На 5 май 1949 г. в двореца "Сейнт Джеймс" в Лондон (Великобритания) министрите на външните работи на Белгия, Дания, Ирландия (Ейре), Италия, Люксембург, Норвегия, Великобритания, Франция, Холандия и Швеция подписват Устава на Съвета на Европа и с това полагат основите на първата политическа организация на страните от Западна Европа като орган за междуправителствено сътрудничество. Седалището на организацията – Дворецът на Европа, се намира в Страсбург, Франция.  Той  е проектиран от френския архитект Анри Бернар и открит през 1977 г. В организацията членуват 47 държави. България е член на Съвета на Европа от 7 май 1992 г.
БТА съобщава в Служебния бюлетин от 5 май 1949 г.: 
Лондон, 5 май 1949 г. /Ройтер/ Проектостатутът на Съвета за Европа днес следобед бе подписан в двореца „Сейнт Джеймс“ от представители на Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Италия, Ейре, Норвегия, Дания и Швеция.
***
Лондон, 6 май 1949 г. /Ройтер/ Уставът на Съвета на Европа бе обнародван снощи, след като бе подписан от десетте държави членки.В предговора десетте нации заявяват, че те са убедени, че търсенето на мира, основан върху справедливостта и международното сътрудничество, е от жизненоважно значение за запазването на човешкото общество и цивилизацията.Те потвърждават също „своята преданост към духовните и морални ценности, които са общото наследство на техните народи“ и изразяват вярата си в „запазването и по-нататъшното осъществяване на тия идеали“. Те заявяват, че „в интересите на стопански и социален напредък има нужда от по-тясно единство между всички единомислещи страни в Европа“.В устава се подчертава, че целта на Съвета ще се осъществява от неговите органи „чрез разискване на въпросите от общ интерес и чрез споразумения, и обща дейност по стопанските социални, културни, научни, правни и административни въпроси, и запазването, и по-нататъшното осъществяване на човешките права, и основните свободи“. Добавя се, че въпросите на народната отбрана не са в обсега на Съвета на Европа.Двата органа на Съвета - Комитетът на министрите и Съвещателното събрание, ще бъдат обслужвани от Секретариата на Съвета на Европа и ще имат седалище в Страсбург. Всеки член ще има правото на един представител в Комитета на министрите с един глас. Съвещателното събрание ще разисква и може да прави всякакви препоръки по всеки въпрос, по който Комитетът на министрите ще се отнесе до него за мнение или който той ще одобри за включване в дневния ред по препоръка на Събранието.Неговите 87 членове са разделени, както следва: Великобритания – 18, Белгия – 6, Дания - 4, Франция - 18, Ирландия - 4, Италия - 18, Люксембург - 3, Холандия – 6, Норвегия – 4, Швеция - 4.Всички резолюции на Събранието ще изискват мнозинство от две трети на гласуващите представители. Редовните заседания на Събранието ще бъдат публични, освен ако не бъде взето друго решение и няма да траят повече от един месец.
В предварителните материали от служебните бюлетини на БТА от 3 май 1949 г. четем:
Лондон, 3 май 1949 г. /Ройтер/ Десет европейски министри на външните работи ще участват днес на една конференция, която ще се събере в двореца „Сейнт Джеймс“, за да изработи плана за един Съвет на Европа.Представлявайки петте сили от Западния съюз, трите скандинавски страни, Италия и Ейре, министрите ще работят върху основата на препоръките, дадени от длъжностни лица от десетте страни, които се събраха неотдавна тук.Решението за образуването на един Съвет на Европа и един министерски комитет, бе взето през януари от Съвещателния съвет на Западния съюз.Между въпросите, които министрите трябва да решат е и този дали някои добавъчни членове ще бъдат допуснати в Съвета в сегашната фаза. Гърция и Турция съобщиха, че искат да бъдат приети за членове и министрите на външните работи на Великобритания, Франция и САЩ съобщиха неотдавна във Вашингтон, че Западна Германия ще бъде квалифицирана да поиска приемането си за член, веднага щом като бъде образувано едно западногерманско правителство.
***
Лондон, 3 май 1949 г. /Ройтер/ Десетте държавници, които се срещнаха днес в Лондон, за да решат окончателните подробности по Съвета на Европа, издадоха тази вечер следното комюнике:„Конференцията за учредяване на един Съвет за Европа, се състоя днес в 10:30 часа в двореца „Сейнт Джеймс“ под председателството на Ернест Бевин. Правителството на Дания, Ейре, Франция, Италия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Швеция и Великобритания бяха представлявани съответно от техните министри на външните работи, като белгийското правителство бе представлявано от своя посланик в Лондон. Съветът разисква проектостатута на Европейския съвет и ще продължи своята работа и утре“.
***
Английският печат за Съвета на Европа 
Лондон, 4 май 1949 г. /ББС/ Вчера в Лондон се откри заседанието на министрите на външните работи на Великобритания, Франция, трите скандинавски страни, БЕНЕЛЮКС, Италия и Република Ирландия, за да разгледат създаването на новия Съвет на Европа. Британските вестници изтъкват по този случай, че се полагат редица усилия за заздравяването на единството между Западните сили, като всеки опит на тази насока има специален характер. Така Брюкселският и Атлантическият пактове имат чисто отбранителни цели, докато Европейската организация за стопанско сътрудничество има за цел да координира стопанските отношения между страните, участващи в плана „Маршал“. Коментирайки същия въпрос, в. „Таймс“ отбелязва, че въпросите, свързани с отбраната, са били изключени от Консултативното събрание, тъй като целта на вчерашното заседание на десетте министри на външните работи има за задача да изрази едно чувство, чувството за постигане на споразумение относно административните въпроси и създаването на един европейски парламент, избран в най-демократичен дух. „Ето защо, продължава вестникът, от тази конференция се изключват Испания и Португалия, където управляват диктатори, и Германия, която няма още правителство.“„Конференцията в Лондон има ли за цел създаването на Европейски съединени щати“, се пита в. „Таймс“ или пък ще се проучат най-добрите методи, водещи към федерализма? „Не ще и съмнение, продължава вестникът, че проектът, изготвен от посланиците на десетте държави, представлява компромис между съществуващите различия.“ Вестникът подчертава, че европейското събрание не ще разполага със законодателна и изпълнителна власт, но че то ще дава препоръки в тази област. „По този начин Западните сили се впущат в първия етап към създаването на Европейската държава. Апетитът идва с яденето“, заключава вестникът. Вестникът изтъква, че лейбъристкото правителство би постъпило неправилно, ако не изпрати в това събрание и представители на опозицията, тъй като подобно положение би било истинска аномалия, защото в събранието ще участват представители от всички партии с изключение на Комунистическата партия. Вестникът заявява, че вероятно правителството се опасява да не би опозиционният лидер Чърчил да започне отново да играе важна роля. От своя страна, в. „Дейли телеграф“ припомня, че именно Чърчил поставя основата за създаването на Съвет на Европа и европейско събрание преди една година в Хага. „Г-н Чърчил, пише вестникът, бе човекът, който изтъкна спешната необходимост от създаването на Европейско консултативно събрание понастоящем, когато компромисният план е вече одобрен и всяка страна ще избере свободно своите делегати съгласно демократическите методи. В това събрание трябва да бъдат пратени добри европейци, а не само лейбъристи.“По-нататък вестникът изказва съжалението, че на това събрание не са представени и източноевропейските страни, изтъквайки, че от близо триста години, европейските държави работят за създаването на единна Европа. „Понастоящем, продължава „Дейли телеграф“, тази мечта на европейските държави е на път да се осъществи като Организацията на европейско стопанско сътрудничество ще се занимава с въпросите, свързани със стопанското сътрудничество, а Съветът на Европа - с всички останали въпроси. За нещастие, работата в тази насока ще остане непълна и недовършена поради отсъствието на източноевропейските държави, които отговориха с отказ на поканата на Запада. „Новият статут за създаването на Съвета на Европа, пише „Дейли хералд“, ще разочарова значително съмишлениците на идеята на федерализма, тъй като те искат, щото армията и бюджетите да бъдат поставени на основата на една единна Европейска нация. Лесно е да се изготвят планове на книга, обаче мъчно е тяхното провеждане на дело. Членовете на европейските правителства съзнават, че едно подобно революционно дело е свързано с големи трудности, тъй като всяка революционна идея поначало се посреща с неодобрение от страна на общественото мнение. Ето защо, ние сме на мнение, че в близко бъдеще ще се осъществи и развие по-тясно сближение между европейските страни.В. „Дейли хералд“ заявява, че една лишена от гъвкавост система ще срещне големи критики при първата криза каквито, както самата история показва, са били срещнати след федерирането както на Швейцария, така и на самите САЩ. Независимо от това, 1949 г. ще представлява един голям завой в историята на Европа, заключава вестникът.
***
За Европейския съвет
Ню Йорк, 4 май 1949 г. /“Гласът на Америка“ - Българска емисия/ Нарочна беседа.
През последните две години почти всички прояви на американската външна политика по отношение на Европа се основават на надеждата, че САЩ биха могли да допринесат към осъществяването мечтата на далновидни държавници от редица поколения насам, а именно европейското единство. Не е чудно, прочее, че американското правителство и народ следят с жив интерес развоя на текущата лондонска конференция на външните министри, представляващи 10 европейски държави.Целта на тази конференция, открила се на 3 май, е да се изготвят плановете за един Съвет на Европа. В срещата участват външните министри на Англия, Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Норвегия, Швеция, Дания, Ирландия и Италия. Почин за проектирания Съвет на Европа са взели страните, подписали Брюкселския пакт, а именно Англия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, които на 28 януари т. г. оповестиха, че са постигнали съгласие върху основните принципи на проектирания Съвет на Европа. Естествено, към Съвета на Европа ще могат впоследствие да се присъединят и други европейски държави освен тези, участващи в неговото учредяване. Предлага се щото около заседателната маса на това общоевропейско тяло да бъдат оставени празни кресла, символизиращи безсрочната покана към други европейски държави да се приобщят към това усилие за европейско единство.И най-сетне, съществува единодушие около въпроса, че когато едно представително правителство бъде учредено в Германия или в част от Германия и тази страна да бъде поканена да участва в Съвета на Европа. Американците, които знаят от историята си многобройните трудности при създаването и усъвършенстването на американската конституция, напълно съзнават, че Съветът на Европа не може да бъде скрепен по бърз и лесен начин. За да бъде един подобен съюз действителен и траен, необходим е един процес на органически растеж и би трябвало да бъде създаден от самите европейски народи, а не наложен отвън. Завоеватели като Цезар и Карл Велики, Наполеон и Хитлер са се опитвали да обединят Европа силом. Техните опити винаги са се проваляли. Европейските народи никога не биха допуснали да бъдат покорени по този начин и да се принудят да приемат подобно мнимо единство. Проектираният Съвет на Европа представлява първото усилие към европейското сплотяване, основано на доброволно сътрудничество. Именно това е насърчителен фактор, който дава основание да се вярва в крайния успех на отпочнатото дело. Американският народ и правителство следят с интерес това начинание от жизнено значение за европейския и световен мир и благоденствие. Американският народ и правителството с особено задоволство ще посрещнат едно действително и трайно сплотяване на Европа.