днешният читател би могъл да направи впечатляващ извод: Стоян Михайловски е може би от малцината, при които принципите на творец и на личност се покриват напълно. С други думи, това, което авторът осмива в своите басни или в публистичните си творби, не би могло да се съотнесе към неговия собствен живот (при все, че  
Михайловски е бил особняк в личния си живот
това е несъмнен факт). За съжаление, българският национален характер често пъти е уличаван в, меко казано, двойнственост, най-разпространеното обяснение на което е 500-годишното пребиваване под властта на Османската империя и необходимостта човек да бъде повратлив, находчив и двуличен, за да оцелее и да добрува поне относително. По всичко личи, че за Стоян Михайловски оцеляването и битовото добруване не са били въжделение и заветна цел - за него на върха на скАлата на човешките ценности са стояли човешкото достойнство, прямотата, моралът. И тези свои разбирания той брани и в творчеството си, и в цялостното си поведение на общественик и политик.
Четейки книгата, човек си задава въпроса: „Дали пък точно това - тази цялостност на личността на Михайловски, неговата непримиримост към компромиса и неприемането на двуличието - не е причина за това днес този впечатляващ интелектуалец да е покрит със забрава?“.    
Величка Кадъкьовлиева се спира в своята книга и на специфичните черти на характера на поета, които предопределят нелекия му житейски път в лабиринтите не само на обществената и политическата му битност, но също и в семейния живот и взаимоотношенията с приятели и роднини. Стоян Михайловски е представен като пълнокръвна личност, която не е лишена нито от чепатости, нито от странности, тук влизат и маниакалните в последните години на Михайловски изисквания към личната хигиена, които са причинявали немалко мъки и дори страдания на неговите близки. 
Кадъкьовлиева привежда много цитати от спомени, документи, публикации в българския и западноевропейския печат от края на 19 и началото на 20 век, които допринасят повествованието в нейния ръкопис да представя релефна и колоритна картина на живота от този вече далечен за днешните читатели период. Особено ценни са цитатите от негови статии, изказванияте от трибуната на Народното събрание, както и припомнянето на негови литературни произведения, голяма част от които вече забравени или незаслужено подминавани години наред. 
И - отново към въпроса защо днес името на Стоян Михайловски остава затрупано под дебели пластове забрава. През миналата година, когато се навършиха двете годишнини, почти никой никъде не почете както подобава този удивителен поет, публицист, общественик. 
Толкова ли е непотребно днес достойнството? Толкова ли празен звук е станала честта? 
Толкова ли трайно и удобно конформизмът и безразличието са се наместили в битието ни? 
На фона на това трудът на Величка Кадъкьовлиева заслужава двойно повече адмирации - за това, че добросъвестно и с пиетет е изчела стотици страници и за това, че изтупва от прахоляка на годините и равнодушието една бляскава, остра и честна личност, от каквато имаме нужда особено днес.      
Благодарение на тази книга съвременният български читател би могъл не само да си припомни духовния подвиг и съществения принос към българската литература на бележития писател, но и да получи нови познания и за Михайловски, и за градежа на основите на новата българска държава. 
Книгата „Поклон, Размирнико“ е достоен израз на благодарната памет на съвременните читатели към една от ярките и достолепни личности в албума на българската държава, към личност, думите на която всяка година на 24 май пробуждат гордост и вдъхновение у десетки хиляди българи. И за това самата Величка Кадъкьовлиева заслужава поклон и адмирации. 
Специално за премиерата на книгата тя беше поканила камерен състав на детско-юношеския хор „Дунавски вълни“ към Общинския детски център за култура и изкуство с диригент Весела Тодорова да изпее химна, написан в русенската Мъжка гимназия прези 131 години. Гостите в Заседателната зала на регионалната библиотека станаха на крака още при първите звуци на „Върви, народе възродени“. Водеща беше началникът на Държавен архив Русе Толя Чорбаджиева, чиито колеги от ДА бяха дошли да поздравят авторката. Това направиха и група младежи от ВМРО, които връчиха поздравителен адрес на Величка Кадъкьовлиева. Щеше да е добре да бяха дошли повечко хора, ученици и учители също биха научили много и вероятно щяха да се почувстват провокирани да прочетат басните и стиховете на Михайловски и да разгадаят смислите и посланията в тях. 
Впрочем, в стихотворението си „Лама Сабахтани!“  той казва: 
Живях в тълпите сам - не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро -
раздадох го. Душата ми обраха,
оставиха ми черното тегло...
Какво пък, поетът и приживе не е срещнал разбиране, та сега ли?...
Но все пак се е надявал, че  
Но рано или късно час настава
да засияе туй, що заслужава слава! 
Дали и кога?