Ако беше сред нас, днес щяхме да отбелязваме 75-ата му годишнина. Това е сър Тери Пратчет, британски писател и най-продаваният автор във Великобритания през 90-те години на ХХ век. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за „Света на Диска“. До декември 2007 година е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика. Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 година печели медала „Карнеги“ за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“.
Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 година и рицар-бакалавър от 2009 година заради приноса си към литературата.
Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания на 28 април 1948 година. От 1959 година учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „Бизнесът на Хадес“ („The Hades Business“) е публикуван в училищното списание през 1961 година, а през 1963 година - в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Първият му роман „Килимените хора“ („The Carpet People“) е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ („Discworld“) - „Цветът на магията“ („The Colour of Magic“) излиза през 1983 година. След това започва да издава средно по две книги на година.
Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи. През 1998 година е отличен от английската кралица заради постижения в литературата.
„Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, на което се молиш“, казва Тери Пратчет в един от последните си романи - „Смрък“ (2011 година). 
На 11 декември 2007 година той публично обяви, че страда от ранен стадий на болестта на Алцхаймер. По-късно прави сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта и заснема предаване за телевизия Би Би Си, проследяваща опита му с болестта.
След дълга борба с Алцхаймер авторът умира на 12 март 2015 година в дома си, заобиколен от семейството си.
Предлагаме ви интервюто на Лей Сейлс от Би Би Си със сър Тери Пратчет.
- Добре дошъл. Четох, че един от твоите английски фенове е шофирал цял ден, за да присъства на твое раздаване на автографи, стоял е шест часа под ледения дъжд и след това е казал, че си е струвало, защото си удивителен писател и невероятно мил човек. Има ли по-хубав комплимент от този?
- О, да. Получих целувки от дамите. Което мисля е по-добро от това, ако трябва да бъда честен. Смущаващо е, за бога, защото знаете, че като влезете у дома вие сте просто съпругът на вашата жена и трябва да отидете да почистите котешкото сандъче.
- Чудесна привилегия е да имаш работа, където хората искат да ти кажат колко много те ценят. Не е като да работиш оператор на асансьор...
- Ами, аз винаги казвам на човека, отговарящ за асансьора, че се радвам, че съм стигнал до долу цял. Така или иначе това става част от професията. Има и тъмна страна, защото правиш много неща за феновете в желанието да поддържаш образа, който те имат за теб, криейки колко ужасен дърт скъперник си всъщност.
- Продаваш милиони книги, имаш милиони фенове. Споменах колко ревностни са те.
- Много милиони.
- Наскоро ти стана известен извън кръга на твоите почитатели, дискутирайки публично факта, че си болен от рядка форма на Алцхаймер. Превърна се в поддръжник на асистираната смърт. Какво те накара да се решиш на това?
- Ами, това, което първо си помислих, седейки и размишлявайки за този Алцхаймер, беше - Добре, това, което наистина ми се иска, е да изляза навън и да направя най-доброто, на което съм способен - най-много би ми се искало да полегна на земята по залез слънце, да си слушам Томас Талис на айпода след чаша хубаво бренди, и един приветлив доктор да ми сложи инжекция, която да ме приспи завинаги.
- Каква според теб трябва да бъде ролята на правителството в този случай? Защото той се разглежда като по-скоро социален, отколкото личен.
- Лично е. И така трябва да бъдe. Фактът, че един човек ще има асистирана смърт, не означава, че на всеки друг ще се случи подобно нещо. Аз съм съвсем наясно с това, а също и всички останали. И ако например отидеш в Швейцария, където е позволено на чужденци да умрат, нещо, от което всички замесени се срамуват, човекът, който иска да умре, трябва да заяви съвсем ясно пред лекар в рамките на няколко дни, че иска именно това, както и причините, поради които го иска, защото хората не са толкова склонни да оставят някой да умре, просто защото така го е почувствал. Условието е наистина да страдаш от неизлечимо заболяване. И ето че християнската общност слага прът в колелото, заявявайки - Ами къде остава тогава светостта на човешкия живот?. На което аз бих отвърнал - А къде остава човешкото достойнство?
- Какъв е ефектът на тази форма на Алцхаймер в твоя случай? Защото хората, които гледат нашето интервю /интервюто е записано на видео - б.пр./ ще си мислят: Той говори добре, съвсем разбираемо. Нищо нередно не мога да видя...
- Ела пак да си поговорим след две години. Тази болест се развива.
- Забелязал ли си проявленията й вече?
- Да. Съмненията се стопиха. Краткосрочната памет изчезва. Това е ок, малките шегички няма да са толкова смешни във времето, но смехът все пак си остава най-доброто лекарство.
- Твоите книги са характерни с хумор, който извира от доста мрачни ситуации. Страхуваш ли се от смъртта?
- Не.
- Един от най-чудесните персонажи в книгите ти.
- Да, да. Този Смърт ми дължи доста пари.
- Той ти е донесъл доста голяма сума.
- Но кой може да се страхува от смъртта? Какво има там, от което да те е страх?
- Неизвестното.
- О, не. Аз много ценя неизвестното. Това, което ме тревожи, е сега и тук. Хората се страхуват от умирането, не от смъртта. И ето къде може да се намеси асистираната смърт. Тя е мостът между живота и смъртта, но без да го има неудобството на това, което е между тях.
- Как ще разбереш кога е настъпил моментът?
- Мислех, че е миналият четвъртък, но трябваше да присъствам на една конвенция. Харесва ми това, което правят в Уайоминг. Уайоминг ли беше? Забравих.
- Орегон.
- Орегон, точно така. Когато ти е поставена диагнозата и се предполага, че си кандидат, нещата трябва да са ясни, да си получиш дозата. Проблемът е в това, че на хората им се живее. Те знаят, че могат да умрат, ако приемат съответния медикамент, но ето какво се случва: Днес е чуден ден, не се чувствам толкова зле, жена ми готви чудесна вечеря, така че може би ще умра утре. А утре: О, внуците ми идват. Може би ще умра утре. И човекът, за когото се е очаквало да умре за две години, си е жив и на третата, защото всеки ден той прави най-човешкото от всички неща - решава дали да умре, или да живее. Животните не умеят това. Хубаво е да знаеш, че човек може. Това е може би едно от най-великите неща, които умеем.
По материали от интернет

За да опознаеш един човек, не
ти трябва време, а ситуация

В творчеството и интервютата на Тери Пратчет има стотици негови проникновени наблюдения, афоризми и сентенции. Предлагаме ви една много малка подборка от тях. 
* За да опознаеш един човек, не ти трябва време, а ситуация.
* Проблемът с това да имаш отворено съзнание, е, че хората ще настояват да дойдат и да сложат в него разни неща.
* Запали огън на човека и за един ден ще му е топло. Запали огън в човека и ще му е топло до края на живота му.
* Повечето богове хвърлят зарове, но Съдбата играе шах. И няма да се усетиш, преди да е станало твърде късно, че през цялото време е играла с две царици.
* Казват, че малкото знания са лошо нещо. Но това не е и наполовина толкова лошо, колкото голямото безразличие.
* Светлината си мисли, че се движи по-бързо от всичко друго, но греши. Без значение колко бързо се движи тя, винаги открива, че мракът е стигнал там първи и я чака.
* Моливът е по-силен от меча, ако мечът е твърде къс, а моливът - добре подострен.
* Само в мечтите си сме свободни. През останалото време имаме нужда от заплата.
* Еволюцията винаги ме е привличала повече от библейските сказания. Кой не би предпочел да е изправяща се маймуна пред паднал ангел? За мен правотата на Дарвин се доказва ежедневно. Замислете се - не е нужно много, за да станем отново маймуни.
* Всеки път истинската глупост побеждава изкуствения интелект.
* Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който би предпочел да не го правите.
* Историите с въображение потискат тези, които го нямат.
* Присъствието на тези, които търсят истината, е за предпочитане пред присъствието на тези, които смятат, че са я открили.
* Има моменти в живота, когато човек не трябва да пуска това, на което държи. Балоните са създадени, за да научат децата на този урок.
* Ако не превърнеш живота си в история, ставаш част от нечия чужда история.
* Истината може да е някъде там, но лъжите са в ума ти.
* Нямам нужда от хора, които се съобразяват с границите на възможното.
* Толкова огромна Вселена и толкова малко време.
* Понякога е по-добре да запалиш огнепръскачка, отколкото да проклинаш светлината.
* Казват, че преди да умреш, животът минава пред очите ти. Истина е. Нарича се живеене.
* Фантазията е като велоергометър за ума. Може и да не те отведе никъде, но тренира мускулите, които могат да го направят.
* Понякога ми се струваше, че страдам от две болести - едната беше Алцхаймер, а другата - да знам, че имам Алцхаймер.
* Някои хора биха направили всичко, само за да се убедят, че могат да го направят. Ако сложиш голям бутон някъде в някоя пещера и напишеш с едри букви: „Бутон „Краят на света“. НЕ ПИПАЙ!“, боята дори няма да има време да изсъхне.
* Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липсата на мъдрост.
* Животът е като да гледаш филм. Само дето ти се струва, че винаги влизаш 10 минути след началото и няма никой, който да ти обясни за какво става дума, така че трябва да се оправяш сам и сам да си вадиш заключенията.