Професионалният път, творческото наследство и животът на Алеко Константинов бяха акцент в срещата - разговор „Алеко днес“ в Националния пресклуб на БТА в Благоевград. Модератор на срещата, част от инициативата на Българска телеграфна агенция „Алеко днес“, бе литературният историк доц. Йордан Ефтимов, чиято е идеята за инициативата, посветена на 160 години от рождението на един от класиците на българската литература. 
Мнозина днес, които не познават добре творчеството на Алеко Константинов, пропускат факта, че той не е типичен писател, който е искал да стане такъв, изобщо неговите творби са написани от човек, който е имал кариера като юрист и то като юрист, който е работил известно време като съдия, прокурор и адвокат, каза в началото на срещата доц. Ефтимов. Алеко Константинов е и сред първите български теоретици на правото, а и личност, която е изказвала публично позиции по отношение на важни юридически теми, допълни той.
Във връзка с Алеко Константинов има много парадокси, сред които парадоксът, че не се изживява като писател, каза на срещата проф. Стилиян Стоянов от Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски". „Поне не до момента, до който не му предлагат да издаде „Бай Ганьо“, той не се изживява като такъв“, посочи проф. Стоянов. Другият парадокс е, че съвременниците тогава и следващата критика държат да му внушат, „че е писател, но не съвсем писател“, че има талант, но поставят темата къде го насочва, каза още професорът и университетски преподавател. Пак от интересните парадокси, свързани с Алеко Константинов и „Бай Ганьо“, са непрекъснатите терзания, които се водят в нашето социокултурно пространство – той положителен или отрицателен герой е, срамуваме ли се или се гордеем с него, допълни проф. Стоянов.
Темата за произхода и живота на Алеко Константинов засегна доц. Роман Хаджикосев, преподавател във Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. „Няма друг български писател като Алеко Константинов с такъв произход. Имаме изключително богати, но истински аристократ - това е само той“, посочи доц. Хаджикосев. 
Няма и друг български писател, чието семейство да изживява такъв „апокалипсис“, каза още доц. Роман Хаджикосев. В рамките само на пет години Алеко Константинов губи най-близките членове на своето семейство. Негова близка разказва за срещата им след загубата, при която Алеко Константинов, изкачвайки се по стълбите, повтаря „Щастливец, щастливец, щастливец…“.  Въпреки ударите на съдбата, младият мъж успява да изживее живота си, допълни доц. Хаджикосев. 
Посветената на годишнината среща „Алеко днес“ бе повод в пресклуба в Благоевград да се обсъди и ролята на българския класик в съвременността. Дългогодишният учител по български език и литература и впоследствие експерт в Регионалния инспекторат по образование в Благоевград Любима Димитрова сподели мнение, че учебните програми, основно от осми до дванадесети клас, дават възможност на младите хора да преоткрият себе си и света. По думите й тестовете на Алеко са провокация към днешните млади хора, като самият той в краткия си живот е изключително любознателен.
Алеко е хуморист, но и дълбок критик на българското общество, отбеляза главният библиотекар на Регионална библиотека „Димитър Талев“ Камелия Ангелова. Тя посочи, че интересът към творбите му е засилен, но се наблюдава най-вече през летните месеци сред учениците, които изучават неговите произведения. 
Във връзка със състоянието на медийната среда, докато четем Алеко, си задаваме въпроси, сред които какво променихме, успяхме ли да се справим с проблемите, каза журналистът в БНР – Радио Благоевград и университетски преподавател Росинка Проданова. Наред с това човек може да направи анализ на икономиката, на структурата на тогавашното стопанство, за любовта към природата, каза още Росинка Проданова, визирайки редица произведения на Алеко Константинов. 
Срещата в Благоевград е четвърта поред от инициативата „Алеко днес“, с която Българска телеграфна агенция отбелязва 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Инициативата продължава със срещи в националните пресклубове на БТА в цялата страна.