На въпрос на общински съветник, зададен на заседанието на местния парламент на 16 март 2023 година относно възражението на общината срещу предложението на еспертния съвет към Националния институт за културно наследство (НИНКН), гласувано единодушно от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности към Министъра на културата (СЕСОНКЦ - МК), сградата на Летище Русе да бъде обявена за недвижима културна ценност от национално значение, кметът на Русе отговори с контравъпрос: „Какво искаме - летище или мавзолей“. След което г-н Пенчо Милков разви тезата, че подобен статут ще затвори сградата, т.е ще я превърне в „мавзолей“ и гражданите  ще се лишат от възможността да летят със самолет.
Няма да влизам в терминологична полемика, въпреки че подобни аналогии заслужават адекватен отговор. Искам да изясня няколко пункта, които вкарват в заблуждение непредубения читател.
Първо: Твърди се, че никой в община Русе не е виждал предложението терминалът да получи статут на културна ценност. Това не отговаря на истината, тъй като още от април 2021 година г-н Милков е уведомен писмено от председателите на Съюза и Камарата на архитектите, както и от професионалното сдружение „Докомомо България“, че аеропортът е обект от най-високо архитектурно и строително ниво и следва да получи полагаемия му се статут. Г-н Милков е отговорил утвърдително на тези становища. Така че този довод не звучи никак убедително, още повече че заседанието на специализираната комисия се предаваше онлайн и всеки можеше да го гледа, а записът е достъпен дори и днес.
Второ: Г-н кметът обяснява, че не е имало обществено обсъждане дали обектът да стане недвижима културна ценност. Отговорът е, че според Закона за културното наследство (ЗКН) не съществува подобна процедура. Впрочем обществено обсъждане, а не журналистистически брифинг, би следвало да има преди обектът да се даде на концесия, а не дали да бъде културна ценност или не.
Трето: Внушава се, че ако летището получи статут на недвижима културна ценност от национално значение, не може да се правят никакви промени в сградата. Това категорично не отговаря на истината. Искам дебело да подчертая, че статутът не само не пречи на ползването му и не го превръща в „мавзолей“, а и носи престиж и добавена стойност. 
Бих попитал дали след извършената реконструкция Доходното здание се превърна в мавзолей, а не в център на културния живот в града? А какво лошо има в това летището да бъде и музей на българския модернизъм? Светът е пълен с нероятни примери на умело адаптирани към нови функции на по-стари и дори на съвсем съвременни обекти.
Да, приемната сграда на Аеропорт Русе е образец на изискан архитектурен дизайн и всяка намеса и осъвременяване следва да се извърши внимателно и с респект към постигнатото.
Да, всяка намеса в интериора, включително техническите инсталации, трябва да бъдат съобразени със  статута на сградата и изискванията, които този статут налага. За това се искат сериозни знания и висок професионален морал. И кураж, разбира се.
Архитектурните творби от ранния модернизъм са костелив орех и адаптирането им спрямо съвременните изисквания са сериозно предизвикателство към  архитекти, инженери и изпълнители. И към собственика на съответния обект, естествено. Недопустимо е да се извършват каквито и да са ремонти в сгради - културни ценности без съгласуван и одобрен проект и без професионален контрол в процеса на изпълнение. При това няма никакво значение дали сградата е от национално или местно значение, както твърди г-н кметът. Редът за съгласуване, одобряване и упражняване на контрол е еднакъв, независимо от статута. За съжаление, а в някои случаи и за щастие, такива са изискванията на Закона за културното наследство. Dura lex, sed lex - лош закон, но закон, както са казали древните римляни.
Ето, това е причината за сегашното стахановско бързане - да се направят ремонтите, докато поредният служебен министър се чуди дали да одобри или да не одобри протокола на експертния съвет (СЕСОНКЦ). И да се чуди на възраженията на русенската община. Нищо че протоколът отлежава вече три месеца при допустим срок от двадесет и осем дни. 
Сградата на Летище Русе е призната на всички нива за забележително постижение на българския архитектурен модернизъм. Творба - образец на висш професионализъм, проектиран и реализиран само и единствено от русенски специалисти и строители. Венец и връх в творческата биография на арх.Йордан Бояджиев - създател не само  на  сградата и нейния интериор, но и на прилежащото и пространство и ландшафт. Архитект, контролирал безкомпромисно, педанитчно и ежедневно всеки фрагмент и детайл по време на четиригодишното строителство. Блестящ пример за амбиция и професионално самочувствие от европейски ранг.  
Изключителна чест за града е предложението на НИНКН и СЕСОНКЦ на Летище  Русе да се присъди статут на национална културна ценност. Необясним и достоен за съжаление е отказът от тази привилегия. Защото при такъв статут може да се кандидатства и за международно финансиране. Що за провинциален синдром! Отказ направен от днешните русенци срещу тяхните предшественици, носили мита за „малката Виена“ не в селфи снимките, а в духа и сърцата си!... Жалка история.

Арх. Венцислав ИЛИЕВ