Хлебарките, които съжителстват с човечеството от хиляди години, са разработили за няколко години генетично отвращение към захар, за да оцелеят в битката между тях и хората, показва проучване, публикувано в четвъртък.

От страната на хората - антинасекомните терминатори започнаха да използват глюкоза в средата на 80-те години на XX век, за да маскират отровните примамки и да унищожат инсектите, източник на болести.

Но седем или осем години по-късно, отровата спря да действа и популациите на хлебарките започнаха да се размножават бързо, оставяйки учените шокирани.

Жюл Силвърмен, професор по ентомология в Университета на Северна Каролина и съавтор на изследването, публикувано в четвъртък в списание Сайънс /Science/, откри тайната им скоро след това.

Той преди всичко установява, че хлебарките не са станали резистентни към инсектициди, а просто отказват да ядат примамки, съдържащи глюкоза.

Изследователят също разкрива, че отвращението става наследствено и се предава от поколение на поколение.

Дотогава битката с насекомите разчиташе на способността им да развиват резистентност към инсектицидите.

Това изследване показва, че тази "надпревара във въоръжаването" също така включва и затвърждаване на поведението към някои видове храни, в случая към захарта, казва Коби Шал /Coby Schal/, професор по ентомология в Университета на Северна Каролина и друг съавтор на изследването.

"Невероятна адаптация"

"По-голяма част от времето на генетичните мутации водят до загуба на биологическа функция, а тук е обратното защото хлебарките възприемат ново поведение, да се научат да превключват вкусовите си рецептори на горчивина в присъствието на глюкоза" , казва той. И вкусовите възприятия на тези насекоми се променят.

"Това създава у хлебарките ново поведение, което е невероятна адаптация към натиска от околната среда", за да оцелеят, удивява се изследователят. Досега хлебарките обичаха сладкия вкус. "Хлебарките са по-напред от нас в надпреварата във въоръжаването", което им предлагаме и това е за седем или осем години, шегува се той.

"Това е един много бърз генетичен отговор на твърде силния натиск за подбор, провокиран от инсектицидите. Еволюцията също зависи от продължителността на живота на поколението, казват изследователите.

Бактериите могат да се развиват много по-бързо и да станат по-бързо устойчиви на антибиотици.

Въпреки това, тази промяна в техния вкус има своята цена: хлебарките, вече алергични към захарта, се развиват по-бавно от нормалното, поне в лабораторията.

"Ние искаме да знаем как тази черта се развива в природата, където наличието на храна вероятно ще бъде ограничено", казва д-р Силвърман.

"Хлебарките трябва да се адаптират към среда, където достъп до източници на енергия е променлива и несигурна. Отвращението към глюкозата създава ограничаване на доброто хранене", казва той.