Еуфорията покрай назначението на Младен Кръстаич за национален селекционер угасна скоропостижно след загубите от Черна гора и особено срещу Унгария. Казано с две думи, маджарите ни разказаха играта, но това не е изненада.
Когато Кръстаич започна работа в България, писахме, че „гръмките“ победи срещу Северна Македония и Гибралтар не означават нищо. Нека да почакаме, пък да видим дали този оптимистичен речитатив за „магьосника“ от западната ни съседка не е заблуда по подобие на онези безкрайни ин витро опити с честа смяна на треньора. Така дотук бяха похабени толкова много специалисти и вината бе прехвърляна само върху тях!
Не, сърбинът правел революция с налагане на млади футболисти, духът в отбора бил друг, шансовете за класиране на европейското не били илюзия.
Кръстаич въобще не е виновен, че таванът ни е нисък. Да, експериментира с младоци /и правилно!/, даже повика игралия за кратко в „Дунав“ Ивайло Марков. Хубаво, но и една малка справка - днес Марков е футболист на десетия по сила отбор във втора полска дивизия!? В българската Втора лига на тази позиция е „Спартак“-Плевен.
Дали Кръстаич се е надявал на чудеса - че щом залага на толкова неизвестни имена, те ще литнат върху крилете на доверието за велик футбол? Щракаш с пръсти, абракадабра и готово!
Коренът на поредното падение е друг и всеки го знае - той е във върха на БФС, където от много години управляват Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов и суфльорите им. Те, включително и маститият отговорник за националните отбори Георги Иванов-Гонзо, си повярваха, че Кръстаич ще бъде техен спасител и ще заличи бързо петната от начина им на ръководство. За тях е важно да отбелязват всеки път, че националите са обгрижени като принцове с екипировка, хотели, храна. Хубаво, но хотелите и храната не вкарват голове.
Цяла България пищи от години, че чужденците са прекалено много и че съдиите се съобразяват повече с диктовките извън терена, отколкото с правилата, само големците в БФС се правят на глухи и слепи. Първо, нямало как да ограничат чуждото нашествие, второ - шефът на съдиите /каква ирония - унгарецът Кашай/, бил голяма работа и реферите заспивали с чиста съвест.
В тв студиото след мача в Будапеща Михаил Мадански предрече, че Кръстаич скоро може да се концентрира върху „крушовата ракия“.
Не е изключено и сърбинът да стане курбан. Няма да е първият, нито последният, въпреки че той, както предшествениците му, няма как да направи добър отбор с неподготвени хора и по двама-трима българи /обикновено само защитници/ в клубните тимове. Само с брашно, без мая, сол и вода хляб не става.
Затова има два пътя - или да се даде още време на сърбина, или да бъде изгонен безпардонно от вечно облечените в бяло босове в БФС.
След вторият вариант и вихрения чардаш в Будапеща за сметка на нашата копаница никой с глава на раменете вече няма да иска и да чуе за селекционерския пост. Освен ако не бъде изкушен с хубава заплата, пък колкото и да я взема - все ще му е от полза.