Икономическият и социален съвет на Република България (ИСС) е приел два разработени по собствена инициатива акта по време на пленарната си сесия, провела се в края на миналия месец. Според документи, получени в редакцията на БТА, ИСС е одобрил становище на тема "Жизнени и устойчиви селски райони в България в контекста на дългосрочната визия на ЕС", както и "Стратегически документи в областта на енергетиката – гарантиране на балансираното развитие на мощностите и справедлив зелен преход".
Според ИСС бъдещето и благоденствието на селските райони са от първостепенно значение за продоволствената сигурност, автономността и адаптивността на Европа, а също и за устойчивия енергиен микс, който допринася за енергийната независимост на Европейския съюз. Селските райони играят и важна роля за превръщането на Съюза в първия неутрален по отношение на климата континент до средата на столетието в контекста на Европейския зелен пакт.
Като основни проблеми пред селските райони експертите посочват намаляващото и застаряващо население, влошеното предоставянето на здравно обслужване, социални и образователни услуги, както и състоянието на инфраструктурата.
Възможностите, които разкриват цифровите технологии, заедно с разширяването на дистанционната работа, засилват вниманието към селските райони като място за екологичен начин на живот и нови възможности за социално и икономическо обновяване, пише още в становището на ИСС.
В него се припомня, че планът за действие на дългосрочната визия на ЕС за селските райони е обединен около четири области на въздействие за "по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи" селски райони до 2040 г. Според ИСС тези приоритети са целенасочени и уместни и трябва да се работи систематично и координирано върху конкретни действия за постигането им.
Според заключенията на Съвета част от факторите, които могат да направят селските райони в България "по-силни" територии са: продължаване на подхода, предприет спрямо Водено от общностите местно развитие (ВОМР), запазването на многофондовото финансиране, разширявайки териториалния обхват и опростяването на прилагането на подхода; целенасочени интервенции в подкрепа на младите хора, както и участието им в живота на местните общности и в процеса на вземане на решения; адресиране на нуждата от инвестиции в образователна инфраструктура; подобряване на имиджа на селските райони и насърчаването на синергиите с градските райони; преодоляване на високите нива на битова престъпност и опазването на селскостопанското имущество; подобряване качеството на живот, посредством култура и духовно развитие.
В периода между двете преброявания (2011 г. – 2021 г.) населението в българските градове е намаляло с 10,4 на сто, а това в селата - с 14,2 на сто. За последното десетилетие 199 населени места са останали без нито един жител, по данни на НСИ.
Селските райони в България могат да бъдат "проспериращи" населени места чрез социално, екологично и икономически устойчиво селско стопанство, чрез диверсификация на икономическата структура, насърчаване на предприемачеството в селските райони, в това число и на социалното предприемачество, чрез стимулиране на дистанционната работа и популяризиране на селския туризъм и различни други форми на алтернативен туризъм, пише още в становището.
ИСС изтъква като наложително България да се възползва в най-голяма степен от възможностите, предлагани от стратегическите планове по Общата селскостопанска политика на ЕС и програмите по линия на политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г. (Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+), наред с други европейски програми, за да се ускори устойчивото и интегрираното развитие на селските райони.
По отношение на енергетиката и гарантирането на балансираното развитие на мощностите и справедливия зелен преход в страната ни, ИСС отбелязва, че подкрепя взетото от Народното събрание решение, според което се възлага на Министерски съвет да предприеме стъпки за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и да постигне съгласие с Европейската комисия (ЕК) по конкретни реформи и планове, включени в раздел "Зелена България”.
България запазва своите средносрочни и дългосрочни цели за постигане на нискоемисионна икономика, като същевременно извежда приоритета за плавно постигане на технологично индустриално обновяване и запазване на сигурността на доставките на електрическа енергия при условията на поносимост за крайните битови потребители и конкурентност за индустриалните потребители. Адекватното развитие на регулациите при търговия с електрическа енергия са от ключово значение за избягване на бъдещи ценови шокове, алармират експертите.
ИСС подкрепя визията за запазване на водеща регионална роля на България при производството на електрическа енергия, което изисква адекватно развитие на базови и маневрени мощности, подкрепа за модернизация на мрежовата инфраструктура и постигане на ускорен напредък за балансиране и съхранение на енергия, включително чрез усвояване на технологиите за производство, съхранение и дистрибуция на водород.
Пред страната ни има сериозни предизвикателства, произтичащи от новите политики за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид, които още през 2024 г. ще доведат до значимо редуциране на възможностите за подкрепа на битовите потребители, както и за осигуряване на компенсации при ценови ръст. За това е важно още сега да се обърне внимание на мерките за технологично обновление и поставяне на основите на ново индустриално развитие.
ИСС препоръчва България да отстоява позицията за национално решение за управление на квотите при окончателно гласуване в Съвета на ЕС. Същевременно ИСС обръща внимание, че приходите във Фонд СЕС ще намаляват прогресивно поради действието на Резерва за пазарна стабилност, което изисква предприемане на мерки за компенсиране на финансовите дефицити.
Към края на 2020 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници в страната ни е достигнало 6,7 тераватчаса, с което е отговаряло на дял от 21 на сто в брутното крайно потребление на енергия, преизпълнявайки поставената задължителна национална цел от 16 на сто.
В разработената Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 г. - 2053 г. се прави опит за очертаване на по-агресивен вариант на енергиен преход, като се изпълняват междинните цели за намаляване на въглеродните емисии към 2030 г. Същевременно липсват задълбочени оценки на споменатите инвестиционни намерения, а при разработване на детайлните анализи за нуждите на новата Национална енергийна стратегия е необходимо да се изведат конкретните параметри по плановете за работа на съществуващи и планирани мощности в условията на свободен пазар, подчертават експертите на ИСС.