Мисията на този спектакъл е осветляването на злото, обговарянето на злото, посочването на злото, въвеждане на светлина в сянката. Истински вярвам, че злото не може да бъде унищожено, но може да бъде контролирано. И единственият начин да го контролираме, е да го посочваме. Думите на режисьора Стайко Мурджев пред БТА са по повод премиерата на „Портокал с часовников механизъм” в театър „Зад канала“.
„Не се страхувам от теми, които по принцип са табу в нашето общество. Мисля, че театърът като една от най старите медии, е длъжен да съдържа в себе си тази провокация, да предизвиква хората, да предизвиква гледащите го – да мислят и да ги държи будни”, казва режисьорът.
„За да не бъде травматично, все пак, боравим с театрални средства, и се надявам преживяването да бъде ултравиолентно и абсолютно безопасно, каквото трябва да бъде”, допълва актьорът Леонид Йовчев.
„Надявам се моят „Портокал с часовников механизъм“ да бъде съвременен, да бъде вълнуващ и да бъде разтърсващ. Защото аз истински вярвам в това потресение, което може да донесе театъра, за да може да пречисти зрителя”, допълва Стайко Мурджев. По думите му законите на литературата са много различни от законите на театъра: „Трябваше да намерим една хибридна форма на литературен театър или театрализирана литература, в която хем темите на Бърджес да бъдат на сцената, хем обаче те да бъдат в драматургична форма”.
„Беше много дълъг, интензивен и интересен репетиционни период – за всички нас, мисля. И се надявам това, което зрителите ще видят, да им допадне, тъй като това е една много различна пиеса от тези, които ние играем тук, в нашия театър. Различна, не само като разказ, но и като език. И, може би, ще ни видят в роли, в които досега не са успявали да ни видят”, коментира Весела Бабинова.
ЕКИПЪТ 
Режисьор е Стайко Мурджев. Преводът е на Мариана Екимова-Мелнишка. Сценографията и костюмите са на Никола Налбантов, музика – Петър Дундаков, видео дизайн – Никола Налбантов, хореограф – Станислав Генадиев.
Участват Анастасия Лютова, Богдан Бухалов, Весела Бабинова, Владимир Димитров, Георги Кацарски, Леонид Йовчев, Мак Маринов, Стоян Младенов, Христина Караиванова и Христо Пъдев.
Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – режисьорът Стайко Мурджев и актьорите Леонид Йовчев и Весела Бабинова – за провокацията и скандала на произведението, и защо е „кутия на Пандора с много дъна“, за пропуснатите теми и дали актьорите чувстват образите близки до себе си, по някакъв начин. И още: Ще гледаме кино или ще четем книга на сцената на „Зад канала“. Има ли нещо, което доминира в спектакъла – тема, актьор, герой, идея...
Ще гледаме кино или ще четем книга на сцената на „Зад канала“?
Леонид Йовчев: Би трябвало това, което следва като възприятие от страна на театралната публика, е да гледа един театрален спектакъл, а не да се потопи отново в романа на Антъни Бърджес или във филма на Стенли Кубрик. Това си е едно отделно, самостойно произведение и драматизация, базирано, разбира се, върху романа. И то би трябвало да се различава смислово доста, по някакъв начин, от филма, от неговата интерпретация, разбира се, но и да запазва близост с темите, които авторът Антъни Бърджес е заложил в своя роман.
Г-н Мурджев, има ли случай, в който Ваш спектакъл да не е поднесъл изненади, да  няма предизвикателство, скандал, и да не ни провокира към мисли, за които не сме предполагали?
Стайко Мурджев: Надявам се, няма такъв вариант. Надявам се, няма вариант, в който моя представление да не е провокативно. И всъщност това е вид комплимент за мен, но истината е, че аз никога не тръгвам към един спектакъл с идеята той да бъде провокативен. Провокацията по-скоро е в резултат от търсенията по-късно.
Аз не се страхувам от темите, не се страхувам от общественото и официалното обговаряне на теми, които по принцип са табу в нашето общество. И мисля, че театърът като една от най старите медии, да не кажа – най-старата, е длъжен да съдържа в себе си тази провокация, да предизвиква хората, да предизвиква гледащите го – да мислят и да ги държи будни.
Как изглежда Вашият „Портокал с часовников механизъм” и дълго ли мислихте по идеята, която представяте на публиката?
Стайко Мурджев: Това е една много сложна творба. А романът на Антъни Бърджес е една, образно казано, кутия на Пандора с много дъна. Представяш си, че ще откриеш нещо в него, после се оказва, че това нещо е нещо друго, после – нещо трето... Беше много голямо предизвикателство за мен и за актьорите да уловим постоянно изменящия се смисъл на творбата. Мисля, че успяхме. Надявам се да сме успели.Надявам се, моят „Портокал с часовников механизъм“ да бъде съвременен, да бъде вълнуващ и да бъде разтърсващ. Защото аз истински вярвам в това потресение, което може да донесе театъра, за да може да пречисти зрителя.
Весела Бабинова: Беше много дълъг, интензивен и интересен репетиционни период – за всички нас, мисля. И се надявам това, което зрителите ще видят, да им допадне, тъй като това е една много различна пиеса от тези, които ние играем тук, в нашия театър. Различна не само като разказ, но и като език. И, може би, ще видят Леонид и всички останали в роли, които досега не са успявали да ни видят.
Леонид Йовчев: Както всяко различно произведение, това си има свой собствен свят, в който, в процеса на работа, ние трябва да потънем, работейки. И, може би, сблъсъка с ултравиоленцията – този език, който Антъни Бърджес е създал, странна смесица между английски и руски, която толкова много се коментира и през филма на г-н Кубрик, беше нещото, което твърде много се отличава от всички други произведения, които съм чел.
Освен това антиутопичният свят на такова насилие, което не ни е съвсем непознато, но тук театрализирано, и, надявам се, това е единственото място в света, на което трябва да има насилие под някаква форма.
Гледали сме филма, чели сме книгата, и знаем колко теми има в тези произведения – бунт, политика, морал, свобода, насилие...Но има ли теми, които пропуснахте във Вашия прочит, тук, на сцената?
Стайко Мурджев: Не. Няма теми, които да сме пропуснали. Напротив, опитахме се всички теми, заложени от автора, да бъдат въвлечени, да бъдат заложени в спектакъла. А това беше голяма трудност. Защото законите на литературата са много различни от законите на театъра. Трябваше да намерим една хибридна форма на литературен театър или театрализирана литература, в която хем темите на Бърджес да бъдат на сцената, хем обаче те да бъдат в драматургична форма. Беше трудно, наистина, признавам си. Но мисля, че успяхме.
Има ли нещо, което доминира в спектакъла, независимо дали е тема, актьор, герой, идея или друго?
Стайко Мурджев: Ако мога така да се изразя – мисията на този спектакъл е осветляването на злото, обговарянето на злото, посочването на злото, въвеждане на светлина в сянката. Истински вярвам, че злото не може да бъде унищожено, но може да бъде контролирано. И единственият начин да го контролираме, е да го посочваме. И това е една от големите мисии на този спектакъл.
Леонид Йовчев: Героят, който играя, би следвало да е близък, по някакъв начин, не само за мен, а чрез мен – и за публиката. Надявам се, че такова е било желанието и на Антъни Бърджес – бидейки антигерой, през историята на това момче Алекс, който преминава дълъг път в своето развитие, твърдейки, че е пораснал, срещайки се с ултравиоленцията, както той нарича насилието, което изпълва живота му – от една страна, бидейки насилник. От друга страна – върху него е прилагано насилие, и това би трябвало да бъде почувствано от публиката като нещо, което тя някога е преживяла. И за да не бъде травматично, все пак, боравим с театрални средства, и се надявам преживяването да бъде ултравиолентно и абсолютно безопасно, каквото трябва да бъде. 
Весела Бабинова: Аз играя две роли. Едната роля е на жена, която я изнасилват. Така започва и самият филм на Стенли Кубрик. Другата ми роля е на доктор Браном, където – от средата на представлението – персонажаът на Леонид Йовчев (Алекс) попада в болница, където се опитваме да го излекуваме по медицински начин. За щастие, не мога да кажа, че ролите са близки до мен и, може би, заради това беше толкова интересен процес. Не смятам, че, по някакъв начин, приличам – особено на доктор Браном, тъй като първият персонаж е разгърнат съвсем за малко.
/ДД