Анжела Щрос е магистър по психология и има специалност по Клинична психология. От 2006 година работи като психолог, а от 2013-а като клиничен психолог в УМБАЛ „Канев“, в Център по клинична психология и дементология към отделение „Обща и съдова неврология“, където има кабинети по клинична невропсихология и дементология и клинична психология и афазиология.
Тя е дипломиран психотерапевт и член на Дружеството по позитивна психотерапия и на Българското дружество по деменции.
Афазия – тази дума стана известна през изминалата година, защото заради нея любимият на всички американски актьор Брус Уилис прекрати актьорската си кариера. С Анжела Щрос разговаряме за това какво е афазия – заболяване или увреждане, лечимо ли е.

- Какво представлява афазията, г-жо Щрос?
- Афазия (от гръцки „a“ – липса, разпад, и „phases“ – свързана реч) е придобито нарушение на езика вследствие на локално поражение на мозъка. С термина „афазия“ се обозначават нарушенията на езиковата дейност, тоест на процесите на езиково кодиране (пораждане, създаване на езикови съобщения) и на езиково декодиране (разбиране, осмисляне на възприетите езикови съобщения).
Терминът „афазия“ не се отнася за нарушения в развитието на речта и езика без очевидно мозъчно поражение или, ако има мозъчно поражение, но преди детето да е усвоило езика. 
- Това заболяване ли е или увреждане вследствие на друго заболяване? Какви са причините за появата?
- Афазията не е болест сама по себе си, а само
един от многото симптоми, които могат да възникнат при мозъчно поражение
Причина за появата на афазия са локалните, огнищни поражения в доминантната по отношение на речта хемисфера, най-вече в челния и слепоочния дял. За десноръките това е основно лявата хемисфера. Анатомичните увреди, които водят до афазия, се установяват в коровите полета на лявата хемисфера, предимно в области около Силвиевата бразда, но също и в бялото вещество, непосредствено под тези полета. Неспецифични и разнообразни, но умерени прояви на афазия се наблюдават при подкорови увреди в таламуса и в базалните ганглии на лявата хемисфера. В някои случаи те се локализират непосредствено в речевите зони (на Брока и на Вернике), но може да са разположени и извън тях, което също да наруши езиковата функция.
Най–честата причина за афазия са съдовите заболявания на главния мозък – инсулти, нарушения на мозъчното кръвообръщение. Други причини са контузиите на мозъка, тумори, дегенеративни заболявания на централната нервна система, инфекциозни болести (менингит, енцефалит), интоксикации, епилепсия.
Рискови фактори са напредналата възраст, фамилната анамнеза, атеросклероза на мозъчните съдове, хипертония
- В какво се изразява афазията?
- Афазията е нарушение в използването и разбирането на говорим и писмен език при лица с нормално развит език. 
- Какви са симптомите? 
- Проявява се в трудна актуализация на думи – пациентът не може да генерира такива в собствените изказвания, нарушения в разбирането на говоримата и/ или писмената реч, различни видове грешки – изпускане или замени на звукове и думи, нарушена граматика, нарушения в назоваването, в писането и четенето. 
Проявата на симптомите на афазия зависи от няколко фактора. Основни са скоростта, с която се е развило увреждането, стадият на нейното развитие, мястото и размерът на огнището, както и компенсаторните възможности на съхранените области. Една бавно напредваща лезия от тумор дава възможност за реорганизация и за по–лека симптоматика от острия съдов инцидент. Самите инсултни картини се различават според това дали са причинени от исхемичен инфаркт, или от кръвоизлив. Зоната на инфаркта е по–ясно очертана от самото начало и нарушението не е толкова драстично, но е стабилно в проявите си. Мозъчният кръвоизлив протича по-остро, затова първоначалните прояви са по-тежки, но често показват обратно развитие. Същевременно
масивните съдови инсулти по правило представят доста различни афазични картини във времето -
тежка в началния етап в сравнение с хроничния.  Освен това, доста сходни афазични картини могат да се получат при твърде различни огнища на увреда, а също  при отделните пациенти съвсем еднакви огнища могат да протекат с различна по вид и тежест симптоматика. 
При афазия с травматична или възпалителна етиология от основно значение са тежестта на дефекта, а така също и характерът и сроковете на оперативната намеса, докато при афазия след съдови поражения на главния мозък от основно значение е характерът на  мозъчно кръвообръщение, състоянието на незасегнатите участъци на мозъка и др.
Възрастта на пациента, полът и особеностите на преморбидната личност - интелектуалните способности, образование, характерът също дават своя специфичен отпечатък
- Ако хората сами забележат някои от симптомите, за които стана дума, към какъв специалист е добре да се обърнат за консултация и преглед?
- Езиковата рехабилитация се провежда от клиничен психолог или логопед с обучение по афазиология. Афазиологията е наука, която се занимава с изучаването на клиничната поява, патология, етиология, както и методите на лечение на разстройствата на езиковата дейност. Тя има за обект на изследване афазиите и е структурно свързана с медицината (невропсихология, неврология, неврохирургия), логопедията и лингвистиката.
Аз съм сертифицирана към Медицински университет- София, с практическо обучение в Александровска болница. Извършвам всички афазиологичните изследвания на стационарни пациенти, амбулаторните в целия регион, както и когнитивната и езикова рехабилитация.  
Трябва да се има предвид, че
само 20–30 процента от пациентите могат да бъдат категорично причислени към някоя от типичните форми на афазия
В повечето случаи проявите на афазия са твърде смесени и всеки афазик е уникален с индивидуалния характер на проявените симптоми. Освен това нарушенията в разбирането, повтарянето, назоваването и т.н. са различни по тежест и трябва да се оценят количествено по стандартизирани скали. Всичко това изисква разработване на индивидуална програма за всяко следващо занимание в зависимост от вида на нарушенията и напредъка на пациента.  
- Как се диагностицира афазията?
- Афазията се диагностицира самостоятелно чрез специално разработени методики. Става дума за различни тестове, които определят качеството на речевите функции и неврологичното състояние на болния. Обект на изследване са: установяване на доминантната голямомозъчна хемисфера;
изследване на спонтанната реч – артикулация, плавност, граматична структура
способността за разбиране на речта, посредством въпроси, инструкции с нарастваща сложност и т.н.; способността за назоваване, чрез използване на предмети или техните изображения; повторна  и писмена реч. Изследване на четенето задължително включва четене на глас и разбиране на прочетен текст.
- Как се процедира при лечението на афазия? Медикаментозно или с рехабилитация? Или и двете?
- Възстановяването върви в две посоки. Едната е медицинско лечение на основното заболяване, предизвикало афазията, съответно от невролог, неврохирург или инфекционист и включва прием на медикаменти, ако е необходимо – хирургична интервенция, физиотерапия. Другата цел е възстановяване на езиковата дейност чрез езикова рехабилитация, която пък бива спонтанна и водена. 
- Може ли човек напълно да се възстанови от афазия?
- Да, разбира се. Прогнози е трудно да се правят предварително.
Решаващи фактори са локализацията и степента на поражението, довели до това състояние
кога е започнала рехабилитацията, какви са компенсаторните възможности на мозъка. Общото състояние на пациента и готовността му да съдейства също са важни за динамиката на оздравяването.
- Как се променя ежедневието на хора диагностицирани с афазия?
- Статистическите данни показват, че при около 50% от преживелите мозъчен инсулт има неврологична огнищна симптоматика – двигателни и езиково–говорни нарушения. Тези хора на практика са тежко инвалидизирани и  маргинализирани от обществото. Голямата социална значимост на афазиите се допълва от демографската ни структура и факта, че се превръщаме в застаряваща нация, а преобладаващата част от пациентите с афазия са над 50 години. Влошава се качеството на живот, като затрудненията са както за болния, така и за семейство му. При голяма част от случаите се наблюдават и промени в емоциите, характера и поведението – болният често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките, или обратно – болният не осъзнава нарушенията в собствената си реч. 
Трябва да се има предвид, че афазията може да се прояви в чист вид, когато нарушението засяга само езиковите функции. Много често обаче наред с лингвистичните затруднения се наблюдават и
моторни нарушения в самата артикулация, както и сензорни нарушения (в сетивната острота или агнозични)
които затрудняват възприемането и идентифицирането на говорните звукове. 
Още по–неблагоприятен е вариантът, при който афазията е съпроводена с нарушения и в други висши психични функции (гнозис и праксис), което води до прояви на различни форми на агнозия (разстройство в разпознаването и идентифицирането на различни стимули – зрителни, слухови, кожно-тактилни, в ориентацията в пространство, време, собствено тяло) и апраксия (разстройство в придобитите чрез обучение двигателни навици, умения и сръчности), което би затруднило  обличане, миене, хранене, използване на битови инструменти и други, т.е. самостоятелното функциониране.
 - Близките на тези пациенти – как трябва да реагират, те част ли са от процеса на лечение? 
- Много важна част са, да. Често пациентите са плачливи, раздразнителни, в отговор на разбирането на собствените дефекти. Друга част от пациентите - с афазия на Вернике не осъзнават фонемните, лексикалните и граматични дефекти в своя говор, както и факта, че
нито разбират, нито са разбрани от околните и че нямат адекватна комуникация
Съответно им липсва желание за съдействие. Близките се чувстват безпомощни, имат нужда някой да ги окуражи, да им даде усещането, че не са сами в тази борба за възстановяване. Насърчавам ги да присъстват по време на самата езикова рехабилитация, да гледат какво точно правим, да задават своите въпроси.  
Най-общите препоръки към тях включват: да създават подкрепяща среда, без емоционално натоварване. Да стимулират болния да общува, да използват кратки изречения; да говорят с бавно темпо, да не сменят темата и да създават тиха и спокойна обстановка за разговор, без разсейващи шумове; да изчакват болния да се изкаже, без да бързат да го поправят. Използването на невербални средства за комуникация, рисунки, картинки могат да са средство за допълване на комуникацията. Добър вариант е изработването на специална книжка с думи, картинки, снимки, които да са  в помощ при разговор. 
Ако пациентът е със самостоятелна походка и излиза сам извън дома им, да му помогнат в изработването на специална картичка с идентификация, информация за това, че е с афазия, и кратко обяснение за същността й. Бележник и химикал са другите задължителни предмети, които да носи в себе си. Да има готовност да набере свой близък, който да даде допълнителна информация.

Силвия ДИМИТРОВА