Финалният мач, който волейболистите на „Дунав“ ще играят срещу „Раковски“ /Севлиево/, е надежда и монета с две страни. При успех тимът ще е единственият русенски отбор с присъствие в елита. При това отборът се радва на завидно фенско внимание и в двубоите му от втория ешелон залата почти винаги е пълна.
Дотук много добре!
Веднага изниква болезненият въпрос как ще бъде подсигурено евентуалното участие в Суперлигата?
Защото спомените са пресни - „Дунав“ имаше гарантирано място в елита и през лятото на миналата година, но липсата на достатъчно финанси принуди ръководството на клуба да оттегли състава с едно ниво по-надолу! Беше пожарно, тежко, но неизбежно решение.
Тази абдикация не беше една от най-приятните теми в русенския спорт и сравненията с инвестициите във волейбола на градове като Пазарджик, Разлог, Монтана, Дупница, Добрич и двата бургаски клуба се набиваха като трън в очите.
Чест прави на момчетата от сегашния състав и на старши треньора Красимир Миронов, че показаха отговорно поведение и играха мъжки мачовете си от Втора лига. Да, някои ще кажат, че конкуреницята в дивизията не е толкова сериозна и че пътят до върха не бе толкова трънлив. Дори да е така, те защитиха марката „Дунав“. Остава да се справят с „Раковски“ и тази задача е напълно във възможностите им.
За град като Русе, за спортната общественост и за бизнеса остава въпросът как да помогнат на отбора, при положение че намери своето място в елита.
Време има, само да не се повтори историята от миналата година. Това ще жалък римейк по сценария от „Стигнахме до Рим и не видяхме папата“ до „Оти ги ручахме жабетата“.
Но нека първо извървим пътя докрай - успех на дунавци в Стара Загора!