В крепостта Кале Широково в Русенско е открита една от най-късните антични монети в Северна България. Това съобщи уредникът в отдел „Археология“ към Русенския исторически музей Деян Драгоев. 
„Монетата е на римския император Констанс II. Тя е отсечена през 651 година и е от бронз. Това е една от най-късните антични монети, откривана в днешна Северна България по време на археологически проучвания“, обясни Драгоев. 
Снощи той представи в Екомузея резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през миналата година. Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. 
Драгоев каза, че с целево финансиране от страна на Министерството на културата и от община Две могили, със съдействието на кмета Божидар Борисов, е проучен участък от основната крепостна стена с прилежащата й кула номер 2 и протейхизмата (спомагателна стена) на късноантичното укрепление. 
„Разкритите стени смайват със своите размери и техника на градеж. Изградени са от големи до 2 м в дължина каменни блокове, върху които археолозите откриват множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци. Документираната широчина на крепостната стена и кули е от 3,50 до 4,80 м, което я превръща в най-широката известна понастоящем крепостна стена в днешните български земи“, обясни археологът. 
По думите му благодарение на мощната си укрепителна система, изграденото в средата на V век укрепление успява да преживее аваро-славянските нашествия от края на VI век, превръщайки се в една от трите засвидетелствани крепости в долината на река Русенски лом с регистриран живот в първата половина на VII век.
Екипът от археолози е успял през миналата година да проучи и част от средновековно жилище от времето на Второто българско царство.
През средновековната епоха укрепената територия е разширена. 
„Карел Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII век от арабския географ ал-Идриси град Агранзинос. Други учени отъждествяват крепостта със средновековния български град Кръстовец“, обясни археологът.