Днес в Градски исторически музей-Самоков ще бъде открита документална фототипна изложба, посветена на лекаря и писател Исак Самоковлия. Експозицията е подредена в изложбената зала на Историческия музей.
Исак Самоковлия е роден на 3 септември 1889 г. в гр. Горажде, на около 70 километра източно от Сараево, в търговско семейство на сефарадски евреи. Името му, което буди любопитство, идва от произхода на неговите предци – братята Барух, дребни търговци, които напускат Самоков през 1860 г. и се установяват в Травник. Там братята Барух непрекъснато разказвали за родния си край с носталгия и любов и затова местните хора започнали да ги наричат Самоковлиите, казаха от музея.
„Исак Самоковлия е лекар по професия и писател по призвание. Превръща се в национален писател за Босна и Херцеговина, от ранга на нашите автори Иван Вазов, Йордан Йовков и други творци“, каза за БТА директорът на музея в Самоков Веселин Хаджиангелов. Той посочи, че неговите родители се изселват от Самоков още в края на деветнадесети век и заминават да живеят в Сараево, където имало голяма еврейска общност. 
По думите на Хаджиангелов изложбата ще покаже неговия живот и дейност. „Благодарение на Държавния културен институт към министъра на външните работи се роди идеята изложбата да бъде показана в Самоков“. 
Той добави, че семейството на Исак Самоковлия е било гордо, че идва от Самоков и превръщат мястото на града в своя фамилия и днес наследниците на Самоковлия носят фамилията.
Директорът заяви, че поканени на събитието са посланикът на Босна и Херцеговина в България Здравко Бегович, посланикът на България в Босна и Херцеговина Валери Йотов, авторите на изложбата от Националния литературен музей, преводачът на единствената книга на писателя. Той посочи, че на събитието книгата ще може да бъде закупена от гостите на церемонията.
Пътят му в литературата започва късно. Пише на сръбски език. Първата му книга с разкази "От пролет до пролет" излиза през 1929 година, в която описва живота на бедните сараевски евреи - занаятчии, наемници, обикновени работници. Тогава той е на четирдесет години. Наред с работата си като лекар Исак Самоковлия започва да публикува свои разкази, често представящи ежедневието на еврейската общност в Сараево. Самият той казва „Пишех предимно през нощта. Когато свършвах медицинската работа, се хвърлях в литературата. И това беше най-голямото удоволствие за мен“. Исак Самоковлия превежда произведения на еврейски автори и пише статии за списание "Еврейски живот". По-късно излизат сборниците му  с разкази „Хамалинът Самуел“ (1946), „По следите на живота“ (1948), „Разказ за радостите“ (1953). В голяма част от тях той описва различни човешки съдби, с които се е срещал в работата си като лекар. Дъщеря му Миряна разказва за начина му на писане,“Той пишеше бавно и търпеливо. Изтриваше и добавяше изречения, много упорито, докато накрая остане доволен от написаното“. Критиците го определят като майстор в изграждането на образите, на диалога с тънък усет за детайла, сочат справките на отдел „Справочна“ към БТА.
Писателят Иво Андрич казва за него, че е забележителен писател на сефарадската общност на Босна и Херцеговина.
Събитието се организира от Исторически музей Самоков, Посолството на Република България в Босна и Херцеговина и Държавният културен институт към министъра на външните работи.