Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

1. Фразеологизмът продавам/да продам за 30 сребърника означава жертвам нещо на нищожна цена. Той води началото си от евангелския разказ за предаването на Иисус Христос от Юда Искариот. 
Юда Искариот е бил един от 12-те апостоли (Мат. 10: 4; Марк. 3: 19; Лук. 6: 16), но се е отличавал със сребролюбие и е бил крадец (Йоан 12: 6). Той доброволно се е явил пред членовете на Синедриона и им е предложил да предаде Иисус, ако те му заплатят (Мат. 26: 14 – 16; Марк. 14: 10 – 11; Лук. 22: 4 – 6). Старейшините са определили цена 30 сребърника (Мат. 26: 15). Навярно се има предвид националната юдейска монета, остатък от парите, сечени по времето на Макавеите. 
Във Ветхия Завет сумата 30 сребърника се заплаща за слугата, убит от вол: „Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им 30 сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни“ (Изх. 21: 32). В Книгата на пророк Захария 30 сребърника се споменават като презряна сума, с която неблагодарният еврейски народ оценява грижите на Бога към себе си, вж. „12. И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не – не давайте; и те ще ми претеглят за отплата трийсет сребърника. 13. И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, – висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря“ (Зах. 11: 12 – 13). Равините са оценявали на тази цена всеки роб, без разлика на пол или възраст. По времето на Иисус Христос сумата 30 сребърника е била символ на нищожество и е изразявала презрение към този човек, който е оценен с нея. Навярно членовете на Синедриона чрез 30-те сребърника са искали да изразят своето презрение към Иисус Христос. 
2. Отминава ме/да ме отмине горчивата чаша означава спасявам се от тежко изпитание, не изживявам никакво страдание. Фразеологизмът произхожда от думи, които Господ Иисус Христос е казал в Гетсиманската градина като молба към Бога Отец: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти“ (Мат. 26: 39; срв. Марк. 14 36 и Лук. 22: 42) и „Отче Мой, ако не може ме отмине тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26: 42). Съществителното име чаша тук е метафора на страданията, които Богочовека е трябвало да изтърпи заради спасението на целия свят.
3. Невярващ Тома означава човек, който мъчно може да бъде убеден в истинността на нещо и за всичко иска сам да провери. Използват се и вариантите Тома неверни, неверник Тома и неверен Тома. Произходът на този фразеологизъм е свързан се евангелския разказ за поведението на св. ап. Тома след възкресението на Иисус Христос (Йоан. 20: 19 – 29). 
След Възкресението Иисус се е явил на Своите апостоли, но св. ап. Тома не е бил между тях. Когато апостолите са съобщили на св. ап. Тома за явяването на Господа, той е отговорил: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан. 20: 25). След осем дена Иисус пак се е явил на учениците Си, но тогава присъствал и св. ап. Тома. Иисус му е казал: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20: 27). Тогава св. ап. Тома е изповядал, че Иисус е Господ и Бог (Йоан 20: 28), а Иисус е отвърнал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“ (Йоан. 20: 29).

Иво БРАТАНОВ