Все повече млади хора и деца искат да се докоснат до изкуството. Това може би е единственият начин да се докоснем и до божественото. Това каза в интервю за БТА художничката Владимира Йорданова. Тя заедно със свои ученици подреди пролетна изложба в арт център "Къща на художниците" в Плевен. В експозицията са включени картини на нейни ученички, които творят в ателието й по живопис. Представени са и рисунки на 17 деца, на които Владимира преподава в Центъра за ранно детско развитие "Стълбичка".
Според нея най-точната дума, с която може да се представи изложбата, е граници – границите, които нарушаваме в обществото. "За изкуството граници няма – нито във възрастта, нито в пола, нито във възможностите. Това го показва и изложбата ни, в която най-малката художничка е на 5 години, а най-възрастната е над 65-годишна", добави тя и подчерта, че нейните по-големи ученици са жени, които имат своите професии - юристи, лекари, учители. "С изобразително изкуство те се занимават любителски, но творбите им вече, бих казала, определено не са на любителско ниво", добавя художничката.
Смелост и свобода са нужни на човек, за да покаже артистичното в душата си
Началото на ателието по живопис на Владимира Йорданова е поставено през 2015 г. "Мои приятелки постоянно ме питаха дали мога да ги обучавам. И това стана по-скоро един клуб, в който ние разпускаме и творим. Всички сме много близки – споделяме проблеми, споделяме желания, мечти", каза Владимира Йорданова.
Според нея желанието за свобода е водещият мотив успешни, реализирали се в професията жени да вземат четката и молива и да застанат пред бялото платно. "Всички копнеят да имат свобода. И при децата, и при възрастните аз изключително много залагам на това – стимулирам всеки индивидуално да развива себе си, да рисува това, което му харесва. При децата, разбира се, давам насоки, но искам и да са свободни в избора си. Всеки носи творчеството, артистичното в душата си, но трябва да има смелост и да му се даде свобода, за да го покаже", смята Йорданова.
По думите й пазар за изобразително изкуство в България има, но не е точно този, който трябва да бъде. "Масово в чужбина галериите имат стриктни методи на работа – сами си избират артистите, с които да работят, лансират ги. Самите артисти не се занимават с това да търсят пазар за картините си, да ги предлагат. В България е точно обратното – аз се занимавам както с творческия процес, така и с рекламата, с търсенето на пазар, с продажбите, с всичко", обяснява художничката. 
"Другият проблем пред съвременния артист е, че в световен мащаб се налагат определени имена", каза още тя. "Много отдавна изкуството не е какво представяш, а кой си и кой те налага. Това е от началото на 20 век, но нас не ни спира. Намираме начини и следваме пътя си", подчерта тя.
Любовта и природата вдъхновяват Владимира за нейните живописни платна
Недокосната от човека природа е източникът на вдъхновение за живописните картини на Владимира. "Вдъхновявам се и от малките неща, малките предмети, които ми дават някакви спомени или чувства – може да е една каничка или чашка, но аз я свързвам с определена емоция. Вдъхновяват ме също така и децата ми, които не спират да ме провокират, да ми задават различни въпроси и теми. И не на последно място – любовта, която винаги е вдъхновявала всички творци", каза още художничката.