С поднасяне на венци и цветя на паметниците, свързани с Освобождението на България, в Ловеч ще бъде отбелязан националният празник - Трети март, съобщи Димитрина Дренска, началник отдел „Образование, култура, вероизповедания, туризъм“ в Община Ловеч.
Програмата ще започне от 10:00 часа, когато ще бъде отслужен благодарствен молебен и панихида за загиналите и полагане на венци и цветя на Паметника на загиналите ловчалии в  храм „Света Троица“. След това присъстващите ще поднесат цветя на паметната плоча на Цачо Шишков на едноименната улица. 
Други групи от граждани  в 10:30 часа ще поднесат венци и цветя на „Кървавият камък“ в кв. „Дръстене“ и на Белия паметник, Алеята на българо-руската дружба, Черния паметник и паметника на Гложенеца в парка „Стратеш“. 
Тържествата по случай 145 години от Освобождението на България от османско иго ще продължат  на площад „Тодор Кирков“.  От 11:00 часа ще започне гражданското поклонение и тържествен военен ритуал по полагане на венци и цветя на паметника на воеводата Тодор Кирков в кв. „Вароша“.
Теодор Тончев от Регионалния исторически музей в Ловеч разказа за БТА, че в града има 15 паметника, свързани с Освобождението. Три от тях са в памет на загинали ловчалии, а другите 12 са посветени на руски воини, участвали в битките за освобождението на града.
Паметник на загиналите ловчалии в храм „Света Троица“
Паметникът на загиналите ловчалии в храм „Света Троица“ е направен след Освобождението и е надгробен – под него има братска могила на загинали българи, убити по време на възстановяването на турската власт в Ловеч на 15 юли 1877 г. от колоната на бригадния генерал Рифат паша, разказа историкът. 
Кървав камък
Друг паметник, който също е на масов гроб, е в махала „Дръстене“ – т. нар. Кървав камък. „Къщата, която е до самата улица, има паметна плоча и там пише, че има 70 убити. Както в двора на църквата „Света Троица“, така и под Кървавия камък, сигурно има кости на десетки убити ловчалии. Техният брой според списък от Общината е 294 души“, добави Тончев.
Паметната плоча на Цачо Шишков
По думите му за подвига на ловешкия герой Цачо Шишков напомня скромен паметник, намиращ се на улицата, която носи неговото име. „Когато черкезите настъпват, той успява за известно време със своята пушка „Уинчестър“ да задържи черкезката конница и по този начин да даде възможност на бягащите граждани да напуснат града и да се спасят“, посочи Теодор Тончев.
Той разказа още, че на 22 август 1877 г. Ловеч окончателно попада в състава на освободените от руската императорска армия български градове. За това знаменателна събитие ни напомнят 12 руски паметници, които са издигнати на Алеята на българо-руската дружба в парка „Стратеш“. 
Белият паметник
Белият паметник, който според някои светения е построен през 1902 г., е издигнат в прослава на освобождението на Ловеч от османско владичество. На паметника са изписани имената на частите от руската императорска армия, които участват в боя с османския гарнизон на 22 август 1877 г. Белият паметник е един от дванадесетте в страната, които имат еднакъв дизайн. Те са издигнати след 1878 г. от Руското военно министерство по проект на архитект Вокар. Паметниците са високи около 11 метра, имат формата на пресечена пирамида. Изградени са от големи фугирани каменни блокове. На тях е монтиран руския царски герб, направен от мрамор. Отгоре завършва с кръст от местен камък, каза още Тончев.
Черният паметник
Той разказа, че в близост до Белия паметник е Черният паметник, който според някои данни също е построен през 1902 г. Той е надгробен, изграден от черни метални плочи във формата на пресечена пирамида с руски кръст върху полумесец на върха. Под самия паметник има кости на четири бойци от 118-и Шуйски пехотен полк и 11 бойци от 64-и пехотен Казански полк. „Според ширеща се в Ловеч легенда, те падат от т. нар. приятелски огън. Наистина такъв момент има отразен в съчиненията на Алексей Куропатник и Александър Верещагин – гранати, изстреляни от руската артилерия, която поддържа настъплението на лявата колона срещу „Рижата височина“, попадат в предните редици на шуйци и казанци“, посочи историкът.
Алея на българо-руската дружба
В памет на загиналите офицери и войници от Пети Калужки и шести Либавски пехотен полк, както и Втора артилерийска бригада са издигнати пет паметника в близост до днешния градски пазар. През 1977 г., когато се отбелязва 100-годишнината от освобождението на Ловеч, паметниците, заедно с тленните останки на героите, са преместени в парка „Стратеш“, където е оформено специално мемориално място – Алея на българо-руската дружба. Там е преместен от двора на църквата „Света Троица“ паметникът на полковник Александър Кусов – командир на 11-и Псковски пехотен полк, както и паметникът на лекаря на 12-и Великолуцки пехотен полк Александър Лебядевски.
В местността Червен бряг до преди 16 години се издигаха три паметника на загиналите от 7-и Ревелски и 8-и Естляндски пехотен полк, които през 2007 г., когато се навършваха 130 години от освобождението на Ловеч, също бяха преместени на Алеята на българо-руската дружба, разказа още Теодор Тончев, който добави, че Ловеч е имал важно стратегическо място в Руско-турската освободителна война.