Изцяло запазен амулет от редкия минерал нефрит,  част от постоянната експозиция на Регионалния исторически музей, доведоха в Русе екип на Австрийския археологически институт и Националния археологически институт с музей - БАН. Посещението е във връзка с проект за изследване на произхода на нефрита, използван в праисторически времена на Балканите. Екипът се ръководи от проф. д-р Барбра Хореш, заместник директор на Австрийския археологически институт и д-р Михаел Брандъл, придружавани от доц. д-р Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей - БАН.
На амулета е извършен спектографски анализ с цел определяне на типа и произхода на суровината на находката, резултатите се очакват.
Нефритената находка излиза на бял свят по време на археологически разкопки през 1986 г. на Русенската селищна могила в пласт от средната каменно-медна епоха (халколит 4650-4500 г. пр. Хр.). Та е висока 3,2 см,  дебелината й е 0,5 см. Представлява стилизирана зооморфна фигура (вероятно жаба), изработена от нефрит с полирана повърхност, в горната част е пробит отвор. Фигурата има огледална симетрия и вероятно е използвана като амулет.
Проблемът с локализирането на находища на нефрит на Балканите и в частност на територията на днешните български земи засега остава отворен, както и откъде е внасяна суровината за изработката на предметите от този вид. От територията на България има открити едва 12 подобни находки (без тази от Русе), което ги прави изключителна рядкост. Всички амулети от нефрит с ясен археологически контекст към момента от българските земи се датират от новокаменната епоха (неолит). Поради тази причина е възможно и амулетът от Русе да има по-ранна датировка и да е бил използван през по-продължителен период от време, поясняват от музея.