Петък, 17 февруари. Към 17.30 часа влязох в магазин „Хоуммакс“ на бул. „Липник“ в Русе да купя цветя. Нямаше много хора, докато избирах, край мен се въртеше само един мъж, който също разглеждаше иглики и често се разминавахме с него покрай щанда. (Единствено него можех да заподозра по-късно.) Сложих в кошницата, каквото си избрах, и отидох на касата. Когато обаче дойде ред за плащане, се оказа, че портмонето ми го няма. Реших, че е в колата и отидох да проверя. И там го нямаше. Търсих много обстойно, дори проверих и в багажника.
Няма го.
Анулирах сметката в „Хоуммакс“ и побързах да се прибера вкъщи и да блокирам картите си. В портмонето имах около 200 лева и ваучери за 100 лева. Освен дебитните карти в него нося личната си карта, шофьорската си книжка, личната карта на майка ми заедно с пълномощно за теглене на пари, малкия талон на колата, карта за пътуване в градския транспорт (и тя струва пари). След блокиране на сметките трябваше да предприема нещо, за да бъдат невалидни личните ни карти - нали в събота бързите кредити работят и като нищо с майка можехме да се сдобием с по няколко хиляди лева кредит. Обадих се на 112 и ме свързаха с дежурен полицай в Русе. Беше много търпелив и любезен, но ми каза, че системата не разрешава такова действие, няма такава практика, няма такова законово основание, на базата на което да се анулират документите ми. Онова, което мога и трябва да направя, е да отида в понеделник в Паспортен отдел на МВР и те да впишат в компютърната система личните ни карти като невалидни.
Временно. Но до понеделник имаше още два дни - достатъчно време да бъде злоупотребено с тях. Приех с примирение, благодарих и затворих телефона.
Да, но мозъкът ми започна да твори какви ли не сценарии. Пак се обадих на дежурния и помолих да ми предложи някакво решение. Нямаше кой знае какви варианти и той ми предложи следното: да отида и да пусна жалба при тях още същата вечер, за да може, ако в събота на мое име се изтегли кредит, да докажа по-късно в съда, че това не съм била аз. Отчаян ход, но единствено възможен в тази ситуация. Така и направих. Той ме посъветва да не бързам да анулирам личните карти, че много вероятно е, след като бъдат взети парите, портфейлът да бъде захвърлен някъде и граждани, които го намерят, да го занесат в най-близкия участък. За момента реших, че това би бил добър вариант - парите ги губя, но си спестявам ходене по институции за издаване на нови документи и банкови карти, писане на обяснения, глоби, губене на време и късане на нерви.
В събота телефонът ми звънна в 9 часа. Обади се дежурният от Второ районно, за да ми каже, че портмонето ми е при тях. Успях да го попитам само личната ми карта там ли е. Отговорът беше „Да“. Отдъхнах си. Когато отидох на място, той не беше в момента на гишето и разговарях с неговия колега. Когато взех портмонето, първата ми работа беше да видя дали и останалите документи са там. Слава на Бога - всички бяха там. После забелязах, че ваучерите са си на място и това ме накара да отворя и преградата за банкнотите. Не можех да повярвам на очите си - парите бяха там! Всичките! Казах го и на глас, за да си повярвам: „Парите ми са тук!“. Полицаят ме гледаше как стоя окаменяла от изненада и започна да се смее, а аз пак повторих, за да го чуе и той: „Парите ми са тук“. Не че 200 лева са космическа сума, изобщо не това ме впечатли.
Бях трогната от човешкия жест. Бях радостна, че честността съществува, че още я има. Толкова сме свикнали да вярваме, че светът е станал зъл и измамен, че когато се срещнем с Доброто, не можем да повярваме.
Попитах за името на човека. Полицаят не беше сигурен в информацията, тъй като не той е приел портмонето, но е останал с впечатление, че това е мъж от охраната на „Хоуммакс“. Отидох до магазина, но охраната се беше сменила. Говорих със служителите, но те не можаха да ми кажат кога Гошо (това име казаха) ще бъде отново на смяна. Продължавам да го търся.
На такива хора се крепи вярата ни в Доброто.

Даниела КАМАРИНЧЕВА