Въпреки че политици и представители на държавни институции не спират да ни внушават, че в страната се вихри някаква икономическа криза, реалните данните постоянно ги опровергават. През 2008/2009 г., когато криза наистина имаше, само в Русе спряха дейност близо 3 хил. фирми, а 10 хил. души останаха без работа. А сега заетостта надхвърля рекордите от 2019 г., а разширяващите се бизнеси в различни отрасли се конкурират за кадри.
Анализ на Института за пазарна икономика на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта показва, че трайно безработни в община Русе през миналата година са били едва 174 души. Толкова са хората, които не успяват да си намерят работа за повече от една година. Колкото и да е странно, повече трайно безработни е имало в далеч по-малки общини като Бяла (240) и Две могили (207). Дори в най-малките - Борово и Ценово, където живеят под 5 хил. души, броят им е сравним с този в община Русе - съответно 142 и 157.
Както „Утро“ писа, последните анкети на агенцията по заетостта показват, че бизнесът от областта иска да назначи над 11 хил. души, които просто няма откъде да дойдат. Така че гладът за кадри ще става все по-силен. Способността на потенциалните работници да се адаптират към търсените специалности обаче изглежда е вече на изчерпване. Най-показателният индикатор за това е делът на трайно безработните сред всички безработни. Той е нисък в общини като Русе с най-динамични и адаптивни пазари на труда. В общини като Ветово, Борово и Две Могили обаче делът на трайно безработните е над 50% от всички, а Ценово (47,7%) и Бяла (46,9%) не са много по-добре от тях. Това означава, че големи групи лица остават трайно извън пазара на труда въпреки желанието си да си намерят работа са в голямата степен непригодни за заетост към момента заради ниско образование и неподходящи умения. Това е видима пречка пред икономическото развитие на много от най-бедните български региони, където насочването на инвестиции има потенциал да доведе бърза промяна, но липсата на подготвена работна сила е сред най-сериозните пречки такива инвестиционни решения да бъдат взети от компаниите. Доколкото бизнесът среща все по-големи пречки пред намирането на подходящи кадри обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-важен ресурс за разширяване заетостта, което прави толкова по-ключово подобряването на техните умения така, че да отговарят на потребностите на потенциалните бъдещи работодатели.