Учебните часове по физика, химия, биология, или по природните науки и математиката, трябва да са по-интересни, за да има повече ученици и кандидат-студенти, които искат да учат в тези специалности. Трябва да са запали искрата у децата към тези дисциплини още в училището, защото, ако само учителят пише по дъската, не е интересно за тях, но това става възможно, когато се правят научни опити и експерименти в клас. Това каза за БТА Асен Александров - директор на 51-во Средно училище "Елисавета Багряна" в София, попитан какво ще се промени в българското училище, след като се предвижда изграждането на училищна STEM среда - STEM кабинети или центрове, във всичките 2271 държавни и общински училища, както и центрове за специална образователна подкрепа в България заради недостиг на инженери и учени в различни специалности.  
На пресконференция на 19 април служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов съобщи, че всички 2271 държавни и общински училища на територията на цялата страна могат да участват за безвъзмездно предоставяне на средства по процедурата "Училищна STEM среда" по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Планираната финансова подкрепа за образователните институции е близо 535 милиона лева. Ще бъде финансирано изграждането на училищни кабинети в пет области: роботика и кибер-физични системи, дизайн и 3D прототипиране, природни науки, зелени технологии и устойчиво развитие, математика и информатика.
В нашето училище имаме интердисциплинарни уроци в STEM центъра, както и организирахме национална конференция за преподаването на природните науки. Ще обновим нашия център, защото за пет-шест години от съществуването му той се нуждае от ново оборудване. Ще акцентираме върху информационните технологии и роботиката, както ще обновим и учебната база, обясни Асен Александров. Той е математик и е председател на Сдружението на директорите в средното образование в България. 
"В 51-во Средно училище "Елисавета Багряна" имаме кабинети по физика, химия, биология, география и два кабинета по математика. След това направихме и кабинет по информатика, а сега ще ги обновим. Ремонтните дейности са много скъпи, същото се отнася и за високите цени на техниката. Средствата, които ще се отпускат за изграждането на училищна STEM среда, ще са според броя на учениците в дадено училище. STEM центровете трябва да се изградят до 2026 г., а кандидатстването ще е през тази година - според броя на учениците в училищата. След това, като се направят обществените поръчки, ремонтите в училищата ще могат да са догодина, защото през учебно време не могат да се правят. Това означава, че от учебната 2024/2025 година ще могат да се видят първите резултати от оборудването с училищна STEM среда в учебните заведения", обясни още Асен Александров.
Той отбеляза, че е европейска практика да се прилага училищна STEM среда при обучението по природни науки и математика. "По този начин ще се засили интересът на учениците към тези учебни предмети. В нашето училище от няколко години имаме модерна база за STEM обучение и учениците вече се представят по-добре, и виждаме, че се насочват повече към висше образование в природните науки. Но това е бавен процес, който ще даде първите по-големи и видими резултати след десет години, след като тези ученици завършат средното и висшето си образование, и изберат професии в тези сфери. Затова е много добре, че се отпускат около 535 милиона лева по Националния план за възстановяване и устойчивост за STEM обучение , защото това е много голяма и непосилна сума за България", заяви Александров.
Според него, при избора на оборудване за училищната STEM среда трябва да се проучи какво искат учителите в съответното училище, като идеята е те да предложат какво искат да се купи и обнови, за да се подобри тяхната работа и методите им на преподаване. Учителите може да се запознаят и с добри практики в други училища, и след това да ги представят на своите училищни директори, които от тях да подготвят вече концепцията на училището за изграждането на STEM средата в него. В училищата, в които за първи път ще се изграждат STEM кабинети, учителите и директорите могат да посетят други учебни заведения, в които вече има такива центрове и да се запознаят с тях. Но трябва тези идеи да се приложат към съответния профил на училището, за да има практически ефект от това ново и модерно учебно оборудване, препоръча директорът на 51-во Средно училище "Елисавета Багряна".
Всички училища ще получат средства за STEM среда, както и тези учебни заведения, в които вече има такива центрове или кабинети. 51-во училище от пет-шест години има такъв център, но оборудването в него трябва да бъде обновено и също ще получим средства за материалната ни база, каза Асен Александров. 
Ще съдействаме на училищата средства да достигнат до тях и учениците да бъдат щастливи, че сме подобрили тяхната физическа среда и имат възможност да получават нови умения, заяви на пресконференцията в МОН на 19 април министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов. Той обясни, че процедурата не е конкурентна и за всички са предвидени средства. Вярвам, че директорите и българските учители ще създадат един по-привлекателен учебен процес, допълни министърът. Идеята е всяко българско дете да разгърне своя потенциал и смятаме, че с тази финансова подкрепа това ще бъде възможно, каза заместник-министърът на образованието и науката Надя Младенова.
Директорът на Изпълнителната агенция "Програма за образование" проф. Георги Вайсилов уточни, че отделните училища в зависимост от броя на учениците през последните три години ще бъдат финансирани със суми за изграждане на STEM среда от 50 000 до 600 000 лв. Основната цел е да се повиши интересът към науката и научните изследвания. "На практика да може всеки един ученик да пипне микроскоп, да види през телескоп спътниците на Юпитер, да направи сам химична реакция, да види как функционират новите източници на енергия", обясни проф. Вайсилов.
Участието в процедурата за изграждането на училищна STEM среда ще е в два етапа. Първият е свързан с одобрението на концепция за изграждането на училищна STEM среда. Тук са определени три срока, според категорията, в която попада училището. Ако е с до 200 ученици, срокът е до 21 юни. Училищата, които имат от 201 до 400 ученици, могат да кандидатстват до 19 юли, а тези с над 400 деца - до 21 август.
Вторият етап е за подаване на цялостния пакет от документи пред Изпълнителната агенция "Програма за образование". За училищата до 200 ученици срокът е до 21 август, тези с от 201 до 400 ученици могат да кандидатстват до 19 септември, а училищата с над 400 деца - до 19 октомври. Подаването на концепции и документи ще е по електронен път - през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН).