Парламентът на Япония ще изслуша в петък, 24 февруари, Кадзуо Уеда, който преди две седмици неочаквано бе номиниран за следващ ръководител на Японската централна банка (Bank of Japan), за да утвърди назначението му.
Бивш член на съвета на централната банка и дългогодишен професор по икономика 71-годишният Уеда бе неочакван избор от страна на премиера Фумио Кишида, който следва курс на дистанциране и преосмисляне на икономическата политика на предшественика му Шиндзо Абе, станала известна като "Абеномика". За разлика от него Кишида не възприема паричната политика като начин за бързо разрешаване на проблемите на реалната икономика.
"За разлика от Абе Кишида не се опитва да съживи растежа чрез паричната политика", коментира за японския в. "Никей" Такахиде Киучи, изпълнителен директор в изследователския институт "Номура" (Nomura Research Institute) и също бивш член на съвета на централната банка.
Редица анализатори очакваха постът да бъде поет от Масайоши Амамия - заместник-гуверньор на банката и "дясна ръка" на сегашния й ръководител Харухико Курода. Говори се, че постът му е бил предложен, но той е отказал, тъй като "ролята на следващия ръководител ще бъде да преразгледа и измени дългогодишната политика на парично стимулиране на икономиката - политика, която аз насочвах и за чието предлагане отговарях. Следователно, не мисля, че бих успял да направя обективен и справедлив преглед", цитира думите му източник.
За мнозина Уеда е именно експерт без идеологически позиции, който може да помогне на Кишида да оттегли банката от доминиращата роля в японската икономика, която тя играе в момента.
Той ще бъде първият представител на академичната общност от Втората световна война насам, който ще заеме най-високия пост в централната банка - позиция, която обикновено е запазена за служители на финансовото министерство или на самата банка.
Задачата за коренна промяна в политиката на банката изглежда неизбежна, тъй като през последната година повишаващата се инфлация и силно отслабеният курс на йената поставиха на изпитание твърдата позиция на Токио към паричните стимули, включително огромната схема за изкупуване на облигации, която трябва да поддържа лихвите ниски.
От лятото на миналата година Япония изпъква като единствената водеща икономика, в която централната банка не повиши водещите си лихви в опит да забави инфлацията. През декември централният банкер Курода обяви мерки, които на практика вдигнаха лихвите. По думите му това трябваше да подобри функционирането на пазара на облигации, но всъщност само засили спекулациите за предстояща голяма промяна в политиката на регулатора, припомня "Ню Йорк таймс".
Решението доведе до значителни разходи за правителството - през януари централната банка трябваше да похарчи близо 179 млрд. долара за изкупуване на облигации, за да задържи лихвите на предишното им ниво.
Уеда ще трябва да реши дали тази политика да продължи.
Не е ясно как Япония би могла без големи сътресения да обърне посоката да отдавна действащите мерки, насочени към повишаване на инфлацията, която бе устойчиво ниска с десетилетия преди пандемията. Теорията, която тогава управляваше икономическата политика, бе, че свръх-евтините пари ще насърчат умерено ускоряване на инфлацията, което от своя страна ще стимулира корпоративните печалби. Това би трябвало да се трансформира в по-високи заплати за работници, чиито възнаграждения не са повишавани от години. С повече пари в джоба, те ще харчат повече, затваряйки положителния цикъл.
Тази цел обаче така и не бе постигната, а преследването й се оказа скъпо. През изминалото десетилетие Японската централна банка изкупи над половината от всички държавни облигации с висящ падеж и стана един от най-големите играчи на японския фондов пазар. Компаниите и домакинствата от друга страна развиха зависимост от нисколихвените кредити.
Сега инфлацията в страната е на 40-годишен максимум и значително надминава целевото равнище от 2 процента, но Курода и други икономически лидери твърдят, че повишението на цените се дължи на временни фактори - слабата йена и нарушения по веригите за доставки, а не нарастващото търсене, което банката се опитваше да стимулира.
Бъдещите действия на централната банка са въпрос, който предизвиква вълнение не само в Страната на изгряващото слънце. Посоката на японската парична политика оказва значително въздействие върху редица страни, които разчитат на Токио като голям инвеститор и кредитор.
От Уеда може да се очаква "спокойно да анализира последиците и страничните ефекти от отделни мерки на паричната политика и внимателно да въведе необходимите мерки за смекчаване на вторичните последици", казва Киучи от "Номура". 
Той все пак не е напълно непознат в централната банка - участва в съвета, определящ политиката й, между 1998 г. и 2005 г. и съдейства за прилагането на насоките й, когато тя възприема политиката си на нулеви лихви в края на 90-те години. Уважаван експерт по парична политика, който в миналото е отправял предупреждения срещу преждевременното излизане от свръхлибералната стратегия на институцията, той ще трябва да направлява най-развитата икономика в Азия към нормализиране на лихвите.
Повечето анализатори очакват, че новият централен банкер все пак в обозримо бъдеще ще се придържа към политиката на нулеви лихви, устоявайки на натиска на пазарите, отбелязва "Файненшъл таймс".