Според РЗИ-София в момента не се намираме в извънредна ситуация по отношение на разпространението на варицела и скарлатина.

 Справка на БНР от сайта на столичната здравна инспекция обаче показва, че в една и съща седмица през 2019 и 2020 г. разпространението на скарлатина е било 25 и 19 случая. За същата седмица през 2023 г. те са били 151. 

Има увеличена заболеваемост, но нещата не са драматични, смята общопрактикуващият лекар д-р Станислава Крайселска.

Тя подчерта, че част от подадените сведения за скарлатина не са коректни. Според нея има фалшиво повишение. 

По думите й много често родителят самоцелно си пуска гърлен секрет на детето, без изявена клиника. Изолира се стрептококус пиогенес, който също е причинителят и на скарлатината, но и на други заболявания, а може да имаме и здраво носителство. 

Заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години. Това заяви пред NOVA консултантът по здравните въпроси към Столичната община Проф. Тодор Кантарджиев. По думите му донякъде сме се върнали на предпандемичните нива.

„Обясненията са три. Първо, занемарена антибиотична политика и не се лекуват с най-правилните антибиотици. Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация. Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи”, каза здравният експерт.

Проф. Кантарджиев посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения. Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето, допълни той. Професорът обясни, че скарлатината не се влияе от ваксини и преди антибиотиците стрептококите били най-смъртоносната бактерия.

Той препоръча да се направи скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта.