Изминаха няколко дни от последната сесия на Общински съвет в Русе - дни на бурни реакции, но не реакции срещу плачевното състояние на улиците заради т. нар. Воден цикъл, не! Реакциите са по повод новоизбраните почетни граждани на Русе.
Написаха се много коментари, имаше и лоши думи срещу арх. Цвети Русинов - безспорно достоен човек с който имах честта да съм приятел, но тъй като нямам общо с предложението да бъде удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Русе, не е редно да взема отношение, освен да кажа само - заслужено е удостоен!
Искам обаче да споделя няколко думи за Илко Петров, другият удостоен с това звание. Да, идеята е на Сдружение „Русенска Джаз Колегия“, чийто председател съм; идея зад която заставам на 100% и мога само да благодаря на председателя на Общински съвет Иво Пазарджиев, че внесе предложението и да адмирирам единодушното решение на Общинския съвет.
Не съм крил никога, че Илко Петров ме е учил да свиря на барабани и се гордея с това
Винаги съм казвал, че няколко човека са запалили любовта ми към джаза и един от тях е той. Когато ме учеше да „въртя палките“ (цитирам коментар във фейсбук) Илко ми казваше често нещо много важно: „За да станеш голям музикант се изискват талант, много труд и усилия, но дори и да не станеш един от големите, ако само успееш да съхраниш любовта си към джаза, това ще е богатство за цял живот“.
Благодарен съм за всичко, което съм научил през годините от него. Но дали съм само аз? Ето какво казват за Илко Петров едни от най-големите български музиканти.
Стоян Янкулов-Стунджи, барабанист
Навремето когато съм прохождал още в джаз музиката като барабанист, Илко Петров беше един от елитните музиканти от които съм се учил. Гледахме го на всички фестивали и беше един от вдъхновителите за джаз поколенията барабанисти. Джаз фестивала в Русе всички ние музикантите от онова време свързваме с две имена Петър Петров-Парчето и Илко Петров. Те допринесоха голяма стойност за джазовата сцена в Русе а и в цялата страна, привлякоха музиканти от чужбина, които сме слушали и сме се вдъхновявали от тях. До ден днешен изпитвам голям респект към Илко, за новаторството, за пътя по който сега и ние вървим, и го чувствам като един от учителите в музиката. Чух, че Илко е номиниран за почетен гражданин на Русе и ми се стори толкова естествено и нормално, даже малко закъсняло признание. Подкрепям любовта и уважението на русенци, на всички музиканти и негови почитатели да изберат Илко за това отличие.
Васил Петров
Много приятно съм изненадан от инициативата на кмета на град Русе да удостои с подобно звание двама видни русенци - арх. Цвети Русев, царство му небесно и Илко Петров, Господ да му дава здраве, дълголетие и успехи! Имам удоволствието да познавам лично Илко и мога да кажа, че е изключителен музикант със специфични умения и собствен почерк. Ще се радвам ако е рекъл Господ да се видим и работим заедно в обозримо бъдеще.
Сава Бояджиев, барабанист
С огромният си ентусиазъм, виртуозно владеене на инструмента, вкус към звука и цялостният си музикантлък, Илко Петров беше идол за младите музиканти в Русе през 80-те, търсено и познато присъствие по всички български, и доста европейски джаз сцени. Ние (една сюрия ученици в Музикалното) не изпускахме концерт на джаз квартет „Русе“, носехме му барабаните и попивахме, и дълго обсъждахме всяко соло. Илко за нас беше вдъхновение, пример към какво професионално ниво трябва да се стремим и човек, който винаги беше готов да обясни, покаже и насърчи. Спомням си когато няколко години по-късно аз (студент) и Христо Йоцов (преподавател), седяхме един следобед в Консерваторията и Христо се чудеше: „Как от 10 души клас по барабани в Естрадния отдел половината са от Русе?“. Моят отговор беше: „Ние сме расли покрай Петър Петров-Парчето и Илко Петров!“.
Венелин Венков, барабанист
Имам честта да познавам Илко Петров лично. За мен си е бате Илко. Един от огромните русенски музиканти наред с Петър Петров-Парчето, Стайко Стайков, Боби Русев... Когато в шести клас започнах да свиря на комплект барабани, преподавателят ми по ударни инструменти в Музикалното училище, Александър Бояджиев, препоръча да ходя и на уроци при бате Илко. Той е човекът от който научих първите „тънкости“ свързани с барабаните. След няколко години от Русенска филхармония вземаха ученици от Музикалното училище, когато трябваха повече музиканти за определени произведения. Аз бях един от тези ученици и там, във филхармонията, отново бате Илко беше човекът, който ми даваше подкрепа и съвети, този път свързани с класическата музика. Благодарение на Илко Петров успях да задържа да надградя нивото си. Бате Илко е единственият русенски барабанист, който е поканен да работи в чуждестранен биг бенд! Другият такъв барабанист е Борис Динев, но той е от София. След заминаването му и по негова лична препоръка, на мен се падна изключително тежката задача да го заменя на барабаните в джаз квартет „Русе“. Тогава разбрах в действителност каква фигура е бил за този състав Илко Петков. Всъщност след неговото напускане реално този легендарен състав спря с активната си дейност, защото, да сигурно няма незаменими хора, но със сигурност има хора без които нищо не е същото и се оказва, че няма как да бъдат заменени.
Венцислав Благоев, тромпетист, във фейсбук
Здрав да си ни Дани! Тъмни, неграмотни сили в родния ми град лишиха професор Теодоси Стойков от почетно звание, за което го предложихме след първия фестивал в негова памет. Същите после затриха и феста. Илко (Петров) е гордост за Русе, надявам се пак да посвирим с него (въпреки, че в Елена се разминахме). На теб - сили за нови хубавини! Обединявай, обувай и празни думи не чувай!
Анатоли Вапиров, саксофонист
Илко Петров е един от тези барабанисти/джаз музиканти, които през годините са оставили дълбока следа в българската и европейската джаз сцени, и дълго време (заедно с Радул Начков и Христо Йоцов) поставяха високи стандарти при изпълнението на тази музика. За мен винаги е било чест и огромно удоволствие да съм на една сцена с него, във Варна, в Русе, в София, навсякъде, където се провеждаха джаз фестивали. Приносът му за утвърждаването на джаза в България е голям, което се вижда от уважението и респекта, които изпитват към него българските джаз музиканти по време на фестивалите на които той редовно присъства, но вече като зрител. Честито на Илко Петров за това заслужено признание.
Димитър Карамфилов, контрабасист
В моите очи Илко Петров е един големите и утвърдени джазови музиканти, който винаги е бил пример за достойнство, човещина и възпитание.
След горните цитати ще се върна към „реакциите“... Бяха приведени „аргументи“ и доста думи се изписаха за музикални дипломи и други подобни... За това ще отворя скоба и ще припомня, че големият Боби Русев, без да е завършил консерватория, беше един от най-добрите джаз саксофонисти на България и класически обоист в Русенска филхармония.
Липсата на музикално образование на попречи на самоукият кларнетист Иво Папазов-Ибряма през 2005 година да получи наградата на BBC за world музика, а през 2022-ра да получи голямата награда на международния фестивал WOMEX.
Много световно известни музиканти са напуснали Berklee College of Music още през първата година от следването си, но това не им пречи да диктуват модата в музиката години наред...
Предвид „реакциите“ може би трябва да анатемосаме и голямата Невена Коканова, чието „образование“ е - актьор по чл. 54.
Примери мога да давам много, но трябва ли?
В заключение ще кажа, че талантът и моженето не винаги са свързани с диплома, и дипломата не винаги предполага талант и можене. За това нека се поклоним пред таланта и моженето, и да се зарадваме на честта оказана на нашите съграждани (за жалост при арх. Цвети Русинов - посмъртно). И нека се постараем да сме по-добри хора.
Послепис: Получих мнения и поздравления от много други известни български джаз музиканти, но ако трябва да се публикува всичко, ще е нужно извънредно издание на вестник „Утро“. А и не смятам, че е нужно да се прави нещо подобно, защото с музиката си и международните си успехи Илко Петров е казал всичко за себе си.

Даниел ДЖУМАЛИЙСКИ